Ето едно домашно по география - аз бях лидера на една от групите и аз го писах. Скучно е, защото старият вариант /още го пазя / за госпожата бил пълен с "баластра"
.Другите от групата тъй се бяха настроили срещу тая учителка, че исках да си купят баластра и да и напълнят устата с нея . Има и снимки, ама няма смисъл да ги поствам. Ето го :
Дневник : Из Африка
Здравейте! Това е дневника на пътешествието на нашата група – Сашо /аз/, Гошо, Катя, Василена, Павел и Цветелина. Сега е юни, а ние тръгваме на пътешествие през една от най-интересните части на Африка – Тропичните пустини и полупустини!
Ден 1-ви : Рано сутринта тръгваме от Габрово с автобус към София. Пристигаме и се качваме на самолета. Самолета излита. Чувстваме за кратко гадене и главозамайване заради турбуленцията при излитане. Летим няколко часа и самолета започва да се снижава. Виждаме Средиземно море и после големият град Александрия. Тук температурата , умерена, средиземноморска. Кацаме на летището и разтоварваме багажа. Качваме се на едно такси и тръгваме за прочутата Александрийска библиотека. През 2002 г. тя е възстановена, но местният екскурзовод ни разказва, че тя е била най-големият научен център през античността. В нея се съхранявали между 400 000 и 700 000 пергаментови свитъци.
След това отиваме на крайбрежието и разглеждаме също много известния Александрийски фар. Той се счита за едно от 7-те чудеса на античният свят. Построен е около 240 пр.н.е. на остров Фарос, близо до град Александрия в Египет. Светлината, която е излъчвал, е идвала от голям огън в основата му, който благодарение на система от огледала се е отразявал навътре в морето. При земетресение през 1375 г. фарът е разрушен. Днес там се издига крепостта Каит Бей.
Нямаме време за останалите забележителности на този древен град, защото вече е вечер, а утре трябва да летим до Кайро. Връщаме се в хотела и заспиваме.
Ден 2-ри : Имаме самолет за Кайро. На качване в самолета казваме последно „Чао!” на Александрия и отлитаме за Кайро. Слизаме от самолета. Тук вече климаатът е по-горещ и сух. Грабваме фотоапаратите и камерите и тръгваме към река Нил. Пресичаме я с корабче и се озоваваме в Гиза. Излизаме от града и ето, че пирамидите се показват пред очите ни. Те са толкова величествени! Непосредствено до града се намира Древноегипетски некропол с някои от най-изумителните и най-впечатляващи паметници на древната египетската цивилизация: величествените Египетски пирамиди на фараоните Хеопс, Хефрен и Микерин, Големият сфинкс в Гиза, както и редица други пирамиди, храмове и музеи. Влизаме в една от пирамидите, не си спомням как се казваше, беше със сложно име. Вътре не е разрешено да се снима. Екскурзоводът ни показа някой от гениалните капани на египтяните. След тази обиколка на пирамидите отидохме в Музея на Фараоните. Там разгледахме различни останки от бита на египтяните. Разбираме, че те са били умели ковачи на злато.
Ден 3-ти : Наемаме шофьор с високо проходим Ford F-150 Raptor /на снимката/ и тръгваме на Фотосафари из Сахара. Сахара е най-голямата пустиня в света, разположена в северна Африка на територията на Мавритания, Мароко, Алжир, Тунис, Либия, Египет, Судан, Чад, Нигер и Мали. Площта ѝ е 9 млн. кв. км и заема повече от 1/4 от африканския континент. Около 1,5 млн. души обитават пясъчната повърхност, като най-много от тях са в Мавритания, Мароко и Алжир. Най-големият град, който е разположен в Сахара, е столицата на Мавритания - Нуакшот. В Сахара има 90 големи оазиса в които се отглеждат житни култури. Потегляме. След като сме вече, така да се каже в „открита” пустиня шофьорът спира, ние слизаме и той започва да ни обяснява за климата и природата тук. Казва, че в пустините температурната амплитуда е много голяма – през деня температурата достига 50 градуса по Целзий, а през нощта – около -25 градуса. Показва ни гигансткия торен бръмбар, или още скарабей. Докато оглеждаме едно малко бръмбарче пред нас претича една дребна лисица с много големи уши. Шофьорът ни каза, че това е Фенек . От пясъка се показа едно малко скорпионче. В пустинята има много видове скорпиони и не разбрахме какъв е този. Интересното за скорпионите е, че в черупката си те имат фосфор и през нощта светят. Така привличат храната си – насекомите. Около нас има няколко растения със странни листа. Наричат се велвичии. В пустинята има много змии. Навсякъде се виждат следи. След малко се подава една змия. Рогата усойница. Тя е с много по-силна отрова от българската усойница. Змията дебне един гущер Решаваме да преспим тук, в пустинята. Опъваме палатков лагер, събираме сухи клечки / трудно е, защото в пустинята няма дървета/. Трябва да сме много добре облечени и завити. Запалихме лагерен огън.
Ден 4-ти : Оказва се, че всички консерви бяха отмъкнати, вероятно от пустинните лисици фенек. Днес целта ни е да се запознаем с местното население. В Северна Африка населението, говорещо на близките към арабския семитски езици, сравнително бързо се арабизира, възприемайки езика, религията (исляма) и много други елементи от културата на завоевателите. Едновременно с това протича и обратен процес на възприемане от араби на елементи от културата на завладените народи. Формиралата се в резултат на тези процеси арабска култура оказва голяма влияние върху световната култура. Качваме се на пикапа и тръгваме към селището-оазис на арабите. Там вече знаеха, че идваме и бяха подготвили нещо като празненство за посрещане. Събрали са фурми и ни черпят с тях. Селцето е със скромни малки къщички, макар и бедни, всички бяха весели. Малко след нас пристига керван, връщащ се от някое градче. Бяха взели птиче месо срещу фурми. Мъже, жени, деца – всички почваме да ядем. Когато всички се развеселяват още повече започват да танцуват. Идва вечерта и лягаме. По едно време се събуждам. Наоколо тъмно, но някой крещи силно. По гласа се ориентирах къде е викащия. Това е едно от местните момичета, на нашата възраст. Светкам с джобният си фенер. На леглото й има скорпион. Аз взимам възглавницата и го удрям. Той пада на пода и с един чехъл го смачквам. Момичето казва нещо на нейния език, което май означава „Благодаря!”. В това време всички са се събудили. Започват да ме разпитват, но аз казвам да млъкнат и да заспиваме. Послушват ме.
Ден 5-ти : Качваме се на джипа и се връщаме в Кайро. В Кайро сме. Слизаме с багажа от пикапа. Качваме се в един автобус.Стига летището и ние слизаме. Самолетът е след точно 15 минути. След малко той каца и ние се качваме. Летим към България.
Когато слизаме на аерогарата, там ни чакат семействата ни. Всички се зарадвахме от приятната изненада. Всички са с автомобили и няма да има нужда да се качваме пак на автобус. Прибираме се в Габрово и тук свършва дневникът ни.
До нови срещи!