Автор Тема: Какво да очакваме .  (Прочетена 26731 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Oton

  • Community Manager
  • *
  • Публикации: 1589
  • Karma: +547/-292
    • Профил
Re:Какво да очакваме .
« Отговор #30 -: Март 02, 2010, 01:43:00 pm »
Новата глобална карта



Новият изглед на глобалната карта показва:

-   Опасните провинции (оградени в жълто)

-   Ничиите земи (оградени в червено)

- Главния щаб на гилдията
- Предните постове на гилдията
- Замъкът, притежаван от гилдията

« Последна редакция: Март 02, 2010, 02:23:15 pm от Judith »
Стани почитател на ИО във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperia-Online/114814521869565?ref=mf

Стани почитател на Империален герой във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperial-Hero/125685717935?ref=ts

Неактивен Oton

  • Community Manager
  • *
  • Публикации: 1589
  • Karma: +547/-292
    • Профил
Re:Какво да очакваме .
« Отговор #31 -: Март 11, 2010, 11:50:55 am »
Пустинята на отчаянието



Смъртоносната горещина удря като гигантски чук всеки, дръзнал да посети Пустинята на отчаянието, поставяйки цялото му същество на почти непосилно изпитание за оцеляване. Безмилостни пясъчни бури бушуват години наред, утихват за няколко месеца и после биват заменени от нови, още по-яростни пясъчни вихри, които са способни да затрупат градове, пътища, даже и планини. Силните и сухи южни ветрове понякога пренасят пясъка толкова навътре в пределите на Аярската империя, че, според редица свидетелства в миналото, в столицата на държавата е валял „жълт дъжд”, а понякога – даже и „жълт сняг”.
Страшна, сурова и дива е южната аярска пустиня.
В миналото аярските жители са направили почти невъзможното, за да опитомят и да облагородят пясъчната пустош, строейки пътища и акведукти, които са свързвали единствените два оазиса с Твърдината Сух Пясък, образувайки по този начин Зеления триъгълник – наименование, което местните са дали на единствената обитавана от хора област. На юг от нея те чака само смъртта – на това те учат още от раждането ти тук. И въпреки това не са били малко хората, дръзнали да се отправят на пътешествия дълбоко на юг. И тези, които са успявали да се върнат, са разказвали чудновати истории. Истории за черни пясъци, които са толкова горещи, че могат да запалят дрехите и кожата на човек. Истории за древни паметници на чуждоземни вождове, сразявали се с първите крале на аярската държава. Истории за пукнатини, пещери и скали насред пламтящите пясъци, нашарени с рудни жили...
В наши дни Зеленият триъгълник отдавна вече не съществува. Пясъчните бури, номадските орди, убийците и бандитите са новите господари на пустинята.


« Последна редакция: Март 12, 2010, 02:22:21 pm от Vania »
Стани почитател на ИО във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperia-Online/114814521869565?ref=mf

Стани почитател на Империален герой във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperial-Hero/125685717935?ref=ts

Неактивен Oton

  • Community Manager
  • *
  • Публикации: 1589
  • Karma: +547/-292
    • Профил
Re:Какво да очакваме .
« Отговор #32 -: Март 11, 2010, 03:33:45 pm »
Скалните кули



В Аярската империя има една област, по която, макар да са бродили човешки същества, никога не е била трайно заселвана, променяна и изобщо – докосвана от човешка ръка. Това е югоизточната гранична област, наречена Скалните кули.
На запад грамадни гранитни късове, ерозирали от минаващите между тях реки, обветрени в продължение на милиони години, образуват причудливи отвесни кули, които са надвиснали над покрити с гъста растителност хълмове и горещи джунгли.
На изток скалните кули съдържат в себе си хиляди мили неизбродими лабиринти от пещери, за които се носят легенди, че крият в недрата си несметни съкровища, погребани от незапомнени времена приказни управници, вождове и крале, артефакти, криещи в себе си магическа мощ, способна да унищожи света и какво ли още не.
На юг, където острите и негостоприемни скали отстъпват малко от територията си на плодородна долина, наречена Края на всичко, са построени могъщите и яки замъци на Култа към мрака и Номадите – двете групировки непрекъснато воюват за надмощие вече няколко века.
А на север...
На север, където гигантските сухи дървета мрачно издигат разкривените си като нокти на вещица клони към небесата, живеят най-ужасяващите крилати зверове, които аярската природа е сътворила. Свили гнездата си в голите корони на сухите дървета, летящите гущери с ужасяващи адски писъци се спускат към своите жертви, за да ги разкъсат с гигантските си клюнове и с почернелите си от кръв нокти.
Дива е била провинцията на Скалните кули в продължение на милиони години, от както свят светува.
Дива е и днес.
И дива ще е винаги.
« Последна редакция: Март 11, 2010, 04:23:51 pm от Oton »
Стани почитател на ИО във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperia-Online/114814521869565?ref=mf

Стани почитател на Империален герой във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperial-Hero/125685717935?ref=ts

Неактивен Oton

  • Community Manager
  • *
  • Публикации: 1589
  • Karma: +547/-292
    • Профил
Re:Какво да очакваме .
« Отговор #33 -: Април 07, 2010, 10:58:03 am »
Безкрайната гора



Първото нещо, което човек усеща, пристъпвайки за пръв път в Безкрайната гора, е тишината.
Но тази тишина не е каква да е.
Тя е по-скоро пуста, мъртвешка.
На запад гъста и мразовита мъгла се стеле досами масивните дънери в сечището, някога принадлежало на Дърводелската гилдия. Малцината останали местни твърдят, че тая мъгла може да те обгърне за един миг и да изчезнеш в нея... и после да си отиде също толкова внезапно, колкото е дошла. Някои дори твърдят, че заедно с мъглата идват и онези, чиито духове не са намерили покой и не са получили своята присъда от Съдниците на Таткото. И затова нематериалните им тела продължават да скитат по земята Аярска.
На юг масивните и остри като бръснач Скални кули се изправят като стена, забулена в облаци, пред всеки, дръзнал да ги прекоси. Проходите се пазят от едни от най-злите и безмилостни бандити, които са се раждали в империята.
На север разпръснатите на огромна площ руини на Великият Дерулон могат да се видят от мили разстояние. Някога най-могъщият измежду всички град, перлата на изтока, средище на просвещението и науките, Дерулон дори е съперничел по красота и мощ на Града на императорите. И дори векове след неговото неизбежно падане, хората все още мълвят за несметните богатства и за смъртоносните опасности, заровени дълбоко под останките му.
А на изток... на изток Аярската империя, вселената, която познаваме... свършва. И започват митовете, вълшебствата и приказките.
Стани почитател на ИО във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperia-Online/114814521869565?ref=mf

Стани почитател на Империален герой във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperial-Hero/125685717935?ref=ts

Неактивен Oton

  • Community Manager
  • *
  • Публикации: 1589
  • Karma: +547/-292
    • Профил
Re:Какво да очакваме .
« Отговор #34 -: Юни 03, 2010, 01:09:31 pm »
Имперска Караганда



Екзотичен.
Чуден.
Недокоснат.
Това били трите думи, които идвали наум на всеки човек, стъпил в Имперска Караганда.
През изминалите сто и петдесет години, обаче, мястото, което всички жители на Аярската империя обожавали заради невероятната си природа и неизчерпаемите си ресурси, си спечелило и друго прозвище.
Пиратската земя.

***

Денят бил като всички останали. Слънчев, свеж, изпълнен с крясъци от гларуси.
Поредният прекрасен ден на този райски остров, където природата и човеците най-сетне успяли да се научат да живеят в хармония.
Но нито слънцето, нито свежият морски бриз, нито гларусите били способни да проумеят човешкото безумие, което се случило през този ден.
Петстотин плоскодънни пиратски фрегати, специално пригодени да маневрират в северните плитчини на залива, се врязали в нападателната линия от имперски дредноути, които били заседнали в кораловите рифове вече няколко часа. Далекобойните оръдия на дредноутите, които трябвало да бомбардират въстаническите укрепления на брега, успяли да унищожат една трета от противника, но изходът бил ясен – бързите пиратски кораби скъсили максимално разстоянието и направили имперските оръдия абсолютно безполезни. След това започнал абордажът, а с него и касапницата.
През следващите два часа пиратите унищожили непобедимата имперска армада, пленили половината кораби, заедно с пет хиляди имперски офицери и моряци, и изклали останалите.
Пленените били отведени на остров в северния залив и били публично обезглавени, за да послужат за пример на “корумпираната имперска власт” от континента, която можела да реши отново да праща „наказателни армади” към свободната и независима Караганда, управлявана от мъдрото и демократично правителство на Пиратската гилдия.
Изумително зелените коралови плитчини на карагандския залив почервеняли от кръвта на хилядите убити хора в този ден.
А слънцето, свежият морски бриз и гларусите  така и не успяли да проумеят човешкото безумие, което се случило през този ден.
« Последна редакция: Юни 03, 2010, 01:12:15 pm от Oton »
Стани почитател на ИО във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperia-Online/114814521869565?ref=mf

Стани почитател на Империален герой във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperial-Hero/125685717935?ref=ts

Неактивен Oton

  • Community Manager
  • *
  • Публикации: 1589
  • Karma: +547/-292
    • Профил
Re:Какво да очакваме .
« Отговор #35 -: Юни 10, 2010, 03:31:12 pm »
Морското убежище



Декрет на Пиратската гилдия номер 5564/година 2685 от Единението на Аяр

1. На основание на подписаното споразумение между Пиратската гилдия, единствен законен управник на свободната и демократична Караганда, наричан ВЪЗЛОЖИТЕЛ и имперското континентално правителство, наричано ИЗПЪЛНИТЕЛ, от дата 2645 от Единението на Аяр,  ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ отдава на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ областта, наречена „Морско убежище” за безвъзмездно ползване в продължение на двеста (200) години.
2. Имперското континентално правителство се задължава да изплати еднократна сума в замяна на отдадената територия, в размер на злато, равно на теглото на сегашния суверен на Аярската империя, заедно с цялото му семейство.
3. Пиратската гилдия съставя комисия, която в срок от 1 (един) месец да отпътува за континентален Аяр, за да премери теглото на неговия суверен, заедно с цялото му семейство.
4. Права и задължения на континентален Аяр по време на престоя му в Морско убежище:
- Континентален Аяр няма право да изпраща какъвто и да е вид бойни кораби в Морско убежище.
- Континентален Аяр няма право да изпраща редовни военнослужещи в Морско убежище.
- Континентален Аяр се задължава да отдава безвъзмездно на Пиратската гилдия половината от реализираните в Морско убежище търговски приходи.
- Пиратската гилдия не носи абсолютно никаква отговорност за управлението и сигурността в Морско убежище.
- Пиратската гилдия си запазва правото да се намесва в управлението на Морско убежище във всеки един момент.

Добре дошли в Морско убежище!
Стани почитател на ИО във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperia-Online/114814521869565?ref=mf

Стани почитател на Империален герой във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperial-Hero/125685717935?ref=ts

Неактивен Oton

  • Community Manager
  • *
  • Публикации: 1589
  • Karma: +547/-292
    • Профил
Re:Какво да очакваме .
« Отговор #36 -: Юни 11, 2010, 01:16:34 pm »
След известно напъване на мозъците ни, придружено от интензивно главоболие, спорове и много бира, успяхме да измислим няколко нови умения за любимите ви герои.

Ето го и списъка.

Умения за всички класове

Занаятчия

Повишава с процент на ниво шанса за изработка на превъзходни, редки, легендарни и епични предмети, както и повишава с процент шанса за обработка на ресурси.

Изследовател

Повишава с % на ниво шанса за изкопаване на ресурси

Плячкосване

Увеличава с % на ниво падането на злато и предмети. Не може да надвишава максимума от 200%.

Унищожител

Увеличава шанса за избор на най-силния опонент с % на ниво.

Заздравяване

Героят губи по-малко здравина на екипировката си, когато бъде победен в битка.

Умения на Яростния боец

Бойна ярост

При успешен удар се повишава силата на следващия удар с процент върху предходния; Защитата се намалява със същия процент. Действието се прекъсва при неуспешен удар.

Дълбок разрез

Яростният боец знае слабите места в защитата на своя опонент, намалява бронята му с даден процент.

Могъщ замах

Яростният боец увеличава значително щетите при фронтална атака, комбинирана с въртележка.

Умения на Пазителя

Задържане на позицията

При успешен блок повишава бронята с даден процент от предходния за следващия рунд.  Намалява силата на атаката със същия процент. Прекратява се действието при неуспешен блок.

Каменна кожа

Пазителят постига невероятна концентрация, която „втвърдява” кожата си. Добавя процент върху бронята му.


 Спъване
Дава шанс на Пазителя да спъне своя опонент, който в следващия рунд нанася 50% по-малко поражения.

Земетресение


Дава шанс на Пазителя да заешемети всички опоненти, които го атакуват в момента. При успех опонентите пропускат следващия Рунд.

Умения на Тъмния мистик

Тъмна призма

Присвоява процент от приложените по време на битка благословии от противника.

Мистична въртележка

Въртележка, която мистикът може да прави с тоягата си.

Обратни поражения

Връща процент от нанесените щети върху извършителя.  Изборът на цел се извършва в началото на битката и не може да се променя.

Умения на светлия мистик

Светла призма

Връща определен процент от проклятията на противника.

Мистична въртележка

Въртележка, която мистикът може да прави с тоягата си.

Съживяване

Съживява загинал наемник по време на битката, с процент връщане на здравето му.

Умения на Призрачния ловец


 Силна тетива

Увеличава максималните поражения на последните до три изстрела от обсега на оръжието с определен процент. Важи само за лъкове и арбалети.

Продължително прицелване

Намалява обсега с 1, но увеличава шанса за критичен удар с определен % на ниво. Последното ниво дава 100% шанс за критичен удар. Важи само за метателни ножове и метателни копия.

Невидимост

Усъвършенствана версия на Избягването. Дава шанс на противника да не избере героя за свой опонент. Ако героят е останал последен, при успех, всичките му опоненти пропускат ход.

Умения на Призрачния преследвач



 Ветеран с метателно копие

Увеличава броя на рундовете, в които метателното копие нанася пълни поражения


 Продължително прицелване

Намалява обсега с 1, но увеличава шанса за критичен удар с определен % на ниво. Последното ниво дава 100% шанс за критичен удар. Важи само за метателни ножове и метателни копия.

Невидимост

Усъвършенствана версия на Избягването. Дава шанс на противника да не избере героя за свой опонент. Ако героят е останал последен, при успех, всичките му опоненти пропускат ход.
« Последна редакция: Юни 01, 2011, 10:02:40 am от Oton »
Стани почитател на ИО във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperia-Online/114814521869565?ref=mf

Стани почитател на Империален герой във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperial-Hero/125685717935?ref=ts

Неактивен Oton

  • Community Manager
  • *
  • Публикации: 1589
  • Karma: +547/-292
    • Профил
Re:Какво да очакваме .
« Отговор #37 -: Декември 08, 2010, 09:20:47 am »
Легендата за Кървавия кристал

Земята Аярска е стара колкото самата Вселена.
От незапомнени времена по нея са бродели хора, кралства са се въздигали и са падали, хилядолетия са идвали и са си отивали така, както звездите прекосяват небесата нощ след нощ.
Големи и епични събития е видяла земята Аярска. Някои от тия събития са се случили толкова отдавна и са били толкова невероятни, че са се превърнали в легенди, митове и приказки, с които децата се приспиват.
Някои от тези легенди са забравени. Други са апокрифни и се считат за опасни от официалните власти. Трети пък са се превърнали в митове.
Но всяка легенда, както и всеки мит... Винаги крият в себе си частица истина. Защото са разказани от хора. И се отнасят за хора.
Една от тези невероятни истории, предавани от уста на уста в северните провинции на Аярската империя, е Легендата за Кървавия кристал.
Много, много отдавна, преди десет хиляди години, северно от Ледените планини, било могъщото царство на Слънцето. То се простирало на хиляди мили във всички посоки, а хората, които живеели там, били преки наследници на самото Слънце. Мощни били тези хора. Мощни и богати. Търгували с чудни империи по целия свят. Грамадната им държава била най-развитата в техническо отношение от всички познати кралства във Вселената, защото дълбоко в недрата на земята бил заровен най-великият дар от техния Създател. Този дар представлявал кристал. Съвършен, великолепен кристал, който притежавал силата да променя всички неща, сътворени от човека, давайки им несравнима сила, здравина и вечен живот. Нужно е само да приближиш един такъв кристал до нещо, което си изработил и предметът става необикновен. Няма значение какъв предмет – оръжие, броня или... лъжица. Само на едно място се добивал този кристал – в Мините на мощта, които били разположени в близост до центъра на империята – Замъкът на Слънцето. И така, поданниците на Слънчевата империя били почти богове. Техните занаятчийски произведения били върховни и всички други империи ги уважавали и се страхували от божествените им умения.
Но, както се случва с всички същества, притежаващи безгранична сила, гордостта започнала да поглъща и да покварява Синовете на Слънцето. Те не искали да живеят в мир и да защитават останалите по-слаби кралства. Те искали да покорят цялата Вселена и дори да предизвикат самото Слънце. Разбира се, имало някои от тях, които искали да запазят статуквото и да използват великия кристал само за добрини.
Това, което последвало, било най-кървавата гражданска война в историята на човека. Поколение след поколение Децата на Слънцето продължавали да се избиват помежду си и, след като изминали хиляда години, изпълнени с братоубийства, последният Император на Слънцето решил да пристъпи към „финалното решение”, което щяло да доведе до край не само войната, но и всичко друго.
Денят бил слънчев и светъл, когато безмилостните битки вече били достигнали до границите на Замъка на Светлината.
Последният Император на Слънцето излязал на балкона, вдигнал ръце към небесата и призовал своя Създател да му помогне:
„О, могъщо Слънце! Помогни ми в сетния ми час да прокълна тази земя и всички мои поданници, защото те отвърнаха лицата си от Светлината ти! В замяна, отдавам ти живота си и кръвта си! Нека никога повече да няма война сред нас, защото ние вече не заслужаваме милостта ти!”
И, след като изговорил тези думи, се хвърлил от балкона.
Слънцето, виждайки саможертвата на последния си Син, уважило предсмъртното му желание.
И когато тялото на императора ударило земята... Светът започнал да се изменя.
Кръвта му, заедно с кръвта на всички онези, които воювали, попила в земята и цялата територия на империята се превърнали в червена пустош. Великият кристал, омърсен от прокълнатата кръв на господарите му, се превърнал в Кървав кристал. И, макар да запазил способността да увеличава неимоверно силата на създадените с него предмети, заради проклятието тези предмети никога вече не можели да бъдат поправени или подобрени.
Изминали няколко години и последните остатъци от Чедата на Слънцето бавно измряли.
Докато не останал нито един от тях.
Всичкото познание за кристала било изгубено. И няма вече живи, които да го помнят.
Проклятието издигнало Ледените планини, които блокирали всякакъв достъп до изгубената Слънчева империя.
И най-великото кралство на всички времена... престанало да съществува.
Но това, което не се споменава в тази история... Или се споменава с тих глас... Е ,че Кървавият замък и Мините на мощта все още са непокътнати. Проклятието ги е запазило такива, каквито са били, когато кралството е паднало... И те чакат своите нови господари. Вече осем хиляди години.
Но този, който успее да овладее аления замък, за да добива кървавия кристал, трябва да знае, че властта и неограничената мощ, които ще получи, имат своята много висока цена.
Тъмни твари, обезумели зверове и покварени човешки души все още бродят по червената пустош. Прокълнатата твърдина никога не бива повече да бъде владяна от човеци. И ако това все пак се случи, всички същества, населяващи пустошта, се отзовават на призива на Кървавия замък и се отправят към него, за да унищожат всеки един „натрапник”. Както вълните на морето се разбиват в скалата, така вълните от прокълнати чудовища се разбиват в стените на замъка – всяка следваща по-силна от предишната. И тъй, докато безкрайните коридори, съградени от ален кристал... Отново останат празни, в очакване на следващия, който ще иска да сложи ръка на божествената мощ, която предлагат.
Голяма е мощта на Кървавия замък.
Но не е по силите на всеки... Да владее тази мощ.
« Последна редакция: Декември 08, 2010, 09:39:28 am от Oton »
Стани почитател на ИО във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperia-Online/114814521869565?ref=mf

Стани почитател на Империален герой във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperial-Hero/125685717935?ref=ts

Неактивен Oton

  • Community Manager
  • *
  • Публикации: 1589
  • Karma: +547/-292
    • Профил
Re:Какво да очакваме .
« Отговор #38 -: Декември 13, 2010, 11:30:08 am »
Обиталището на заточениците



Всеки Суверен е длъжен да пази своята власт с всички възможни средства.
Управниците на Аярската империя очевидно са се придържали към тази максима повече по необходимото.
Мрачна и срамна тайна е погребана дълбоко в Имперските Архиви. Тайна, която е покрита с кръвта на милиони хора, които са били заклеймявани като „врагове на Короната” във всеки един момент от историята на държавата.
Всичко започнало непосредствено след великата победа на Черния Рицар над местните племена. Стотици хиляди войници и цивилни били заловени и новият император на Аярската империя бил изправен пред сериозния въпрос какво да ги прави. Заловените отказали да бъдат приобщени и да живеят като поданници на новосформираната държава. И Суверенът трябвало или да заповяда масовата им екзекуция, или да ги прати в лагери, в които те били обречени на бавно, но сигурно унищожение.
И двата варианта били еднакво неприятни, но тогава Първият офицер на армията му – Арманд Сонория – предложил друго решение – всички да бъдат пратени на север, далеч отвъд териотрията на Вечно-белите краища, където да бъдат принудени да построят проход през непреодолимите планини. „Би трябвало всички да умрат там, докато работят в тоя смразяващ ад.”, били думите, с които генерал Сонория завършил изложението на плана си.
Но те не умряли. Поне – не всички.
Някак си успяли да построят проход през масивната бариера от скали и се отправили към земи, които били считани за края на познатия свят.
Това изправило императора пред нов проблем.
И отново, следвайки съвета на Сонория, той предложил на изгнанниците да се установят в снежната пустош и да му служат като... тъмничари.
„Тук, на тази територия, която ще наречем „Обиталището на заточениците”, ще построите затвори и тъмници, стражеви кули и крепости, и тук ще охранявате онези, които са врагове на Короната.”
Захванали заточениците да строят провинция, която, всъщност, била един голям затвор.
Затвор, в който милиони хора, осъдени на изгнание, били довеждани, въдворявани и даже – екзекутирани. Никой никога не е успял да избяга от тази провинция. Както и никой не е знаел за нейното съществуване.
Досега.
Стани почитател на ИО във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperia-Online/114814521869565?ref=mf

Стани почитател на Империален герой във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperial-Hero/125685717935?ref=ts

Неактивен Oton

  • Community Manager
  • *
  • Публикации: 1589
  • Karma: +547/-292
    • Профил
Re:Какво да очакваме .
« Отговор #39 -: Декември 15, 2010, 03:53:43 pm »
Кървавата земя



Първото нещо, което човек вижда, когато стъпва в прокълнатата земя, са тъмните облаци.
Тъмни, тежки и провиснали от небесата са тези облаци, прилични на някакви гротескни търбуси, готови да се разпорят във всеки един момент.
Краката ти потъват в подгизнала пръст. Поглеждаш надолу и, в следващия момент осъзнаваш, че това не е обикновена влага.
Това е кръв.
Прясна и топла кръв, която сякаш е източена от нещо, което е било живо буквално преди няколко мига. И не е само това. Земята изглежда... Много жива, като че ли можеш да усетиш почти доловими движения в пръстта, като малки водни вълни, разпространяващи се във всички посоки, без да спират.
Замъкът на Кървавия кристал – центърът на тази нечестива сила – може да се види от всяка една точка в провинцията, независимо колко далеч се намираш от него.
Огромен е. И масивен.
Много по-грамаден от Града на Императорите.
Външните му стени, заедно с централната му цитадела, са построени остри кристали, които сияят в червено. Ако се приближиш до тази невероятна твърдина, ще си помислиш, че тези кристали... са пораснали и са отгледани, а не оформени от човешка ръка. Има кули... Много кули, които се издигат от вътрешността на крепостта, някои от тях са толкова наклонени, че е абсолютно невъзможно да са стабилни, но те са. Прилични на грамадни шипове, тези кули пронизват облаците... Или... Вероятно те ги създават, черпейки безгранична енергия от проклятието, което е обезобразило цялата земя.
На юг от Кървавия замък, се издига притихналият Авангард – предната военна база, която е  първата и последна линия на отбрана на крепостта. А по укрепените му палисади непрекъснато се стича кръв. Но ти знаеш, че Авангардът е всичко друго, но не и изоставен. Не знаеш как, но го усещаш.
А ето ги и Мините на Мощта, където може да се добива Великия Кървав Кристал. Дълбоките и безкрайни шахти в тези мини се отварят само за този, който управлява Кървавия замък.
Докато този замък може да бъде управляван, разбира се...
Тази земя би трябвало да е напълно мъртва, но, всъщност, тя е много жива. По-жива, от колкото ти би искал да повярваш.
Можеш да усетиш този живот навсякъде. Но това е живот, който не ти е познат. Този живот не е създаден от Светлината.
Чуваш звук от близките храсти. Виждаш червени очи да проблясват за миг. Отново тишина.
Писък, принадлежащ на Таткото знае каква птица, идващ от изток, смрaзява костите ти.
Адски рев на звяр те предупреждава, че не си добре дошъл тук.
Никой не е добре дошъл.
Тази земя не желае да има господари. Велика и демонична сила дреме в недрата й. Но ако ти желаеш тази сила, ще трябва да платиш най-високата цена.
И горко на онзи, който не осъзнае това.
« Последна редакция: Декември 16, 2010, 05:26:12 pm от Oton »
Стани почитател на ИО във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperia-Online/114814521869565?ref=mf

Стани почитател на Империален герой във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperial-Hero/125685717935?ref=ts

Неактивен Oton

  • Community Manager
  • *
  • Публикации: 1589
  • Karma: +547/-292
    • Профил
Re:Какво да очакваме .
« Отговор #40 -: Декември 22, 2010, 10:01:43 am »
Светилището на Слънцето



„Слънцето носи топлина. То прогонва студа. За да можем да се събудим и да живеем отново.”
В старите религии Слънцето било този, който създал всичко. Първите хора, които дошли в тази земя, били слънчеви създания, които се спуснали по лъчите му към света. И хората били благодарни и щастливи, защото носели Светлината на Слънцето в телата си.
И за известно време всичко било добре.
Но след като минали хиляда години, хората започнали да мислят, че са по-велики от Слънцето. Забравили корените си, те се отвърнали от Светлината. Дори дръзнали да предизвикат техния Създател за това кой да управлява вселената.
Тъга се настанила в душата на Слънцето.
Обидено и посрамено, то се оттеглило далеч от земята, за да скърби за предателството на своите Деца.
Без топлите лъчи на Създателя студ и мраз се спуснали над обиталищата на човеците.
Семената вече не покълнвали в почвата.
Птиците и животните измрели от глад.
Земята била покрита с безкрайни снегове и ледове.
Голямо било страданието на човеците.
Много от тях погинали, преди дори да осъзнаят грешката си.
И тогава, навсякъде по земята човешка, започнали да се строят храмове, олтари и пилони. На тези места Децата на Слънцето молели техния Господар да се завърне и да ги дари отново със Светлината си.
Изминало още едно хилядолетие, но Носителят на Светлината не бил убеден, че създанията му са се променили.
И, въпреки наличието на всички тези свети места, които служели да фокусират молитвите на човеците... Смразяващият студ останал.
Докато не погинал и последния от Децата на Слънцето.
« Последна редакция: Декември 22, 2010, 10:03:40 am от Oton »
Стани почитател на ИО във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperia-Online/114814521869565?ref=mf

Стани почитател на Империален герой във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperial-Hero/125685717935?ref=ts

Неактивен Oton

  • Community Manager
  • *
  • Публикации: 1589
  • Karma: +547/-292
    • Профил
Re:Какво да очакваме .
« Отговор #41 -: Януари 24, 2011, 11:44:35 am »
7-ма категория вече се вижда на хоризонта.

Дъждовните блата




В самото сърце на Западна Караганда, там, където дори и коренните жители на тази земя не смеят да пристъпват, се намират Дъждовните блата. Тук валежите никога не спират. Сякаш някой... или нещо... се е разгневило преди хилядолетия и е решило да порази мястото с нестихващи стихии, бури и наводнения. Тъмната река, която сякаш разцепва територията на две еднакви половини, постоянно прелива, образувайки обширни и непреодолими блата. На места тези блата са тъмни и студени, там слънчевите лъчи никога не са прониквали. Но дори и да го направят, ще осветят неща, които не биха се появили дори и в най-страшните ни кошмари.
Почвата се състои почти изцяло от глина. От нея са направени града и замъка в провинцията – единствените останали признаци, че тук някога е имало човеци. На запад джунглата вече е превзела изцяло Глинения град, а по улиците му, както и иззад прозорците на къщите, бродят твари, за които никой нищо не знае. А дори и да знае, никога няма да признае, че ги е виждал. Защото са твърде страшни, за да са истински. На изток, като мрачен идол, който наблюдава безмълвно потъналата в тайнствено зло земя, се издига Глиненият замък. Стените му са прастари, излющени и порутени, могъщата някога цитадела е разцепена на две, сякаш е била ударена с чук от някой великан незнайно кога.
А по широките, обрасли с гъсти шубраци улици, бродят сенки.
Нощно време тези сенки се променят. И това, в което се превръщат, би накарало дори и най-смелия човек, да започне да крещи от ужас.
И дъждът продължава да вали.
Без, обаче, да може да отмие покварата, задушаваща тази древна земя.
Стани почитател на ИО във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperia-Online/114814521869565?ref=mf

Стани почитател на Империален герой във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperial-Hero/125685717935?ref=ts

Неактивен Oton

  • Community Manager
  • *
  • Публикации: 1589
  • Karma: +547/-292
    • Профил
Re:Какво да очакваме .
« Отговор #42 -: Януари 25, 2011, 12:48:06 pm »
Зеленият рай



„Татко, каква неземна красота!”, възкликнал Аламарин, капитанът на първия имперски кораб, който акостирал на брега на провинцията, която по-късно самият той щял да кръсти „Зеленият рай” – изключителна чест, оказана му от самия суверен на Аярската империя.
След като първата вълна от заселници се установила по крайбрежието, а към континента започнали да пътуват кораби, с пълни до горе трюмове със съкровища, ценни ресурси и подправки, не минало много време и императорът, под давлението на съветниците си, наредил да започне пълната колонизация на земите, стоящи на запад от Безкрайната планина.
Хиляди търсачи на нов живот, богатства и приключения, подпомогнати значително от имперския флот, пристъпили към завладяването на този нов свят, без изобщо да се замислят за евентуалните последствия, до които безразсъдната им експанзия може да доведе.
А последствията, под формата на изключително жестоки и кръвожадни местни жители, не желаещи да отстъпят свещените си земи на нашествениците, скоро се стоварили върху главите както на заселниците, така и на тези, които ги пратили да отвоюват тази земя в името на Аярската империя.
Неизброими пълчища от канибали, които били придружавани от някакви още по-кошмарни на вид хуманоиди, както и от гигантски паяци, излязли от гъстата джунгла и за една нощ нападнали и превзели абсолютно всички заселнически градове и укрепления.
Но това бил най-малкия проблем на колонистите.
Тези от тях, които нямали късмета да загинат в битката, били отведени на брега, за да видят своите кораби за последен път, преди да се отправят надълбоко в джунглата и да бъдат принесени в жертва на истинския господар на Зеления рай.
А кой е този господар – ще разбере само онзи, който излезе насреща му и остане жив, за да каже на нас.
Стани почитател на ИО във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperia-Online/114814521869565?ref=mf

Стани почитател на Империален герой във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperial-Hero/125685717935?ref=ts

Неактивен Oton

  • Community Manager
  • *
  • Публикации: 1589
  • Karma: +547/-292
    • Профил
Re:Какво да очакваме .
« Отговор #43 -: Януари 26, 2011, 11:05:19 am »
Ръбът на света



Мила моя съпруго,

Вече осемнадесет месеца изминаха, откак не съм виждал теб и двамата си сина.
Надявам се това писмо да ви заварва всички в добро здраве. Надявам се, също така, Адмиралтейството редовно да ви изпраща заплатата ми и да добрувате. Ако всичко е наред, би трябвало вече да си спестила достатъчно и да сте се преместили в оная къща на Синята улица, която години наред искаше да купим.
Преди три месеца старото корито „Светлина”, на което служа, най-накрая стигна до западните брегове на тоя проклет остров, които боцманът – този стар пияница - удачно нарече „Ръбът на света”. Оказа се много по-голям остров, от колкото тия непрокопсаници с хилави вратове – географите – ни уверяваха, че е. Ще прощаваш за неприличните ми думи, скъпа.
Загубихме „Вятър” и „Вяра” в една жестока буря в открито море. Много мои приятели загинаха. Надявам се сега да са на по-добро място и се надявам това, с което сме се захванали тук, да осмисли смъртта на тези добри и честни моряци.
С голяма гордост ти съобщавам, съпруго моя, че твоят мъж е заместник-управител на Далечното село – нашият нов дом тук. Не е кой знае какво – една улица, с накацали от двете й страни схлупени дървени бараки, но поне е някакво начало. Морето е пълно с риба, а джунглите на юг предлагат достатъчно питейна вода, дърво и животни, които да ловуваме, за да поддържаме нашата малка общност.
Отец Вероно най-накрая успя да издейства от главния управител, моят любим капитан, разрешение да започне да строи храм на Светлината в селцето, та вече от две седмици всички се бъхтим по цял ден, за да вдигнем по-скоро проклетията, и да миряса тоя дърт дебелак най-накрая.
Някои от хората са изнервени, защото нощем от джунглата се чуват ужасяващи звуци, ревове, идващи от незнайни зверове и прочие небивалици, но какво да се прави – ние сме простодушни, страхливи и суеверни хора, намиращи се много далече от каквато и да е цивилизация.
Дано скоро успеем да вдигнем селцето както му е реда и дано скоро пристигнат следващите заселници, за да мога да поискам разрешение да се върна в Бунар. При теб.
Бъди добре, любов моя. И се моли за мен.

Твой до гроб: Гросан

П.П. Ако заваря онова голобрадо момче, дето работи в хлебарницата, все още да те задиря, ще му прекърша пилешкия врат, така да му кажеш.
« Последна редакция: Януари 26, 2011, 11:09:12 am от Oton »
Стани почитател на ИО във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperia-Online/114814521869565?ref=mf

Стани почитател на Империален герой във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperial-Hero/125685717935?ref=ts

Неактивен Oton

  • Community Manager
  • *
  • Публикации: 1589
  • Karma: +547/-292
    • Профил
Re:Какво да очакваме .
« Отговор #44 -: Януари 27, 2011, 11:51:57 am »
Старите пясъци



Избрани откъси от преводи на тотеми и пиктограми, намерени от Втора имперска географска експедиция по северните територии на Западна Караганда, година 1001 от Единението:

Преди милиони и милиони години имало само небе и земя.
И за известно време това било добре.
Минали още милиони и милиони години и небето се влюбило в земята.
Най-накрая двамата решили да се оженят и от брака им се родила Великата Тортуза. Всесилна и безсмъртна била тя. А черупката й била по-твърда и от най-твърдите камъни, намиращи се на изток. Заповядали небето и земята на Великата Тортуза да създаде дървета, животни и човеци, на които да бъде господарка. Захванала се за работа тя и най-напред всички дървета, животни и човеци, които направила, били умни, можели да говорят помежду си и живеели в хармония. Хиляди и хиляди години изминали и всичко било добре. Създанията на Тортуза построили чудни градове и подчинили природните стихии, а в центъра на земята им издигнали внушителен храм на своята богиня, в който всеки ден се стичали, за да й благодарят за това, че ги е създала.
Информация за това защо тази чудна цивилизация е била заличена от лицето на земята липсват. Намерени са откъслечни символи, означаващи „завист”, „горделивост” и „алчност”, но със сигурност се знае, че по едно време Тортуза помолила своя баща – небето – да залее всичко с дълбоките води на морето, пък майка си – да накаже дърветата, животните и човеците тяхното нахалство. Дърветата били лишени от своя ум и вече не можели да ходят. Животните били лишени само от ума си и се превърнали в диви зверове. А човеците били лишени от културата си и били изпратени да обитават пещери, гори и пущинаци.
Само храмът на Тортуза останал невредим – да напомня на провалилите се божествени създания за изгубеното им величие.
« Последна редакция: Януари 27, 2011, 01:52:17 pm от Oton »
Стани почитател на ИО във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperia-Online/114814521869565?ref=mf

Стани почитател на Империален герой във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperial-Hero/125685717935?ref=ts