Младоликия полковник крачеше с напрегната стъпка към Сектор "Проучвания". Преди час бе получил от щаба, или по-точно това което бе останало от него, текуща сводка за развитието на Войната. Новините бяха лоши. Много лоши. Самия имперски Титан, заедно с Главнокомандващия и половината от флота бяха унищожени. Императора заедно с свитата си, едва избягали от Столицата. Душата му копнееше да бъде на първа бойна линия, да се сражава с Врага, да защитава Империята. Не разбираше какво прави тук. Планетата, на която беше назначен, беше бедна на ресурси, едва успяха да построят Орбиталната станция и Корабостроителницата, а броя на Изтребителите беше непълен.
На входа го посрещна Главния учен, които се поклони и го съпроводи вътре в Сектора.
- Имаме голям напредък господарю. Наистина голям - ентусиазирано говореше той, докато крачеха из коридорите.
Влязоха в голямо помещение. Отсрещната стена бе прозрачна, покрита със защитно поле. Оттатък странно изглеждащо същество бе оковано на стоманена маса. Бе с по-белезникав цвят на кожата и структурата на лицевите му кости бе различна от тази на цивилизованите хора, но явно съществото бе човек.
-Туземец, господарю - услужливо отбеляза Главния учен - имаме редовни доставки от повърхността. Наземните сили са установили търговски контакти със най-развитата цивилизация долу, наричаща себе си Аярска империя. Те ни ги доставят. Наричат този - посочи с пръст окования - Еретик.
- Да - подканващо каза полковника - какво е толкова важно, че да ме извикате тук.
Главния учен направи жест към един от подчинените си, който натисна бутона на комуникатора: - Вкарайте тестовия обект.
В стаята с окования натикаха още един туземец. Цветът на кожата му бе по-червеникав от този на първия и си личеше, че човека е в паника. Набута се в един от ъглите на стаята, колкото е възможно по далеч от Еретика. Окования каза нещо и по дланите му започна да се образува черна мъгла, която се стрелна към жертвата. Червенокожия започна да се гърчи и крещи, кожата му буквално се разпадаше и след секунди се отпусна явно мъртъв. Полковникът неволно направи крачка назад.
- Няма заплаха за нас господарю - веднага изрече учения - защитното поле ни предпазва.
- Какво беше това? - поокопитил се каза полковника.
- Един от техните начини за защита, господарю - докладва учения - Както знаете изследваме ги от месеци. Интересното е, че колкото повече използват това ..ъъ..умение..толкова по-добри стават. Една от спънките бе, че след определено количество тестове имат нужда от презареждане.- Главния учен, разклати една колба, пълна с тъмносиньо вещество - Това ги презарежда. Химиците успяха да го индентифицират, а биолозите ни намериха бактерия, която го синтезира като остатъчен продукт. Оттам нататък щафетата поеха генетиците..
- Хм. Интересно - прекъсна словоизлиянието му полковникът - Някакво практическо приложение?
- Такива са ми заповедите, директно от Императора - сухо каза Главния учен. Полковникът го погледна изненадано. Този книжен плъх има заповеди от самия Император. - Ако имаме напредък трябва да Ви докладвам. Моля последвайте ме.
Отново дълга поредица от коридори. Стигнаха пред огромната врата на един хангар. Вратата бавно се отвори. Полковникът любопитно погледна вътре. Хангара беше ярко осветен. Очертанията на силуета на масивното тяло вътре приличаха, приличаха ...
- Органичен изтребител - триуфиращо изрече учения - Това е прототипен образец, но резултатите са много добри..
- Но, но - полковникът беше останал без думи.
- Защитното поле го предпазва от космическите лъчи и ниските температури в космоса. Напълно автономен е - продължи речта си учения.
- Поздравявам ви. Негово Императорско Височество ще бъде доволен - Полковникът беше дошъл на себе си -Уведомете Корабостроителницата. Започнете веднага, когато сте готови, със серийното им производство..
Полковникът остави зарадвания от похвалата учен и се насочи към командната зала. Трябваше да уведоми веднага щаба по свръхсекретната връзка. Главата му щеше да се пръсне от възможностите. Органични изтребители, органични кръстосвачи, органични Титани, органични Oрбитални станции. Раждащи се, сражаващи и умиращи с една единствена цел. Да служат на Императора. Врага щеше да съжалява. Горко да съжалява.
