Imperial Hero България

Имперски Герой 1.0 => Въпроси => Темата е започната от: krest в Септември 09, 2009, 01:25:14 pm

Титла: Какво да очакваме .
Публикувано от: krest в Септември 09, 2009, 01:25:14 pm

За аукциона   

Цитат на: flinstoun в Септември 09, 2009, 12:47:02 pm

Мога да Ви кажа как ще стане.

Цената в Момента е завишена заради това че няма разлика от рядък - легендарен - епичен.
Ако сега плащате за нещо 1200 злато комисиона, то след пускане на промяната ще плащате по следния начин:
(х1) базов - 1200 злато
(х2) рядък - 2400 злато
(х3) легендарен - 3600 злато
(х5) епичен - 6000 злато
Това е изкупната цена в магазина (worth).

Тези цени са за 24 часаова оферта. За 8 часа - (1/3) от цената, за 2 часа - (1/12) от цената.

няма да има 50% сега, 50% после.. и други лизингови схеми.
може да ме цитирате и по другите теми, въпреки че са доста размити вече..

Реално ще се плаща цялата цена  на предмета за комисионна само ако е епичен , обикновен предмет ще се плаща 20% от стойността му за комисионна - и това за 24часа

Пример:
- за ЕПИЧНА осакатяваща хаста (базова цена 1850) Ще се заплаща комисионна за 24 часа-1850 злато

- за нормална осакатяваща хаста (базова цена 1850) Ще се заплаща комисионна за 24 часа - 370 злато

И още едно уточнение изкупната цена на предметите също ще е различна в зависимост дали е рядка , легендарна или епична.

 

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: krest в Септември 09, 2009, 01:32:23 pm

Някои от многостепенните зони   (тези с три битки ) ще станат нормални  зони .

Много от досега съществуващите зони ще бъдат премахнати - при качване в нивата ще се налага да се обикалят провинциите с цел търсене на зони с по-подходящи противници .

Провинция 4 категория ще се пусне за тестване в алфата , ако няма проблеми и в бета .

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: Commoner в Септември 09, 2009, 03:23:53 pm

Едно уточнение на примера на flinstoun. В него той е дал точен пример за изкупната цена на предмет който базово се продава за 1200 Злато но е пропуснал да напише че Комисионната в Аукциона за 24 часа ще бъде 20% от тази му изкупна цена. И това е схемата която се търси за функциониране на Аукциона при оферта търсеща Диаманти. И така ще се направи. Проблема със сегашната комисионна е че се пусна вдигането на изкупната цена на различен клас предмети преди да се смени логиката за оферти. Реално комисионната за Епичен предмет за 24 часа е стойността на нормален такъв.

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: Commoner в Септември 09, 2009, 05:02:02 pm

Аукциона е поправен да взима 20%/10% комисионна за оферта за Диаманти (в зависимост дали имате пакет или не).

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: krest в Септември 10, 2009, 01:52:18 pm

Пускане на провинция  4 категория  в бета .
Провинция Сиимлия,  град Аркония .
Далеч от централните провинции, разположена до западните граници на Безкрайната гора, блатистата земя на провинция Сиимлия лежи. Главните находища на сяра в империята покриват целия район с почти нетърпима задушлива миризма на развалени яйца ......


Заедно с пускането на 4-та категория провинция , всички занаятчийски точки на играчите от категория 4 ще бъдат изтрити.
Всички, които имат точки в категория 4 на главните си занаятчийски професии, ще получат диаманти равни на броя на тези точки.
Едно уточнение - точките на ювелира няма да бъдат променени.

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: krest в Септември 11, 2009, 12:57:57 pm

Ще се въведат  нови модули, които изцяло ще променят геймплея.

 - Във всяка категория ще има една провинция, която ще бъде "опасна" - в нея играчите ще могат да се атакуват един друг. Ограничението е да са в една и съща категория.
 - При тези битки ще се намаля здравината на предметите .
 - Ще могат  да се атакуват други играчи само ако копаят.
 - Атаката над играч ще струва 1 точка за действие, като победеният моментално ще се връща в града на 0 здраве.
 - Ще има таймер за копаене, който може да  увеличи добива над максимума, ако зададеш "усърдно копане".
 - Ако героя е победен по време на копаенето, системата ще изчисли колко би трябвало да е изкопал през изминалото време и ще го дава на победителя , както  и 10% от златото, което носи  в себе си.
 - Ресурсите ще бъдат  ограничена бройка, като в "опасните" провинции те ще бъдат с 50% повече и с 50% по-големи шансове да се копаят, от колкото в другите  безопасни провинции.
 - Ако в битката са включени наемници, атакуваният играч, който копае, няма да плаща издръжка за битката, докато агресорът е длъжен да плати на своите наемници, за да нападне с тях този, който копае.

 - Ще се премахнат някои зони и сгради в съответните градове и провинции - идеята е да не се вдига цяла категория само в една провинция .

 - Банката ще се превърне в трезор за злато, в който играчите ще си съхраняват златото срещу такса.

 - Има голяма вероятност при партита(няколко героя)  да се ходи само в много-степенните бойни зони. В единичните - само с наемници.


п.п. Това са идеи за развитието, по които се работи, в хода на играта са възможни и промени.

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: krest в Септември 14, 2009, 12:14:37 pm

Промени които ще окажат влияние на битките.

Ловкостта вече ще се взема предвид при шанса за критичен удар.
При сравняване на ловкостта и точността- Ловкостта ще работи по същия начин както точността, но с обратен знак - на всеки 10 точки разлика в полза на ловкостта, ще  се намаля шанса за критичен удар.

п.п. това ще се въведе до няколко дни.

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: Oton в Септември 15, 2009, 09:59:56 am

Цитат на: krest в Септември 14, 2009, 12:14:37 pm

Промени които ще окажат влияние на битките.

Ловкостта вече ще се взема предвид при шанса за критичен удар.
При сравняване на ловкостта и точността- Ловкостта ще работи по същия начин както точността, но с обратен знак - на всеки 10 точки разлика в полза на ловкостта, ще  се намаля шанса за критичен удар.

п.п. това ще се въведе до няколко дни.

Едно уточнение.
Точността няма да се взема предвид.
Просто ловкостта се взема сама за себе си.

Грешката е моя, моля да бъда извинен.

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: krest в Септември 15, 2009, 10:59:26 am

Казино - рулетка , автомати с карти ...

п.п. а може и "не се сърди човече"  :D

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: krest в Септември 16, 2009, 11:37:02 am

Очакваните опасни провинции  за различните категории :

2 категория - 1 опасна провинция /Харода/
3 категория - 2 опасни провинции
4 категория - 3 опасни провинции 
5 категория - 1 БЕЗОПАСНА провинция

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: krest в Септември 16, 2009, 01:38:03 pm

Предстоящи промени в Аукциона:

• Офертите ще могат да се удължават.
• Ще има бутон за сравняване на екипировката.
• Нова стъпка за наддаване - 10% от заложената цена в Аукциона.

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: Oton в Септември 18, 2009, 03:36:39 pm

 - Категориите на наемниците ще могат да бъдат повишавани.
 - Цената за повишаването на категорията ще е в злато и ще се равнява на базовата цена за наемане на наемник в съответната категория.
 - Повишаването на категорията ще става само при Лечител, като Лечителят повишава категорията на наемника, в която е съответния Лечител.
 - Лечителите ще лекуват и съживяват наемници, които са същата категория като тях.

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: krest в Септември 23, 2009, 10:08:12 am

Пазар за диаманти - злато .
Цената ще се определя от търсенето и предлагането.

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: Rayh в Септември 23, 2009, 11:04:56 am

втора провинция 4 категория

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: krest в Септември 28, 2009, 03:06:56 pm

Перлата няма да се копае никъде - ще пада само от битки.

Рубинът и сапфирът ще се копаят в провинции  3,4 и 5 категория.

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: krest в Септември 30, 2009, 01:07:39 pm

Предстоят промени при изработените брони в Категория 3 и 4.
Броните за торса и щитовете, изработени от редки камъни, ще увеличат своите бонуси, а бонусите за екипировката за останалите слотове ще намалеят почти двойно.
Вече изработените предмети от променените рецепти ще запазят сегашните си бонуси.

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: krest в Септември 30, 2009, 01:50:45 pm

Подготвят се нови бонуси към предметите.

- бонуси към пораженията в проценти
- фиксирани бонуси към минималните поражения
- бонуси към пораженията срещу определен вид противник
- бонуси към умения
- бонуси към защитата срещу определени противници
и т.н.
Бонусите ще се генерират напълно произволно в предметите, които се продават в магазините, както и при изработка на редки, легендарни и епични предмети.

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: krest в Октомври 05, 2009, 02:39:28 pm

Въвеждат се минимални изисквания за сила при екипирането на различните видове брони .

                         
кат/броня          леки       средни      тежки

T1                       5            20             -
T2                      10           30              -
T3                      15           40             80
T4                      25           50            100
T5                      35           60            120


п.п. Героите с брони които не отговарят на този критерий най-вероятно ще им бъдат свалени и поставени в раницата или склада.

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: krest в Октомври 05, 2009, 03:26:52 pm

 Ще има допълнителен джоб за героите, достигнали 40-то ниво.

 т.е. без Премиум след 40-то ниво - 2  , с Премиум - 4.

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: Oton в Октомври 08, 2009, 11:54:36 am

Бариерата

Всичко е отдавна забравено.
Голяма част се е загубила, когато суверените са се сменили. Част от него съзнателно е била премахната от съображения за сигурност, заклеймена като апокрифа.
Но това, което е останало, разказва как преди десет хиляди години Номадската орда нападнала Аярската империя.
Като всепоглъщащ горски пожар Всепобедната степна армия преминала през южните кралски провинции, обсаждайки, посичайки и опожарявайки всички селища и твърдини, които били на пътя й.
И там, сред грубата, насечена от остри скали, бурна земя имперците се изправили срещу многочислената Степна армия. Тук, на тази земя, номадското копие посрещнало гвардейския меч. Притиснати сред острите скалисти склонове, морето и неизброимите номади, имперците се биели за своя живот, за своята родина и за обичната им кралица, която героично паднала в битката при опит за пробив на предния номадски фронт.
Степните синове не успяли да покорят провинцията.
И продължили да се провалят... в следващите петдесет години. Докато накрая не се оттеглигли.
Бариерата се превърнала в символ на имперския кураж и могъщество, а войниците, които се сражавали на нея, били обезсмъртени, поставяйки светъл пример за идните поколения за това как трябва да се сражава човек за свободата си и, даже, да даде живота си за нея.
Ордата така и не успяла да подчини Аярската Империя. Благодарение на храбростта на Войниците от Бариерата.
Но сега всичко е забравено.

(http://img402.imageshack.us/img402/7600/thebarrier.jpg)

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: Oton в Октомври 19, 2009, 11:15:02 am

1. След въвеждането на новия геймплей модул, ще има промени и при добиването на редки скъпоценни камъни.
Рубинът, сапфирът, перлата и обсидианът няма да могат да се копаят по начина, по който са се копали досега.
Те ще са добавени като допълнителен шанс да се паднат, докато копаете стандартните скъпоценни камъни.

Тоест - Отивате да копаете опал, а към него се прибавя % шанс да изкопаете и рубин заедно с опала.

2. Ще се въведат рецепти с рубин и сапфир за горните занаятчийски категории, а също така и някои рецепти с перли ще минат на рубини и сапфири.

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: Oton в Ноември 06, 2009, 01:23:48 pm

Те вече излязоха от анонимност!

Няколко медии са успяли да заснемат новите врагове на Аярската империя, докато са били на почивка това лято по Българското Черноморие.
Представям ви "Лошите новини" за всички империални герои, които дебнат по бърлоги, изоставени замъци, тъмни доби, сокаци и храсталаци - Хуманоидите Категория 4!

Тъмен призрачен преследвач
(http://img44.imageshack.us/img44/6904/shadowhunter03t.jpg)

Тъмен яростен боец
(http://img256.imageshack.us/img256/7049/furywarriort.jpg)

Тъмен яростен боец стрелец
(http://img42.imageshack.us/img42/52/furywarriort3.jpg)

Следовник на мрака стрелец
(http://img42.imageshack.us/img42/8545/hereticarcher2.jpg)

Следовник на мрака
(http://img43.imageshack.us/img43/464/heretic2n.jpg)

Тъмен призрачен стрелец
(http://img41.imageshack.us/img41/4006/shadowhunter02t.jpg)

Скоро и във Вашата провинция!

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: Oton в Декември 18, 2009, 02:28:31 pm

Вечно белите краища


(http://img38.imageshack.us/img38/7847/province15.jpg)


Тук Аярската империя вече не съществува. Както в географския, така и в културния смисъл.
Земите вечно бели са винаги сковани от мраз и изключително студени. Остри и високи скали пронизват тежко увисналото сиво небе, а северните, никога неспирни ветрове, буквално могат да откъснат плътта от костите ти и да те убият за няколко минути, независимо колко добре си екипиран. Слънцето се показва само няколко пъти годишно.
Местните казват за този район: „Ако има ад и ако той е замръзнал, ние живеем в него.” И са прави – природата е толкова сурова и екстремна, че трудно може да бъде определена като истинска. Така се раждат легендите.
Легенди за гигантски чудовища, кръстосващи далечните северни бели полета. Легенди за кошмарни същества с човешки тела и вълчи глави. Легенди за страшни варвари, ловуващи призраци, прилични на големи котки.
Преди много векове само най-силните мистици в Аярската империя били пращани тук, в Снежната кула, за да приключат обучението си и да получат своята първа бойна тояга. Последният изпит се състоял в това да изпълнят Последната разходка - да изкачат Планината на виелиците и да останат в нея шест месеца. Без храна и екипировка. Само един на всеки десет се завръщал.  Снежната кула вече я няма, погълната от безмилостния север.

Земята тук си има свой собствен живот, свой собствен пулс. И този живот по нищо не си прилича с този в империята.

Тази земя ревностно пази тайните си.

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: Oton в Януари 19, 2010, 04:10:54 pm

Империален герой, версия 1.0: Ерата на хаоса

Две хилядолетия хората вярваха в една химера – че величието на Аярската империя може да продължи вечно.
Две хилядолетия хората се раждаха и умираха с мисълта да отдадат живота си на това величие, да са част от него.
Уви, мечтата умря.
Не стана изведнъж.
В продължение на поколения силата, която обединяваше хората около тази мечта, отслабваше. Отслабваше, защото хората позволиха това да стане – те не вярваха, че мечтата може да има трайност, не допускаха, че сред тях може да има такива, които да се отвърнат, да искат да стъпчат всичко онова, за което техните предци се бяха борили повече от две хиляди години.
Няколко поколения вече цивилизацията безмълвно наблюдаваше как – един по един, бастионите на светлината, на познанието, на силата и на духа – рухваха, затулени от мрака.
Чернотата, забравата и празнотата бавно, но сигурно сковаваха душите на имперските поданници.
Страхът започна да властва над хората.
А там, където има страх, там започват да виреят гнева, завистта, злобата, яростта, омразата. И хората започнаха да страдат.
Скверни култове, бандитски сборища, зловонни жертвени ями, светилища на мрака и безброй други мрачни човешки организации започнаха да никнат по лицето на земята Аярска, петносвайки същото това лице като гноясали рани, които не спираха да кървят.
Имперската власт, този ярък символ на визията за величието на тая земя, отслабна, сви се в себе си като малко дете, хилаво, неспособно и слабо да предизвика злите сили и да се възправи срещу тях. Императорът не посмя да запаше фамилното острие и да излезе в открит бой. Никой от големите кралски родове не го подкрепи – отдавна бяха изгнили отвътре и те.
Държавата се разпадна.
Една по една – най-отдалечените, неопитомени и диви провинции (Фалар, Етерния, Тъмногория, Безкрайната гора, Скалните кули, Пустинята на отчаянието, Прерийното море и Остров Караганда), се откъснаха от централната държавна власт и заживяха по свои закони, преследвайки свое собствено бъдеще.
И в това време, в което отчаянието бе най-голямо, а надеждата – най-малка, безпомощните люде отправиха своя взор към героите – ония дивни и могъщи мъже и жени, които кръстосваха земята, вършейки нечувани подвизи. Те бяха последната надежда на империята, преди тя окончателно да потъне в забрава и мрак.
Те трябваше да спасят мечтата.

Трябваше...

Ала в замяна героите поискаха да бъдат новите управници на същата тая земя, която ги молеше за помощ.
Те искаха да са новите суверени, те искаха да са тези, които да разпределят благата между хората. Те да решават кой да се издига, кой да пада, кой да живее и кой – да умре.
Те поискаха всичко. Събраха се в могъщи гилдии и посегнаха към абсолютната власт в империята.

Мощни твърдини започнаха да се издигат в граничните ничии провинции. Флагове и бойни щандарти, с гербове на герои започнаха да плющят под напора на ветровете, забити високо на кулите на тези твърдини. Малцина дръзваха дори да припарят в провинциите, в които имаше замъци на геройски гилдии.
Чудни работилници, леярни, дърводелски лагери, магазини, съкровищници, постови и наблюдателни кули заизникваха навсякъде, демонстрирайки военната, финансова и икономическа мощ на новите Цезари в Аярската империя.
Плъзна мълва за някакъв кристал, открит на остров Караганда след последното голямо земетресение там. Мълвата се усили, все повече хора говореха за това, че кристалът може да се намери навсякъде, че може да бъде обработван и че от него могат да бъдат създадени реликви, артефакти, оръжия, брони и какво ли още не, притежаващи невиждана и нечувана досега мощ.
Съдба ли бе, че местата, където тези кристали могат да се добиват, съвпадаха с ничиите земи, стопанисвани от героите, или не – на този въпрос едва ли някога ще бъде отговорено.
Който притежаваше кристала, притежаваше безкрайна мощ.

Започна войната между героите - тотална, безмилостна и кървава война.
Война за контрол над най-ценното нещо в земята Аярска – кристала.
И така, настъпи най-черният период от историята на тази благословена от Таткото държава  – Ерата на хаоса.

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: Oton в Януари 25, 2010, 03:14:38 pm

Провинция Фалар

“Стига толкова”, възкликнал последният управител на провинция Фалар и издал декрет, с който провинцията се отделя от Аярската империя и се обявява за независима.
Жителите на провинцията го разбрали.
Защото и на тях им дошло до гуша.
Дошло им до гуша имперските власти да нехаят за това, което става в родната им провинция. Дошло им до гуша от алчността, корупцията и кражбите, в които официалните властници били затънали. Стотици хора били умрели от глад през последните две години, а централното правителство не направило нищо, за да разреши проблема или да помогне.
И така... някога изтъкнатата Фалар, „Северното Аярско Бижу”, член на Морската гилдия, осигуряваща половината от добива на риба в империята... се сгромолясала. И когато прахът се разсеял, на всички хора... просто им дошло до гуша.
Случило се преди петдесет години. Водени от последния губернатор на Фалар, жителите на провинцията превзели кметството и казармите на имперската милиция, арестували и даже убили някои от официалните имперски управници и обявили независимостта на провинцията.
Но, както става с почти всички мечти в живота, свободата им не изтраяла дълго. Имперската власт не приела много добре предизвикателството.
Отрязаната глава на губернатора, заедно с тези на съпругата му и на двете му деца, били намерени от слугите в една студена утрин. Шокираните и смразени от ужас фаларци не очаквали, че правителството може да стигне толкова далеч и, под страх от нови брутални убийства, напуснали провинцията. Завинаги.
В наши дни Фалар, официално обявена за „зона извън контрола на Аярската империя”, е едно от най-опасните места в света. Място, което новите господари в империята – героите – определено биха обявили за своя нов дом.

(http://img94.imageshack.us/img94/561/province14b.jpg)

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: Oton в Януари 27, 2010, 01:36:26 pm

Провинция Тъмногория

„Ако си роден в Тъмногория, лъкът ти никога не пропуска.”
Така казват местните всеки път, когато ги попиташ какво е да живееш тук.
И наистина, това е земята, която е родила и отгледала най-изтъкнатите майстори на лъка в Аярската империя. Това е земята, която ще превърне в елитен стрелец всеки, който... е достатъчно корав, за да издържи многобройните предизвикателства и трудности, които му предстоят.
Според легендата много от елитните стрелци на Черния рицар се оттеглили от активна служба и като знак на благодарност императорът ги дарил с тези земи за всеотдайната им служба и изключителната им вярност.
И така, когато войскарите най-сетне се установили и основали първато общност в провинцията, решили, че трябва да оставят някакъв завет за идните поколения, тъй че децата им, а и децата на децата им да си спомнят за делата им. Скоро силуетът на бъдещата Академия за Стрелци започнал да се очертава. Мнозина били запленени от възможността да станат Елитни стрелци. Трудни били изпитите, твърде много били онези, които не притежавали нужните качества, за да завършат суровото обучение, което траело цели десет години.
Но имало и такива, сред бившите имперски ратници, които смятали основаването на Академията за твърде помпозо и претенциозно деяние. Те не желаели имената им да се помнят, защото не било това, заради което проливали кръвта си. Дори не искали да се установяват, вярвайки, че ако окачат лъковете си на стената, това ще отнеме истинската им същност. И затова напуснали Тъмногория и станали Стрелци. Пръснали се по всички краища на империята и останали завинаги бдителни за външни заплахи срещу държавата. И все още разпалват искрици в умовете на младите кандидати за слава Стрелци.
Пристъпвай внимателно в тази провинция... Нещата в наши дни не са такива, каквито са били. Тъмногория е безмилостна към онези, които искат да разкрият тайните й. Повече от всякога.

(http://img193.imageshack.us/img193/2253/province17sreka.jpg)

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: Oton в Януари 28, 2010, 04:32:54 pm

Елайна кървеше зле.
Знаеше, че е зле, защото цялата долна лява част на туниката й, под кожения й нагръдник, беше вече подгизнала. Губеше кръв прекалено бързо и в твърде големи количества.
Ако продължаваше така, скоро щеше да загуби съзнание. Разполагаше с не повече от десет минути, за да се измъкне от това проклето място. Защото иначе щеше да умре тук.
„Това е толкова сигурно, колкото е сигурно, че утре отново ще се натряскам в оная дупка, наречена „Отровните изпарения” и отново ще се събудя във всяко друго легло, само не и в моето.”
Неволната мисъл я накара да се изсмее, но кръвта от раната й шурна още повече. Главата й леко се замая. Съвсем леко, но бе достатъчно, за да наруши бойния й транс.
Грамадният базилиск сякаш усети мигновеното й разсейване, нададе див и ужасяващ рев, разтвори пастта си, в която вероятно имаше един милион остри като бръснач зъби и направи мълниеносен и абсолютно невъзможен скок напред. Намерението му беше очевидно – да отхапе главата на Елайна. Ако може – до кръста й.
Крехката мистичка леко изпъшка от болката, но завъртя ловко адамантиевата си тояга и едното от остриетата й с грозен и раздиращ звук прониза гърлото на базилиска, излизайки от външната част на главата му.
Побеснялото и тежащо сто и петдесет килограма животно се стовари върху героинята, издавайки предсмъртен рев, който премина в грохот и накрая – в хъхрене. Парчета кървав мозък, примесени с части от черепа му, удариха Елайна по лицето. От устата му се носеше тежка, органична смрад. Мистичката и звярът зрелищно се пльоснаха на земята в гротескна, оцветена в кръв любовна прегръдка.
„Предполагам, че съм се прегръщала с къде-къде по-отвратителни мъже”, помисли си малката жена, докато пъшкаше и се мъчеше да излезе изпод туловището. Не беше лесно, а и от усилията губеше още повече кръв.
Най-сетне успя да се изправи, подпря се на тоягата си и се опита да нормализира дишането си и да забави сърдечната си дейност, за да спре поне от части загубата на кръв.
Забеляза нещо в тъмния ъгъл на помещението. Пещерата беше студена, тъмна и влажна, но пък и зрението на Елайна бе зрение на герой. Нещото представляваше малко и светло петно.
Мистичката се приближи и петното се очерта като кост. Човешка кост. Нечий пръст се подаваше от рохката почва.
Човешките скелети не бяха нещо необичайно в Пещерата на крилатите демони. Гигантските прилепи и базилиски не се свеняха да нападат хора и да ги завличат навътре в кухините, където спокойно си ги дояждаха. Вероятно и този тук го беше сполетяла същата съдба.
Елайна изсумтя.
За разлика от много други герои тя не си падаше по претърсването на човешки останки. Все й оставаше някакво чувство, че ги осквернява. Но пък можеше да се окаже късметлийка и да намери нещо, което поне да й покрие двете кила кръв и метъра кожа, които остави в тая гнусна пещера.
Елайна приклекна и внимателно разрови пръстта около пръста.
От пръста се подаваше само много малка част. Цялата ръка на мъртвеца се предпазваше от композитна костена ръкавица.
„Какво, за Татко...”
Това не беше обикновена костена ръкавица...
Шокът от осъзнаването премина през цялото тяло на Елайна.
Като малко момиче баща й я беше завел веднъж в библиотеката на града на Ветровитите краища, за да разпали жаждата й за знания. И това, вероятно, бе една от най-големите му грешки. Защото, месеци наред след това, Елайна не излезе от тази библиотека. Бе погълнала тонове информация. Винаги се бе гордяла с това, че помни като мамут.
Затова си спомни и сега.
Спомни си в една от книгите рисунката на тази ръкавица. Изящните й, фино извити костни дъги, които плавно се съединяваха с перфектно ушита и изрязана бича кожа, припокривайки се и изцяло защитавайки ръцете на този, който носи тази ръкавица. Никой от съвременните майстори не бе способен да изработи подобно нещо
Елайна си пое дълбоко въздух.
„За Татко, освен ако не съм полудяла или загубила прекалено много кръв и главата ми ми играе някакви номера, аз държа в ръцете си част от бронята на Отон - Легендарният номадски пълководец!”
От свитъците, които бе чела, Елайна знаеше, че Отон е предвождал Номадската Орда, по време на кампанията й в Бариерата. И е загинал, когато финалният му щурм се е провалил. Никой не е могъл да открие тялото му в последвалия хаос. И така, вече две хиляди години. Бронята му, наречена „Гордостта на Отон”, се считаше за една от най-ценните военни реликви на старото време и мнозина бяха прекарали целия си живот в търсенето й, вярвайки, че тя ще дари този, който я носи, с неуязвимост и че ще можеш да убиваш по петдесет човека с един удар, докато си с нея. Но никой не е имал късмета да я намери.
До днес.
Забравила за света около себе си, Елайна започна внимателно да разравя пръстта. Ръцете й трепереха.
След няколко минути „Гордостта на Отон” се показа в целия си блясък, облечена на дребния скелет на страшния номадски генерал.
„Представях си го висок три метра”, налудничаво си помисли Елайна, докато внимателно сваляше частите от бронята. Бяха така добре запазени, все едно бяха изработени вчера.
„Или светлината в тая пещера не е както трябва, или тази броня грее с някаква своя светлина. Вероятно Отон може да е бил някакъв демон. Кой знае какви са били хората преди две хиляди години.”
Дали защото бе развълнувана или невероятно красивият кожен нагръдник на Отон притежаваше някакви наистина свръхестествени способности, не знаеше, но щом го докосна, моментално се почувства по-добре.„Крепостта на Отон”.  (http://img9.imageshack.us/img9/5025/itemarmorleatherset1tie.png)
Бронята за торса й пасна идеално, сякаш бе правена точно за нея. Притисна добре и раната й, явно, защото кръвотечението спря. Внимателно нахлузи и ръкавиците, последваха ги и ботушите. „Ръцете на Отон” (http://img33.imageshack.us/img33/8733/itemglovesleatherset1ti.png). „Маршът на Отон”. (http://img688.imageshack.us/img688/4420/itembootsleatherset1tie.png) Коженият, завършващ с тънко острие шлем, макар на пръв поглед да й се струваше нелеп, също прилепна на главата й, вдъхвайки й изключително чувство за сигурност. „Протекторът за глава на Отон” (http://img718.imageshack.us/img718/8477/itemhelmetleatherset1ti.png)
Остана само още една част.
Елайна се протегна, взе ярко червения легендарен плащ на страшния Касапин, който е всявал смъртен страх в сърцата на противниковите ратници, виждайки го да се развява на бойното поле. Изтърси го леко, разгъна го и го преметна на гърба си. (http://img709.imageshack.us/img709/1559/itemcapeset1tier5.png)
„Гордостта на Отон е моя! Проклета да съм!”
Мисълта, че притежава може би най-великата броня, създавана някога в историята на Аярската империя, я накара да се почувства всемогъща. Усети как мускулите й се издуха, напрежението и тревогата я напуснаха, бе по-концентрирана от всякога.
И макар никога да не бе го правила и да го ненавиждаше, крехката мистичка нададе яростен вик, който накара пещерата да затрепери и който бе чут на мили разстояние.
Нищо вече нямаше да бъде същото.

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: Oton в Февруари 01, 2010, 04:42:55 pm

Приключението в Ничиите земи, категория 4

В търсене на доспехите на Черния рицар

Преди две хиляди години Черният рицар свалил бронята си окончателно, за да демонстрира на своите поданници, че от тук насетне ще бъде само мир. И никога повече не ще има битки, кръв и хората няма да се убиват помежду си. Суверенът дарил доспехите си на току що създадения тогава музей по история, след като близките му се противопоставили на идеята бронята му да събира прах в някой сандък, в някое забравено мазе в имперската цитадела. И макар владетелят на земята Аярска да бил против подобна показност, аргументите (или по-скоро силата на изговарянето на тези аргументи) на неговите придворни надделели, и, с въздишка, самодържецът бил принуден да участва в пищни презненства по случай „Великото Сдаване на Императорската Броня на Музея” и на ред други, носещи помпозни заглавия, събития.
Празненствата, предназначени да отбележат създаването на Аярската империя, продължили цяла година. А през цялата тая година... се намерили и хора, които смятали, че бронята на техния владетел би стояла по-добре, окачена над камините им, вместо да остарява в някакъв си музей. И, същите тия хора, потърсили други хора, които пък да откраднат императорските доспехи.
От тогава тая броня има от интересна по-интересна история. След като на няколко пъти сменила собствениците си, тя най-сетне попаднала в ръцете на един от кралските родове – Сонория. Наследниците на Арманд Сонория я пазели ревностно в продължение на няколко поколения. Даже, от съображеня за сигурност, изработили няколко фалшиви копия и им измислили различни имена. Къде явно, къде тайно – продали копията на различни търговци, позволили на крадци да откраднат някои от тях и по този начин много хора се оказали собственици на „Бронята на Черния рицар”, „Черната броня на Рицаря”, „Рицарската Черна броня” и прочие разновидности и всеки един от тях претендирал, че тази, която той притежава, е оригиналната. Споровете прераснали в открити конфликти. Даже няколко човека изгубили живота си. Замесено било и кралското семейство, обвинено от мнозина, че съзнателно е допуснало бронята да бъде открадната и поругана. Един от наследниците на Суверена, замесен в конфликта със собствеността на доспехите, бил обвинен в заговор за злепоставяне и уронване на престижа на имперската фамилия и бил обезглавен (удобен мотив за тогавашния император да се отърве от един от най-яростните си опоненти по това време).
В крайна сметка, доспехите на Черния рицар останали в ръцете на фамилията Сонория в продължение на цели хиляда и деветстотин години.
От къде и от кого изтекла информацията, че бронята е притежание на благородния кралски род, не се знае. Вероятно и никога няма да се узнае. Това, което се знае, е, че крадците са били шестима: Caxo (Сахо), Commoner (Обикновения), Mala (Мала), Flinstoun (Флинстоун), Robust (Робуст) и The Blue (Синия). Предполага се, че са разполагали с информация от вътрешен човек. Някой много близък до рода Сонория, а може би дори и член на кралското семейство, който да им каже от къде да минат, кога и как да преодолеят многобройните препядствия, скритите капани и алармени инсталации, които пазели помещението, съхраняващо безценната броня. Легендарните крадци замисляли удара в продължение на години. Според разследването (което, дори и след сто години, все още не е приключило) професионалистите били ангажирани от главата на друг кралски род, който по това време бил в люта битка за политическо върховенство в империята. Целта била Сонория да бъде дискредитирана, след като фактът, че е крила от обществото, че притежава чудната реликва, станел реалност.
И така, по-лесната част от цялото упражнение била самата кражба. По-трудно било, обаче, да убедиш най-добрите скрадци в Аярската империя, че златото, което ще им се плати, е достатъчно, за да ги накара да се разделят с доспехите, които биха ги направили несметно богати.
Речено сторено, вместо работодателят им да получи бронята, както се били уговорили, получил острие между ребрата и заминал за среща със Съдниците на Таткото. Последвала кървава вътрешна война за наследството на обезглавения фамилен трон, но това била по-малката новина. Сензацията, че Сонория са притежавали една от най-свещенните за аярските поданници вещи, и, че, на всичкото от горе, шестима крадци са успяли да откраднат тая вещ, обиколила държавата като горски пожар. Петното, което останало върху благородния кралски род, било огромно. От тогава наследниците на Арманд Сонория са се заклели да си върнат доспехите на всяка цена.
А крадците...
Крадците се разделили на две групи.
Сахо, Робуст и Мала се отправили на север и следите им се губят във Фалар.
А Флинстоун, Обикновения и Синия препуснали на изток и изчезнали в пределите на Тъмногория.
С тях изчезнали и Доспехите на Черния Рицар.

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: Oton в Февруари 22, 2010, 02:35:34 pm

Прерийното море

(http://img46.imageshack.us/img46/6203/province20.jpg)

Няколко изпечени от жаркото прерийно слънце камъни, полу-покрити с пясък, са останали от това, което някога твърдината на Каменния лагер е била.
Пустинята отдавна е превзела последния административен център на Аярската империя в тази провинция. Поне това мислят тези, които са далеч от събитията, случили се през последните сто години.
И в пряк, и в преносен смисъл.
А истината е далеч по-страшна.
Всичко започнало с амбицията на един млад свещеник на име Айвън, който не бил доволен от това, в което Църквата на Светлината се била превърнала. И затова решил да я реформира. Да я направи такава, каквато той мечтаел да я види – да бъде близо до вярващите и да обслужва всички, а не само тези, които са богати, превилигировани, алчни и властолюбиви.
Уви, висшето духовенство не било благоразположено към подобни идеи, защото всячески се стремяло да запази статуквото, което толкова дълго време му осигурявало невиждан разкош, политическа мощ и богатство.
И отговорът на клира бил бърз и безмилостен.
Преподобният Айвън бил обвинен в разпространение на ерес и бил предаден на Зелотите – войнствената и фанатизирана тайна църковна милиция.
Липсват сведения за това как свещеникът оцелял след години мъчения. Това, което се знае, е, че накрая успял да избяга от мрачните църковни тъмници. Но нещо се случило. Нещо пречупило душата му и я преобърнало. Преподобният Айвън решил, че Църквата на Светлината отдавна вече не била това, което трябвало да бъде. И че трябва да бъде унищожена. Заедно с всички, които вярват във „фалшивия псевдо-бог на Бащата”.
Светлина вече няма и не може да има, твърди преподобният. Единственото върховенство над света и вселената се държало от мрака.
Отправил се Айвън към Прерийното море, защото знаел, че в дивата, изгаряща от безмилостното слънце пустиня, той ще може необезпокояван да основе своя орден – Култът към мрака.
Обсадата на Каменния лагер продължила точно... един ден. Като черна чума войската от еретици преминала през защитата на града. Не пожалили никого.
И ето, вече сто години Катедралата на Култа към мрака се извисява насред пламтящата жарка пустиня. Легендата мълви, че мракът е дарил Преподобния Айвън с нечовешко дълголетие и водачът на най-злата организация в света крои своите скверни планове да завладее цялата земя Аярска.

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: Oton в Февруари 23, 2010, 11:44:18 am

Провинция Етерния

(http://img692.imageshack.us/img692/1143/province16suszamuk.jpg)

Етерния или „Вечната”, както я наричат всички, е място на старини.
Тихата песен на древното време, за което история няма, се носи над безкрайната северна тундра. Мнозина от учените и историците са на мнение, че по тези места е живял чуден народ. Било е много, много преди местните да дойдат по тези земи. Хората от този народ не били като нас. Били различни. Според легендите и митовете тези хора владеели природните стихии, направлявали посоката на ветровете, предизвиквали бури, когато и където пожелаели. Били способни да издигат планини там, където ги нямало и да пресушават цели морета, когато пожелаели. Но отишли твърде далеч в силата си и предизвикали гигантски катаклизъм, който унищожил могъщата им цивилизация. Стената – Мъртвият вулкан, издигащ се досами северната граница на провинцията, бил създаден от същите тези хора. И именно той изригнал преди десетки хиляди години и погубил създателите си. Според пророчеството Стената ще изригне отново някой ден... и този път ще погуби всички човеци. И светът ще престане да съществува. Според други тълкувания тук живеел народът, от когото е произлязъл Таткото. Той бил единственият оцелял от този народ след изригването на гигантския вулкан. Таткото се скрил в дупка в земята и останал там хиляда години, докато вулканът най-сетне угаснал. Когато всичко свършило, той излязъл от скривалището си и създал света отново. Такъв, какъвто го познаваме сега. След това създал своите деца и с тяхна помощ после създал и човеците, с които населил земята Аярска.
Не била лека съдбата на провинция Етерния в годините на мрак и на религиозен фанатизъм, които стискали душите на поданиците аярски. Обявени за еретици, жителите на тундрата били постоянно преследвани от Зелотите на Светлината, измъчвани и убивани.
Така, година след година, поколение след поколение... Етерния, „Вечната”, потъвала все по-дълбоко и по-дълбоко в мрака.
Такава е и днес – обвита в мистицизъм, дива и пропита с чувство на далечост и безкрайност.

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: Oton в Март 02, 2010, 01:43:00 pm

Новата глобална карта

(http://img7.imageshack.us/img7/5978/iconswa.jpg)

Новият изглед на глобалната карта показва:

-   Опасните провинции (оградени в жълто)

-   Ничиите земи (оградени в червено)

(http://img188.imageshack.us/img188/9749/shieldv.png) - Главния щаб на гилдията
(http://img17.imageshack.us/img17/7398/tent.png) - Предните постове на гилдията
(http://img443.imageshack.us/img443/4451/towerc.png) - Замъкът, притежаван от гилдията

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: Oton в Март 11, 2010, 11:50:55 am

Пустинята на отчаянието

(http://img59.imageshack.us/img59/5384/province19.jpg)

Смъртоносната горещина удря като гигантски чук всеки, дръзнал да посети Пустинята на отчаянието, поставяйки цялото му същество на почти непосилно изпитание за оцеляване. Безмилостни пясъчни бури бушуват години наред, утихват за няколко месеца и после биват заменени от нови, още по-яростни пясъчни вихри, които са способни да затрупат градове, пътища, даже и планини. Силните и сухи южни ветрове понякога пренасят пясъка толкова навътре в пределите на Аярската империя, че, според редица свидетелства в миналото, в столицата на държавата е валял „жълт дъжд”, а понякога – даже и „жълт сняг”.
Страшна, сурова и дива е южната аярска пустиня.
В миналото аярските жители са направили почти невъзможното, за да опитомят и да облагородят пясъчната пустош, строейки пътища и акведукти, които са свързвали единствените два оазиса с Твърдината Сух Пясък, образувайки по този начин Зеления триъгълник – наименование, което местните са дали на единствената обитавана от хора област. На юг от нея те чака само смъртта – на това те учат още от раждането ти тук. И въпреки това не са били малко хората, дръзнали да се отправят на пътешествия дълбоко на юг. И тези, които са успявали да се върнат, са разказвали чудновати истории. Истории за черни пясъци, които са толкова горещи, че могат да запалят дрехите и кожата на човек. Истории за древни паметници на чуждоземни вождове, сразявали се с първите крале на аярската държава. Истории за пукнатини, пещери и скали насред пламтящите пясъци, нашарени с рудни жили...
В наши дни Зеленият триъгълник отдавна вече не съществува. Пясъчните бури, номадските орди, убийците и бандитите са новите господари на пустинята.

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: Oton в Март 11, 2010, 03:33:45 pm

Скалните кули

(http://img41.imageshack.us/img41/3921/province18.jpg)

В Аярската империя има една област, по която, макар да са бродили човешки същества, никога не е била трайно заселвана, променяна и изобщо – докосвана от човешка ръка. Това е югоизточната гранична област, наречена Скалните кули.
На запад грамадни гранитни късове, ерозирали от минаващите между тях реки, обветрени в продължение на милиони години, образуват причудливи отвесни кули, които са надвиснали над покрити с гъста растителност хълмове и горещи джунгли.
На изток скалните кули съдържат в себе си хиляди мили неизбродими лабиринти от пещери, за които се носят легенди, че крият в недрата си несметни съкровища, погребани от незапомнени времена приказни управници, вождове и крале, артефакти, криещи в себе си магическа мощ, способна да унищожи света и какво ли още не.
На юг, където острите и негостоприемни скали отстъпват малко от територията си на плодородна долина, наречена Края на всичко, са построени могъщите и яки замъци на Култа към мрака и Номадите – двете групировки непрекъснато воюват за надмощие вече няколко века.
А на север...
На север, където гигантските сухи дървета мрачно издигат разкривените си като нокти на вещица клони към небесата, живеят най-ужасяващите крилати зверове, които аярската природа е сътворила. Свили гнездата си в голите корони на сухите дървета, летящите гущери с ужасяващи адски писъци се спускат към своите жертви, за да ги разкъсат с гигантските си клюнове и с почернелите си от кръв нокти.
Дива е била провинцията на Скалните кули в продължение на милиони години, от както свят светува.
Дива е и днес.
И дива ще е винаги.

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: Oton в Април 07, 2010, 10:58:03 am

Безкрайната гора

(http://img268.imageshack.us/img268/1480/province12b.jpg)

Първото нещо, което човек усеща, пристъпвайки за пръв път в Безкрайната гора, е тишината.
Но тази тишина не е каква да е.
Тя е по-скоро пуста, мъртвешка.
На запад гъста и мразовита мъгла се стеле досами масивните дънери в сечището, някога принадлежало на Дърводелската гилдия. Малцината останали местни твърдят, че тая мъгла може да те обгърне за един миг и да изчезнеш в нея... и после да си отиде също толкова внезапно, колкото е дошла. Някои дори твърдят, че заедно с мъглата идват и онези, чиито духове не са намерили покой и не са получили своята присъда от Съдниците на Таткото. И затова нематериалните им тела продължават да скитат по земята Аярска.
На юг масивните и остри като бръснач Скални кули се изправят като стена, забулена в облаци, пред всеки, дръзнал да ги прекоси. Проходите се пазят от едни от най-злите и безмилостни бандити, които са се раждали в империята.
На север разпръснатите на огромна площ руини на Великият Дерулон могат да се видят от мили разстояние. Някога най-могъщият измежду всички град, перлата на изтока, средище на просвещението и науките, Дерулон дори е съперничел по красота и мощ на Града на императорите. И дори векове след неговото неизбежно падане, хората все още мълвят за несметните богатства и за смъртоносните опасности, заровени дълбоко под останките му.
А на изток... на изток Аярската империя, вселената, която познаваме... свършва. И започват митовете, вълшебствата и приказките.

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: Oton в Юни 03, 2010, 01:09:31 pm

Имперска Караганда

(http://img15.imageshack.us/img15/7259/imperialkaraganda.jpg)

Екзотичен.
Чуден.
Недокоснат.
Това били трите думи, които идвали наум на всеки човек, стъпил в Имперска Караганда.
През изминалите сто и петдесет години, обаче, мястото, което всички жители на Аярската империя обожавали заради невероятната си природа и неизчерпаемите си ресурси, си спечелило и друго прозвище.
Пиратската земя.

***

Денят бил като всички останали. Слънчев, свеж, изпълнен с крясъци от гларуси.
Поредният прекрасен ден на този райски остров, където природата и човеците най-сетне успяли да се научат да живеят в хармония.
Но нито слънцето, нито свежият морски бриз, нито гларусите били способни да проумеят човешкото безумие, което се случило през този ден.
Петстотин плоскодънни пиратски фрегати, специално пригодени да маневрират в северните плитчини на залива, се врязали в нападателната линия от имперски дредноути, които били заседнали в кораловите рифове вече няколко часа. Далекобойните оръдия на дредноутите, които трябвало да бомбардират въстаническите укрепления на брега, успяли да унищожат една трета от противника, но изходът бил ясен – бързите пиратски кораби скъсили максимално разстоянието и направили имперските оръдия абсолютно безполезни. След това започнал абордажът, а с него и касапницата.
През следващите два часа пиратите унищожили непобедимата имперска армада, пленили половината кораби, заедно с пет хиляди имперски офицери и моряци, и изклали останалите.
Пленените били отведени на остров в северния залив и били публично обезглавени, за да послужат за пример на “корумпираната имперска власт” от континента, която можела да реши отново да праща „наказателни армади” към свободната и независима Караганда, управлявана от мъдрото и демократично правителство на Пиратската гилдия.
Изумително зелените коралови плитчини на карагандския залив почервеняли от кръвта на хилядите убити хора в този ден.
А слънцето, свежият морски бриз и гларусите  така и не успяли да проумеят човешкото безумие, което се случило през този ден.

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: Oton в Юни 10, 2010, 03:31:12 pm

Морското убежище

(http://sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc3/hs582.snc3/30722_396938122935_125685717935_4008348_6107599_n.jpg)

Декрет на Пиратската гилдия номер 5564/година 2685 от Единението на Аяр

1. На основание на подписаното споразумение между Пиратската гилдия, единствен законен управник на свободната и демократична Караганда, наричан ВЪЗЛОЖИТЕЛ и имперското континентално правителство, наричано ИЗПЪЛНИТЕЛ, от дата 2645 от Единението на Аяр,  ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ отдава на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ областта, наречена „Морско убежище” за безвъзмездно ползване в продължение на двеста (200) години.
2. Имперското континентално правителство се задължава да изплати еднократна сума в замяна на отдадената територия, в размер на злато, равно на теглото на сегашния суверен на Аярската империя, заедно с цялото му семейство.
3. Пиратската гилдия съставя комисия, която в срок от 1 (един) месец да отпътува за континентален Аяр, за да премери теглото на неговия суверен, заедно с цялото му семейство.
4. Права и задължения на континентален Аяр по време на престоя му в Морско убежище:
- Континентален Аяр няма право да изпраща какъвто и да е вид бойни кораби в Морско убежище.
- Континентален Аяр няма право да изпраща редовни военнослужещи в Морско убежище.
- Континентален Аяр се задължава да отдава безвъзмездно на Пиратската гилдия половината от реализираните в Морско убежище търговски приходи.
- Пиратската гилдия не носи абсолютно никаква отговорност за управлението и сигурността в Морско убежище.
- Пиратската гилдия си запазва правото да се намесва в управлението на Морско убежище във всеки един момент.

Добре дошли в Морско убежище!

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: Oton в Юни 11, 2010, 01:16:34 pm

След известно напъване на мозъците ни, придружено от интензивно главоболие, спорове и много бира, успяхме да измислим няколко нови умения за любимите ви герои.

Ето го и списъка.

Умения за всички класове

(http://img97.imageshack.us/img97/852/iconskillscrafter.png) Занаятчия

Повишава с процент на ниво шанса за изработка на превъзходни, редки, легендарни и епични предмети, както и повишава с процент шанса за обработка на ресурси.

(http://img560.imageshack.us/img560/2461/iconskillplorer.png) Изследовател

Повишава с % на ниво шанса за изкопаване на ресурси

(http://img9.imageshack.us/img9/3057/iconskillspillaging.png) Плячкосване

Увеличава с % на ниво падането на злато и предмети. Не може да надвишава максимума от 200%.

(http://img151.imageshack.us/img151/6429/iconskillsslayer.png) Унищожител

Увеличава шанса за избор на най-силния опонент с % на ниво.

(http://img683.imageshack.us/img683/6730/iconskillshardening.png) Заздравяване

Героят губи по-малко здравина на екипировката си, когато бъде победен в битка.

Умения на Яростния боец

(http://img600.imageshack.us/img600/2744/iconskillsbattlefrenzy.png) Бойна ярост

При успешен удар се повишава силата на следващия удар с процент върху предходния; Защитата се намалява със същия процент. Действието се прекъсва при неуспешен удар.

(http://img4.imageshack.us/img4/4717/iconskillsdeepcut.png) Дълбок разрез

Яростният боец знае слабите места в защитата на своя опонент, намалява бронята му с даден процент.

(http://img812.imageshack.us/img812/9247/iconskillsmightyswing.png) Могъщ замах

Яростният боец увеличава значително щетите при фронтална атака, комбинирана с въртележка.

Умения на Пазителя

(http://img833.imageshack.us/img833/3391/iconskillsstandinggroun.png) Задържане на позицията

При успешен блок повишава бронята с даден процент от предходния за следващия рунд.  Намалява силата на атаката със същия процент. Прекратява се действието при неуспешен блок.

(http://img691.imageshack.us/img691/4588/iconskillsstoneskin.png) Каменна кожа

Пазителят постига невероятна концентрация, която „втвърдява” кожата си. Добавя процент върху бронята му.

(http://img34.imageshack.us/img34/563/iconskillstrip.png)
 Спъване
Дава шанс на Пазителя да спъне своя опонент, който в следващия рунд нанася 50% по-малко поражения.
(http://img88.imageshack.us/img88/9901/iconskillseartquake.png)
Земетресение

Дава шанс на Пазителя да заешемети всички опоненти, които го атакуват в момента. При успех опонентите пропускат следващия Рунд.

Умения на Тъмния мистик

(http://img27.imageshack.us/img27/4441/prism01.png) Тъмна призма

Присвоява процент от приложените по време на битка благословии от противника.

(http://img687.imageshack.us/img687/4704/iconskillsmysticalwhirl.png) Мистична въртележка

Въртележка, която мистикът може да прави с тоягата си.

(http://img864.imageshack.us/img864/9316/iconskillsreflectdamagegot.png) Обратни поражения

Връща процент от нанесените щети върху извършителя.  Изборът на цел се извършва в началото на битката и не може да се променя.

Умения на светлия мистик

(http://img41.imageshack.us/img41/2614/prism0.png) Светла призма

Връща определен процент от проклятията на противника.

(http://img687.imageshack.us/img687/4704/iconskillsmysticalwhirl.png) Мистична въртележка

Въртележка, която мистикът може да прави с тоягата си.

(http://img860.imageshack.us/img860/8526/iconskillsresurrection2.png) Съживяване

Съживява загинал наемник по време на битката, с процент връщане на здравето му.

Умения на Призрачния ловец

(http://img823.imageshack.us/img823/688/iconskillsstrongbowstri.png)
 Силна тетива

Увеличава максималните поражения на последните до три изстрела от обсега на оръжието с определен процент. Важи само за лъкове и арбалети.

(http://img534.imageshack.us/img534/9702/iconskillscontinuoustar.png) Продължително прицелване

Намалява обсега с 1, но увеличава шанса за критичен удар с определен % на ниво. Последното ниво дава 100% шанс за критичен удар. Важи само за метателни ножове и метателни копия.

(http://img840.imageshack.us/img840/7392/iconskillsinvisibility.png) Невидимост

Усъвършенствана версия на Избягването. Дава шанс на противника да не избере героя за свой опонент. Ако героят е останал последен, при успех, всичките му опоненти пропускат ход.

Умения на Призрачния преследвач

(http://img703.imageshack.us/img703/417/iconskillsjavelinvetera.png)
 Ветеран с метателно копие

Увеличава броя на рундовете, в които метателното копие нанася пълни поражения

(http://img534.imageshack.us/img534/9702/iconskillscontinuoustar.png)
 Продължително прицелване

Намалява обсега с 1, но увеличава шанса за критичен удар с определен % на ниво. Последното ниво дава 100% шанс за критичен удар. Важи само за метателни ножове и метателни копия.

(http://img840.imageshack.us/img840/7392/iconskillsinvisibility.png) Невидимост

Усъвършенствана версия на Избягването. Дава шанс на противника да не избере героя за свой опонент. Ако героят е останал последен, при успех, всичките му опоненти пропускат ход.

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: Oton в Декември 08, 2010, 09:20:47 am

Легендата за Кървавия кристал

Земята Аярска е стара колкото самата Вселена.
От незапомнени времена по нея са бродели хора, кралства са се въздигали и са падали, хилядолетия са идвали и са си отивали така, както звездите прекосяват небесата нощ след нощ.
Големи и епични събития е видяла земята Аярска. Някои от тия събития са се случили толкова отдавна и са били толкова невероятни, че са се превърнали в легенди, митове и приказки, с които децата се приспиват.
Някои от тези легенди са забравени. Други са апокрифни и се считат за опасни от официалните власти. Трети пък са се превърнали в митове.
Но всяка легенда, както и всеки мит... Винаги крият в себе си частица истина. Защото са разказани от хора. И се отнасят за хора.
Една от тези невероятни истории, предавани от уста на уста в северните провинции на Аярската империя, е Легендата за Кървавия кристал.
Много, много отдавна, преди десет хиляди години, северно от Ледените планини, било могъщото царство на Слънцето. То се простирало на хиляди мили във всички посоки, а хората, които живеели там, били преки наследници на самото Слънце. Мощни били тези хора. Мощни и богати. Търгували с чудни империи по целия свят. Грамадната им държава била най-развитата в техническо отношение от всички познати кралства във Вселената, защото дълбоко в недрата на земята бил заровен най-великият дар от техния Създател. Този дар представлявал кристал. Съвършен, великолепен кристал, който притежавал силата да променя всички неща, сътворени от човека, давайки им несравнима сила, здравина и вечен живот. Нужно е само да приближиш един такъв кристал до нещо, което си изработил и предметът става необикновен. Няма значение какъв предмет – оръжие, броня или... лъжица. Само на едно място се добивал този кристал – в Мините на мощта, които били разположени в близост до центъра на империята – Замъкът на Слънцето. И така, поданниците на Слънчевата империя били почти богове. Техните занаятчийски произведения били върховни и всички други империи ги уважавали и се страхували от божествените им умения.
Но, както се случва с всички същества, притежаващи безгранична сила, гордостта започнала да поглъща и да покварява Синовете на Слънцето. Те не искали да живеят в мир и да защитават останалите по-слаби кралства. Те искали да покорят цялата Вселена и дори да предизвикат самото Слънце. Разбира се, имало някои от тях, които искали да запазят статуквото и да използват великия кристал само за добрини.
Това, което последвало, било най-кървавата гражданска война в историята на човека. Поколение след поколение Децата на Слънцето продължавали да се избиват помежду си и, след като изминали хиляда години, изпълнени с братоубийства, последният Император на Слънцето решил да пристъпи към „финалното решение”, което щяло да доведе до край не само войната, но и всичко друго.
Денят бил слънчев и светъл, когато безмилостните битки вече били достигнали до границите на Замъка на Светлината.
Последният Император на Слънцето излязал на балкона, вдигнал ръце към небесата и призовал своя Създател да му помогне:
„О, могъщо Слънце! Помогни ми в сетния ми час да прокълна тази земя и всички мои поданници, защото те отвърнаха лицата си от Светлината ти! В замяна, отдавам ти живота си и кръвта си! Нека никога повече да няма война сред нас, защото ние вече не заслужаваме милостта ти!”
И, след като изговорил тези думи, се хвърлил от балкона.
Слънцето, виждайки саможертвата на последния си Син, уважило предсмъртното му желание.
И когато тялото на императора ударило земята... Светът започнал да се изменя.
Кръвта му, заедно с кръвта на всички онези, които воювали, попила в земята и цялата територия на империята се превърнали в червена пустош. Великият кристал, омърсен от прокълнатата кръв на господарите му, се превърнал в Кървав кристал. И, макар да запазил способността да увеличава неимоверно силата на създадените с него предмети, заради проклятието тези предмети никога вече не можели да бъдат поправени или подобрени.
Изминали няколко години и последните остатъци от Чедата на Слънцето бавно измряли.
Докато не останал нито един от тях.
Всичкото познание за кристала било изгубено. И няма вече живи, които да го помнят.
Проклятието издигнало Ледените планини, които блокирали всякакъв достъп до изгубената Слънчева империя.
И най-великото кралство на всички времена... престанало да съществува.
Но това, което не се споменава в тази история... Или се споменава с тих глас... Е ,че Кървавият замък и Мините на мощта все още са непокътнати. Проклятието ги е запазило такива, каквито са били, когато кралството е паднало... И те чакат своите нови господари. Вече осем хиляди години.
Но този, който успее да овладее аления замък, за да добива кървавия кристал, трябва да знае, че властта и неограничената мощ, които ще получи, имат своята много висока цена.
Тъмни твари, обезумели зверове и покварени човешки души все още бродят по червената пустош. Прокълнатата твърдина никога не бива повече да бъде владяна от човеци. И ако това все пак се случи, всички същества, населяващи пустошта, се отзовават на призива на Кървавия замък и се отправят към него, за да унищожат всеки един „натрапник”. Както вълните на морето се разбиват в скалата, така вълните от прокълнати чудовища се разбиват в стените на замъка – всяка следваща по-силна от предишната. И тъй, докато безкрайните коридори, съградени от ален кристал... Отново останат празни, в очакване на следващия, който ще иска да сложи ръка на божествената мощ, която предлагат.
Голяма е мощта на Кървавия замък.
Но не е по силите на всеки... Да владее тази мощ.

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: Oton в Декември 13, 2010, 11:30:08 am

Обиталището на заточениците

(http://img18.imageshack.us/img18/9459/prov1a.jpg)

Всеки Суверен е длъжен да пази своята власт с всички възможни средства.
Управниците на Аярската империя очевидно са се придържали към тази максима повече по необходимото.
Мрачна и срамна тайна е погребана дълбоко в Имперските Архиви. Тайна, която е покрита с кръвта на милиони хора, които са били заклеймявани като „врагове на Короната” във всеки един момент от историята на държавата.
Всичко започнало непосредствено след великата победа на Черния Рицар над местните племена. Стотици хиляди войници и цивилни били заловени и новият император на Аярската империя бил изправен пред сериозния въпрос какво да ги прави. Заловените отказали да бъдат приобщени и да живеят като поданници на новосформираната държава. И Суверенът трябвало или да заповяда масовата им екзекуция, или да ги прати в лагери, в които те били обречени на бавно, но сигурно унищожение.
И двата варианта били еднакво неприятни, но тогава Първият офицер на армията му – Арманд Сонория – предложил друго решение – всички да бъдат пратени на север, далеч отвъд териотрията на Вечно-белите краища, където да бъдат принудени да построят проход през непреодолимите планини. „Би трябвало всички да умрат там, докато работят в тоя смразяващ ад.”, били думите, с които генерал Сонория завършил изложението на плана си.
Но те не умряли. Поне – не всички.
Някак си успяли да построят проход през масивната бариера от скали и се отправили към земи, които били считани за края на познатия свят.
Това изправило императора пред нов проблем.
И отново, следвайки съвета на Сонория, той предложил на изгнанниците да се установят в снежната пустош и да му служат като... тъмничари.
„Тук, на тази територия, която ще наречем „Обиталището на заточениците”, ще построите затвори и тъмници, стражеви кули и крепости, и тук ще охранявате онези, които са врагове на Короната.”
Захванали заточениците да строят провинция, която, всъщност, била един голям затвор.
Затвор, в който милиони хора, осъдени на изгнание, били довеждани, въдворявани и даже – екзекутирани. Никой никога не е успял да избяга от тази провинция. Както и никой не е знаел за нейното съществуване.
Досега.

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: Oton в Декември 15, 2010, 03:53:43 pm

Кървавата земя

(http://img827.imageshack.us/img827/9430/prov2mitak.jpg)

Първото нещо, което човек вижда, когато стъпва в прокълнатата земя, са тъмните облаци.
Тъмни, тежки и провиснали от небесата са тези облаци, прилични на някакви гротескни търбуси, готови да се разпорят във всеки един момент.
Краката ти потъват в подгизнала пръст. Поглеждаш надолу и, в следващия момент осъзнаваш, че това не е обикновена влага.
Това е кръв.
Прясна и топла кръв, която сякаш е източена от нещо, което е било живо буквално преди няколко мига. И не е само това. Земята изглежда... Много жива, като че ли можеш да усетиш почти доловими движения в пръстта, като малки водни вълни, разпространяващи се във всички посоки, без да спират.
Замъкът на Кървавия кристал – центърът на тази нечестива сила – може да се види от всяка една точка в провинцията, независимо колко далеч се намираш от него.
Огромен е. И масивен.
Много по-грамаден от Града на Императорите.
Външните му стени, заедно с централната му цитадела, са построени остри кристали, които сияят в червено. Ако се приближиш до тази невероятна твърдина, ще си помислиш, че тези кристали... са пораснали и са отгледани, а не оформени от човешка ръка. Има кули... Много кули, които се издигат от вътрешността на крепостта, някои от тях са толкова наклонени, че е абсолютно невъзможно да са стабилни, но те са. Прилични на грамадни шипове, тези кули пронизват облаците... Или... Вероятно те ги създават, черпейки безгранична енергия от проклятието, което е обезобразило цялата земя.
На юг от Кървавия замък, се издига притихналият Авангард – предната военна база, която е  първата и последна линия на отбрана на крепостта. А по укрепените му палисади непрекъснато се стича кръв. Но ти знаеш, че Авангардът е всичко друго, но не и изоставен. Не знаеш как, но го усещаш.
А ето ги и Мините на Мощта, където може да се добива Великия Кървав Кристал. Дълбоките и безкрайни шахти в тези мини се отварят само за този, който управлява Кървавия замък.
Докато този замък може да бъде управляван, разбира се...
Тази земя би трябвало да е напълно мъртва, но, всъщност, тя е много жива. По-жива, от колкото ти би искал да повярваш.
Можеш да усетиш този живот навсякъде. Но това е живот, който не ти е познат. Този живот не е създаден от Светлината.
Чуваш звук от близките храсти. Виждаш червени очи да проблясват за миг. Отново тишина.
Писък, принадлежащ на Таткото знае каква птица, идващ от изток, смрaзява костите ти.
Адски рев на звяр те предупреждава, че не си добре дошъл тук.
Никой не е добре дошъл.
Тази земя не желае да има господари. Велика и демонична сила дреме в недрата й. Но ако ти желаеш тази сила, ще трябва да платиш най-високата цена.
И горко на онзи, който не осъзнае това.

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: Oton в Декември 22, 2010, 10:01:43 am

Светилището на Слънцето

(http://img638.imageshack.us/img638/7210/prov3.jpg)

„Слънцето носи топлина. То прогонва студа. За да можем да се събудим и да живеем отново.”
В старите религии Слънцето било този, който създал всичко. Първите хора, които дошли в тази земя, били слънчеви създания, които се спуснали по лъчите му към света. И хората били благодарни и щастливи, защото носели Светлината на Слънцето в телата си.
И за известно време всичко било добре.
Но след като минали хиляда години, хората започнали да мислят, че са по-велики от Слънцето. Забравили корените си, те се отвърнали от Светлината. Дори дръзнали да предизвикат техния Създател за това кой да управлява вселената.
Тъга се настанила в душата на Слънцето.
Обидено и посрамено, то се оттеглило далеч от земята, за да скърби за предателството на своите Деца.
Без топлите лъчи на Създателя студ и мраз се спуснали над обиталищата на човеците.
Семената вече не покълнвали в почвата.
Птиците и животните измрели от глад.
Земята била покрита с безкрайни снегове и ледове.
Голямо било страданието на човеците.
Много от тях погинали, преди дори да осъзнаят грешката си.
И тогава, навсякъде по земята човешка, започнали да се строят храмове, олтари и пилони. На тези места Децата на Слънцето молели техния Господар да се завърне и да ги дари отново със Светлината си.
Изминало още едно хилядолетие, но Носителят на Светлината не бил убеден, че създанията му са се променили.
И, въпреки наличието на всички тези свети места, които служели да фокусират молитвите на човеците... Смразяващият студ останал.
Докато не погинал и последния от Децата на Слънцето.

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: Oton в Януари 24, 2011, 11:44:35 am

7-ма категория вече се вижда на хоризонта.

Дъждовните блата

(http://img193.imageshack.us/img193/3497/prov4v.jpg)

В самото сърце на Западна Караганда, там, където дори и коренните жители на тази земя не смеят да пристъпват, се намират Дъждовните блата. Тук валежите никога не спират. Сякаш някой... или нещо... се е разгневило преди хилядолетия и е решило да порази мястото с нестихващи стихии, бури и наводнения. Тъмната река, която сякаш разцепва територията на две еднакви половини, постоянно прелива, образувайки обширни и непреодолими блата. На места тези блата са тъмни и студени, там слънчевите лъчи никога не са прониквали. Но дори и да го направят, ще осветят неща, които не биха се появили дори и в най-страшните ни кошмари.
Почвата се състои почти изцяло от глина. От нея са направени града и замъка в провинцията – единствените останали признаци, че тук някога е имало човеци. На запад джунглата вече е превзела изцяло Глинения град, а по улиците му, както и иззад прозорците на къщите, бродят твари, за които никой нищо не знае. А дори и да знае, никога няма да признае, че ги е виждал. Защото са твърде страшни, за да са истински. На изток, като мрачен идол, който наблюдава безмълвно потъналата в тайнствено зло земя, се издига Глиненият замък. Стените му са прастари, излющени и порутени, могъщата някога цитадела е разцепена на две, сякаш е била ударена с чук от някой великан незнайно кога.
А по широките, обрасли с гъсти шубраци улици, бродят сенки.
Нощно време тези сенки се променят. И това, в което се превръщат, би накарало дори и най-смелия човек, да започне да крещи от ужас.
И дъждът продължава да вали.
Без, обаче, да може да отмие покварата, задушаваща тази древна земя.

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: Oton в Януари 25, 2011, 12:48:06 pm

Зеленият рай

(http://img257.imageshack.us/img257/5213/prov3ostrov.jpg)

„Татко, каква неземна красота!”, възкликнал Аламарин, капитанът на първия имперски кораб, който акостирал на брега на провинцията, която по-късно самият той щял да кръсти „Зеленият рай” – изключителна чест, оказана му от самия суверен на Аярската империя.
След като първата вълна от заселници се установила по крайбрежието, а към континента започнали да пътуват кораби, с пълни до горе трюмове със съкровища, ценни ресурси и подправки, не минало много време и императорът, под давлението на съветниците си, наредил да започне пълната колонизация на земите, стоящи на запад от Безкрайната планина.
Хиляди търсачи на нов живот, богатства и приключения, подпомогнати значително от имперския флот, пристъпили към завладяването на този нов свят, без изобщо да се замислят за евентуалните последствия, до които безразсъдната им експанзия може да доведе.
А последствията, под формата на изключително жестоки и кръвожадни местни жители, не желаещи да отстъпят свещените си земи на нашествениците, скоро се стоварили върху главите както на заселниците, така и на тези, които ги пратили да отвоюват тази земя в името на Аярската империя.
Неизброими пълчища от канибали, които били придружавани от някакви още по-кошмарни на вид хуманоиди, както и от гигантски паяци, излязли от гъстата джунгла и за една нощ нападнали и превзели абсолютно всички заселнически градове и укрепления.
Но това бил най-малкия проблем на колонистите.
Тези от тях, които нямали късмета да загинат в битката, били отведени на брега, за да видят своите кораби за последен път, преди да се отправят надълбоко в джунглата и да бъдат принесени в жертва на истинския господар на Зеления рай.
А кой е този господар – ще разбере само онзи, който излезе насреща му и остане жив, за да каже на нас.

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: Oton в Януари 26, 2011, 11:05:19 am

Ръбът на света

(http://img829.imageshack.us/img829/7120/prov1ostrov.jpg)

Мила моя съпруго,

Вече осемнадесет месеца изминаха, откак не съм виждал теб и двамата си сина.
Надявам се това писмо да ви заварва всички в добро здраве. Надявам се, също така, Адмиралтейството редовно да ви изпраща заплатата ми и да добрувате. Ако всичко е наред, би трябвало вече да си спестила достатъчно и да сте се преместили в оная къща на Синята улица, която години наред искаше да купим.
Преди три месеца старото корито „Светлина”, на което служа, най-накрая стигна до западните брегове на тоя проклет остров, които боцманът – този стар пияница - удачно нарече „Ръбът на света”. Оказа се много по-голям остров, от колкото тия непрокопсаници с хилави вратове – географите – ни уверяваха, че е. Ще прощаваш за неприличните ми думи, скъпа.
Загубихме „Вятър” и „Вяра” в една жестока буря в открито море. Много мои приятели загинаха. Надявам се сега да са на по-добро място и се надявам това, с което сме се захванали тук, да осмисли смъртта на тези добри и честни моряци.
С голяма гордост ти съобщавам, съпруго моя, че твоят мъж е заместник-управител на Далечното село – нашият нов дом тук. Не е кой знае какво – една улица, с накацали от двете й страни схлупени дървени бараки, но поне е някакво начало. Морето е пълно с риба, а джунглите на юг предлагат достатъчно питейна вода, дърво и животни, които да ловуваме, за да поддържаме нашата малка общност.
Отец Вероно най-накрая успя да издейства от главния управител, моят любим капитан, разрешение да започне да строи храм на Светлината в селцето, та вече от две седмици всички се бъхтим по цял ден, за да вдигнем по-скоро проклетията, и да миряса тоя дърт дебелак най-накрая.
Някои от хората са изнервени, защото нощем от джунглата се чуват ужасяващи звуци, ревове, идващи от незнайни зверове и прочие небивалици, но какво да се прави – ние сме простодушни, страхливи и суеверни хора, намиращи се много далече от каквато и да е цивилизация.
Дано скоро успеем да вдигнем селцето както му е реда и дано скоро пристигнат следващите заселници, за да мога да поискам разрешение да се върна в Бунар. При теб.
Бъди добре, любов моя. И се моли за мен.

Твой до гроб: Гросан

П.П. Ако заваря онова голобрадо момче, дето работи в хлебарницата, все още да те задиря, ще му прекърша пилешкия врат, така да му кажеш.

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: Oton в Януари 27, 2011, 11:51:57 am

Старите пясъци

(http://img38.imageshack.us/img38/6138/prov2ostrov.jpg)

Избрани откъси от преводи на тотеми и пиктограми, намерени от Втора имперска географска експедиция по северните територии на Западна Караганда, година 1001 от Единението:

Преди милиони и милиони години имало само небе и земя.
И за известно време това било добре.
Минали още милиони и милиони години и небето се влюбило в земята.
Най-накрая двамата решили да се оженят и от брака им се родила Великата Тортуза. Всесилна и безсмъртна била тя. А черупката й била по-твърда и от най-твърдите камъни, намиращи се на изток. Заповядали небето и земята на Великата Тортуза да създаде дървета, животни и човеци, на които да бъде господарка. Захванала се за работа тя и най-напред всички дървета, животни и човеци, които направила, били умни, можели да говорят помежду си и живеели в хармония. Хиляди и хиляди години изминали и всичко било добре. Създанията на Тортуза построили чудни градове и подчинили природните стихии, а в центъра на земята им издигнали внушителен храм на своята богиня, в който всеки ден се стичали, за да й благодарят за това, че ги е създала.
Информация за това защо тази чудна цивилизация е била заличена от лицето на земята липсват. Намерени са откъслечни символи, означаващи „завист”, „горделивост” и „алчност”, но със сигурност се знае, че по едно време Тортуза помолила своя баща – небето – да залее всичко с дълбоките води на морето, пък майка си – да накаже дърветата, животните и човеците тяхното нахалство. Дърветата били лишени от своя ум и вече не можели да ходят. Животните били лишени само от ума си и се превърнали в диви зверове. А човеците били лишени от културата си и били изпратени да обитават пещери, гори и пущинаци.
Само храмът на Тортуза останал невредим – да напомня на провалилите се божествени създания за изгубеното им величие.

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: Oton в Януари 28, 2011, 11:32:00 am

Зловещите полета

(http://img401.imageshack.us/img401/551/prov5.jpg)

 - Тръгвайте, господарю – извика капитанът през рамо, докато изтегляше меча си и даваше знаци с ръка на хората си да се разположат по протежение на коридора. – Не зная колко дълго ще можем да ги задържим, но ще направим всичко възможно да ви спечелим няколко минутки!
Лорд Верикс, имперски наместник в провинцията и управител на Самотния замък, стоеше неподвижно и гледаше строяващите се войници с празен поглед. Капитанът на личната му охрана отвори уста, за да го подкани отново, но в същия момент ужасяващ нечовешки рев разтресе целия замък. Лицата на войници, слуги и оръженосци пребледняха от ужас.
Хората-зверове идваха.
 - За Татко, тръгвайте най-сетне – повтори нервно капитанът, гледайки своя господар в очите.
Лордът кимна за сбогом на своя верен телохранител, обърна се и побягна.
Премина през няколкото делящи го от двора коридори и почти изкърти врата... Само за да види, че конете, с които трябваше да избяга, ги нямаше.
Задавено ръмжене се разнесе някъде от дясно и управителят тръгна да се извърта, но в същия момент осъзна колко безкрайно бавни са реакциите му, сравнени с тези на чудовищата, които превземаха твърдината.
Грамадна и възлеста ръка го удари рязко зад ухото, пред очите му блеснаха звезди и след това настъпи тъмнина. Верикс моментално изгуби съзнание и се свлече на земята тихо и без фанфари.
Първото нещо, което усети, когато се събуди, бе, че дрехите му бяха съблечени, някой здраво го държеше за единия крак, а гърбът му се влачеше по мокра и не много гладка каменна повърхност. В следващия момент усети и болката и започна да крещи с все сила.
Пещерата бе тясна, воняща и слабо осветена, но след малко, когато пелената на агонията малко се повдигна от очите му, той успя да огледа силуета на този, който го влачеше. Облечена само в препаска, фигурата бе висока поне два метра и половина, огромните и яки крака правеха широки и бързи стъпки, а гърбът на това изчадие бе толкова масивен, че вероятно би могъл спокойно да нарами две каруци с хора и да ги носи всички наведнъж. Лявата му ръка стискаше глезена на лорда, а дясната – грамадна двуостра бойна брадва.
Съществото внезапно спря на място и рязко се извърна към своя пленник.
Верикс видя лицето му и отново започна да крещи.
Този път – от ужас.

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: Oton в Февруари 22, 2011, 10:04:47 am

Отборните провинции вече са тук!

Това ще бъдат провинции, в които героите ще мога да влизат само, ако са в парти и само, ако са изпълнили необходимите изисквания.

Ето и първите две провинции, които ще се намират на територията на Кървавите земи.

Ледените гробници

(http://img443.imageshack.us/img443/67/prov8.jpg)

Тук героите ще срещнат духовете на всички починали владетели на Аярската империя, за да спечелят слава и да се докажат като истински воини.

Скритата долина

(http://img337.imageshack.us/img337/4113/prov9.jpg)

Нека Легендарният лов започне! Могъщи зверове очакват онези, които са достатъчно смели, че да пристъпят в прокълнатата савана! Ще бъдеш ли ловецът? Или ти ще си плячката?

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: Oton в Април 05, 2011, 11:53:57 am

ЕКСКЛУЗИВНИ СНИМКИ НА НОВИТЕ ЗЛОДЕИ КАТЕГОРИЯ 7!
САМО ТУК!

Папарашки снимки на новите чудовища и злодеи, които очакват героите в провинциите категория 7, бяха разпространени в медиите и интернет.
Официални служители на Екипа на Империален герой отказаха какъвто и да е коментар, но не пропуснаха да споменат, че ще направят свое вътрешно разследване и ще намерят тези, които са отговорни за изтичането на свръх секретна корпоративна информация.
Публикуваме снимките без какъвто и да е монтаж и ви предупреждаме, че съдържат материали, неподходящи за деца и за хора със слаби сърца и нерви.

(http://img828.imageshack.us/img828/6219/ancientalligator.jpg)
Гигантски алигатор

(http://img231.imageshack.us/img231/7222/cannibalarcher.jpg)
Канибал стрелец

(http://img34.imageshack.us/img34/295/cannibalb.jpg)
Канибал

(http://img839.imageshack.us/img839/7218/cryptid.jpg)
Криптид

(http://img153.imageshack.us/img153/6615/giantscorpion.jpg)
Гигантски скорпион

(http://img716.imageshack.us/img716/1495/gianttarantula.jpg)
Гигантска тарантула

(http://img198.imageshack.us/img198/6677/reaverx.jpg)
Човек-звяр

Титла: Re:Какво да очакваме .
Публикувано от: Oton в Юни 06, 2011, 04:24:14 pm

Ето ги и новите фотографии в едър план на наемниците в Героя.

Тъмен Мистик Мъж
(http://img848.imageshack.us/img848/259/darkmystic.jpg)

Яростен Боец Жена
(http://img713.imageshack.us/img713/9483/furywarrior.jpg)

Призрачен Преследвач Мъж
(http://img577.imageshack.us/img577/7236/ghoststalker.jpg)

Пазител Мъж
(http://img706.imageshack.us/img706/8854/guardianbi.jpg)

Мистик на Светлината Жена
(http://img560.imageshack.us/img560/5915/lightmystic.jpg)

Призрачен Ловец Мъж
(http://img691.imageshack.us/img691/5522/shadowhunter1.jpg)

Призрачен Ловец Жена
(http://img148.imageshack.us/img148/4853/shadowhunter.jpg)