Има моменти, в които човек се пита къде е неговото място - в общия план, във Вселената.
В такива моменти разбираме колко сме маловажни, колко всъщност са глупави всички планове, които
правим и колко малки сме в действителност.
Днес беше един такъв ден.
Днес беше денят, в който потърсих своето място. И го намерих.
Днес аз разбрах колко съм малък, но и колко значим мога да бъда.
Днес аз видях самото Време.
Изгубеното време.
Липсващата част, която събира цялата материя, време и пространствто в една хомогенност.
Но това е трудно да бъде обяснено, още повече - разбрано от който и да е човек.
Затова ще започна отначало.
Годината е 2012.
Аз съм Адам Бейлин. Студен по физика.
И аз съм този, който спаси Времето.
Аз съм Единното тяло във времевия вихър.
