Легендата за Кракен има древен произход. Тя е била разпространена сред северните народи, които поради своите оскъдни и примитивни зоологически познания са наричали с крабб (Krabbe) – (морски паяк) всяка твар, имаща множество крайници. Кракен е общо название за гигантските калмари и гигантските октоподи. Тези „чудовища от дълбините” били неведнъж срещани от моряците на Севера.
Двама рибари и едно момче ловили риба в един залив на Нюфаундленд. Виждали някаква огромна маса, плаваща на повърхността, те решили са отломки от кораб след корабокрушение. Един от рибарите се приближил до тази маса и ударил с
канджа. Внезапно тя оживяла, надигнала се и хората установили, че са се натъкнали на Кракен. Дългите пипала на чудовището обхванали лодката. Тялото на Кракен започнало да се потапя и потеглило със себе си и лодката. Момчето запазило самообладание и с
томахавката отсякло ръцете на чудовището. Кракен изпуснал мастило и оцветил водата наоколо, потопил се в дълбините и изчезнал. Рибарите побързали към брега. Пипалото било предадено на местния естествоизпитател Харвей (за цели $10?!). Така за първи път в ръцете на учените попаднала част от тялото на мистичната „риба-дявол”, за съществуването на която се били водили спорове в продължение на много векове.
Нови оръжия срещу морския демон - канджа и томахавка.
Канджа -
