Пиша приказки за даскало и госпожата почна да ми ги праща по конкурси, ето най-добрата ми приказка според мен
Зик и Леофрита
[/b]
Самотният рицар вървеше нагоре по хълма. Когато достигна върха, с последни сили погледна в далечината. Гледката беше изумителна. Величественият град Херон бе ограден от високи стени и вероятно го охраняваха стотици воини. Този великолепен град бе столицата на империя Захуба.
Рицарят усети силна болка и се строполи на земята.
Събуди се след няколко часа на същото място. По навик веднага пипна меча си, но него го нямаше. Просто не беше в ножницата. Бяха го ограбили.
Рицарят стигна града. Застана пред портата и алебардистите - 2-ма яки мъже, облечени от глава до пети в лъскава стомана. Попита ги дали може да влезе.
Единият от охранителите попита:
- Хмм. За какво си дошъл? Нямаш нито меч, нито лък.
- Знам. Ограбиха ме.
- Влизай, приятелю Зик!-извика радостно другият охранител.
- Том?!
- Разбира се! - рече алебардистът и двамата се прегърнаха.
Зик влезе. Навсякъде имаше обяви- „Императорът търси най-добрия от най-добрите! Елате и се пробвайте с храбри рицари от цялата империя!” . “Това е за мен! Но нямам оръжие.” си помисли Зик. Продължаваше да върви към двореца.
Малко преди да влезе в палата на императора той съзря малко магазинче с флаг, на който бяха нарисувани череп и кръстосани мечове отдолу. Зик си помисли “Вероятно тук ще си купя меч.” И се затича на там.
Вече беше вътре. Там видя един як човек с много белези. Над вратата пишеше : „ Непобедимият” Това звучеше някак странно, сякаш бе изпълнено с тъмна магия.
Зик рече:
- Добър денннннн!- стана нещо странно-смятащият се за най-храбрия усети страх. Тук имаше зла магия.
- Здравей - отговори майсторът, сякаш говореше на почти готовата брадва.
- Ограбиха ме и искам оръжие! Меч по-точно. И ако може да е от най-добрите! За парите не се притеснявайте.
Майсторът го погледна и Зик отново потрепера.
- В какво ще платиш?
- Ами имам няколко рубина, и 2 перли. Мисля, че 3 рубина и 1 перла ще стигнат.
- Мдааа. Достатъчно са - рече майсторът и се усмихна.- Но ще трябва да почакаш.
Този майстор се казваше Мициус. Казваха му Мок. Той беше от малкото професионалисти, които влагат част от себе си в оръжията. Неговите произведения бяха по-леки и пореха въздуха.
Зик отседна в една таверна. На таблото бяха закачени задачи за изпълняване с награди. Той съзря една от тях. На нея пишеше „Синът ми се жени. Трябва ми хубав пръстен”. Тази задача беше точно като за Зик, защото той имаше хоби – правенето на пръстени и амулети. Изпи една бира и отиде в стаята си. Захвана се за работа. Работи цяла нощ. Когато от камбанарията се чуха 7 звъна той беше готов. Пръстенът беше изящен. Отиде при съдържателя и му показа своето произведение. Домакинът беше изумен – явно за първи път виждаше такова нещо. Награди го щедро – с 15 жълтици.
Беше време да отиде при майстора на оръжия и тръгна натам.
Мок извади меча.
-Това е твоето оръжие – рече майсторът и му го подаде.
-Това е най-доброто нещо, което съм виждал в света!
Мечът беше страхотен. Бе изкован от специална стомана, защото блестеше на светлината. В дръжката му бяха инкрустирани няколко топаза.
Зик плати и тръгна. През цялото време оглеждаше новата си придобивка.
Стигна двореца. Влезе и започна да разпитва първия охранител:
-Кога започва турнирът? Мога ли да участвам? Плаща ли се?
-Изчакайте, ще ви заведа при императора, струва ми се, че сте от добро потекло.
Войникът тръгна по един от многото коридори и двамата стигнаха до Голямата зала. Там беше императорът. Зик го поздрави и му зададе същите въпроси. Императорът отговори:
- Турнирът започва утре, може да участвате и е безплатен.
- А какво трябва да направя? - попита Зик.
- Утре ела пред двореца и ще разбереш.
Нощта мина бързо. На сутринта Зик стана, сложи си бронята и си взе меча. Скоро беше пред двореца. Императорът тъкмо започваше да изнася реч:
- Здравейте, храбреци! Съревнованието ви ще е на 3 етапа – първо ще искам да ми донесете рог от дракон, който живее в Огненото езеро. Който се върне жив с този рог, ще продължи към следващия етап. Той е да убиете един гигантски дракон в Драконовите планини. Но до него не се стига лесно. Той живее в най-голямата пещера в тези планини, а нея я охраняват 12 дракона. Ако го победите, ми донесете люспа от него. Ако и това изпълните, вие стигате до 3-тият етап, а той е турнир между оживелите. Наградата е „Легендарният щит на драконоубиеца”! Но не само това. Другата награда е нещо нечувано – Рецептата за вълшебния източен прах, наречен барут!
В един глас всички извикаха:
-Ураааа!
На следващия ден императорът даде на храбреците коне и всички тръгнаха.
Зик стигна Огненото езеро. Не бе пришпорвал коня, защото не бързаше. Знаеше, че мнозина ще умрат там. И наистина - около езерото вече имаше много овъглени трупове. Изведнъж от езерото изскочи един дракон и се засили към него. Зик си извади меча и го изчака да наближи. Драконът бе бърз. Замахна към храбреца, но той блокира удара и се пробва на свой ред той да удари. Но драконът бе бърз и го избегна. Противтикът изстреля мощна огнена струя. Ако всяко друго оръжие би се изпарило на тази температура, но не и това на Зик. Когато драконите изстрелват огън, сърцето им се открива. Рицарят знаеше за тази черта и това му бе достатъчно. Нанесе удар и противника се строполи на земята. След като драконът спря да мърда, рицарят се приближи и му отряза рога. Тръгна към града.
Когато стигна град Херон, той отиде до същата таверна, в която бе отседнал преди. Домакинът го посрещна усмихнат и му даде най-добрата стая.
На сутринта той отиде пред двореца. Този път от воините бяха останали около 50. А преди бяха стотици. Императорът поздрави оцелелите и ги изпрати до портите за новата мисия.
Драконовите планини бяха далеч. Зик пътува дълго. По пътя се запозна с една храбра жена, която също се състезаваше за наградите. Двамата измислиха тактика - не беше възможно някой сам да победи гигантския дракон и неговите охранители, така че решиха да си помагат при битката. Тази идея се хареса и на двамата и те решиха да я изпълнят. Слънцето беше на връхната си точка на небето и беше страшна жега. Пред тях се откриха Драконовите планини. Лутаха се до залез, докато намерят пещерата. Влязоха вътре. Там беше светло. Чуха рев и плясък на криле за ъгъла. Извадиха си оръжията - Зик неговия меч, а приятелката му бе с бойна брадва. Това е добра комбинация - поне срещу дракони. Докато мечоносецът разсейваше дракона, този с брадвата минаваше зад врага и го убиваше. Така победиха и дванадесетте дракона. Стигнаха до една огромна зала. Там беше гигантският дракон. Той явно беше чул стъпките им и когато влязоха, той бе готов за атака. Нападна ги. Те пробваха същата тактика, но не се получи. Драконът бе много ловък. Рани приятелката на Зик, но ранената не се отказа. Беше корава жена. Зик се ядоса и със скок и удар повали опонента. Тоза с брадвата нанесе последния удар. С дракона бе свършено. Те си взеха люспа и тръгнаха. Навън бе тъмно. Луната бе пълна. Решиха да пренощуват пред пещерата. Напалиха огън, и Зик се заинтересова:
- Ние така и не се запознахме. Аз съм Зик, ти как се казваш?
- Аз съм Леофрита, но ми казвай Лео.
Двамата си стиснаха ръцете и понеже бяха уморени, си легнаха.
На сутринта Зик стана и погледна приятелката си. Около Лео имаше локва кръв. Явно раната от дракона е била дълбока. Рицарят се разстрои и на връщане бе тъжен.
По обяд стигна до града. Отиде в двореца. Императорът след като видя Зик се учуди много как е оцелял. Явно той бе единственият. С голяма церемония му даде наградите, но Зик още беше тъжен. Щитът бе много красив – имаше инкрустирани кости от дракон и скъпоценни камъни. А Рецептата за вълшебния прах бе просто хартия, но явно бе важна. Императорът го попита:
-Защо си тъжен? Нали си най-храбрият и най-силният в империя Захуба!
-Тъжен съм, защото аз се запознах с една много смела и красива жена… Бихме се рамо до рамо, но гигантският дракон я рани тежко и тя почина.
- Съжалявам - рече владетелят.
След цяла вечер забавление, Зик се прибра в обичайната страноприемница и легна. Но не спа. Мислеше за Лео. На следващия ден се запъти към най-добрия магазин за отвари. Или поне казваха, че е най-добрия. Предложи на магьосника, който сам си правеше и продаваше отварите една размяна – Рецептата за вълшебния източен прах срещу 1 отвара за съживяване. Очите на продавача светнаха. Той рече:
-Отварата се прави много трудно, но за тази рецепта ще я направя, разбира се! Обаче знай, че отварата не действа веднага. Трябва да се изчака едно пълно преминаване на луната и чак на пълнолуние да се даде на пострадалия.
-Значи трябва да стоя там още 30 дена?!?
- Защо пък 30 дена?-зачуди се магьосникът.
-Ами нали вчера беше пълнолунието!
-Охх, вярно. Да, ще се наложи да изчакаш. По-добре отиди при нея да чакаш за да не се случи нещо, например да я изядат дивите зверове. А за да не се разложи, ето, вземи тази отвара. Сипи й я в устата и тялото му ще се запази-рече продавачът и му даде въпросната отвара, заедно с тази за възстановяване.
-Благодаря - каза Зик и махна за довиждане.
Нашият герой отиде при един ювелир и размени последния рубин за 1000 жълтици. За първи път виждаше толкова злато наведнъж. Скъпоценни камъни бе виждал много, защото имаше хоби бижутер. Започна да обикаля по магазините за да си купи запаси за 1 месец на открито. Купи си и един кон. Жребецът беше много красив-бял със сива грива. След като завърши пазаруването, той се върна в познатата вече страноприемница, върза коня пред нея и се прибра с покупките.
На следващия ден той приготви жребеца и тръгна на път. Към обяд беше там и намери тялото на Лео. Сипа в устата му отварата за запазване и си приготви импровизиран лагер на това място. Когато дойде вечерта, Зик вкара тялото на жената в лагера и сам влезе там. Легна и заспа, защото беше уморен. Но около полунощ той се събуди от злокобно виене на вълци. Излезе отвън и извади още недоизгоряло дърво от огъня и го хвърли към светещите очи в храстите. Те веднага се обърнаха и животното избяга. Зик отиде до храста и взе тлеещото дърво за да не стане пожар. Върна се в лагера и заспа. До сутринта нищо не се случи. Той стана, нахрани се и обиколи местността. Беше предимно скалиста. Растенията не бяха много, но по към полето имаше повече растителност. Върна се в лагера.
Вечерта се издигна вятър. Зик разбра, че се задава буря и укрепи всичко. Тази нощ въобще не спа защото вятърът свиреше между скалите. Така явно се случваше всяка нощ, защото в този район, от двете страни заграден от Драконовите планини се образуваха завихряния.
На следващият ден той стоя цял ден в лагера. Нямаше нищо интересно. Тази нощ се повтори бурята.
И така ден след нощ, нощ след ден дойде денят преди пълнолунието. Зик нямаше търпение да дойде пълната луна и тръпнеше в очакване. Разбра, че е влюбен в Лео.
Очакваната нощ се спусна. Отчачало беше облачно, но като по чудо нямаше никакъв вятър. Точно в полунощ луната се откри и Зик сипа отварата в устата на Леофрита. Тя отвори очи и го погледна. Тя също беше влюбена в него. Усети го, веднага щом отвори очи. Изправи се и двамата се целунаха.
На следващия ден те бяха в града. Зик продаде последната перла за 2000 злато и заедно с Лео се ожениха. Купиха си къща и заживяха щастливо до старини.