Аз реално няма да спра да играя, просто ще го правя без хъс и емоция вече. Поради простата причина, че с времето реших за себе си да не играя други игри, и че ИГ ми дава прилична възможност да си поразкърша мозъка. И понеже съм свикнал да цъкам, а няма да цъкам друго - ще цъкам това, докато все пак не ме възпре тоталното падение. А съм доста търпелив и мъдър човек.
Пазарът за диаманти в ИГ 1 се саморегулираше. Изключително добре разчупваше играта и не знам някой някога да се е оплаквал от него. Той беше съществено намесен в майсторенето, продажбата на екипировка и т.н.
Съжалявам, но колкото и квадратна да ми се струва сега ИГ 1 - беше перфектна в това отношение. Хич не ми й пука, че някой нередовен играч ниско ниво не може да си закупи диаманти, които някой платежоспособен играч е решил да продаде, за да си улесни играта по произволен начин. Както е редно и да бъде, без да се дава някакво странично предимство. Аналогично на това да си поръчаш пица до дома, вместо да губиш време да пазаруваш и да я приготвяш.
Единственото, което засега ми харесва в ИГ 2 е добрият баланс на умения и механика в битки. Въпреки, че битките са пълна каша, качването на щетите на оръжията бе глупав ход, подборът на допълнителни умения към екипировка - също. Има игри, при които новите версии отприщват една верижна реакция на оакване, защото някой не си взема бележка кое е добро и кое наистина доставя удоволствие. За пример мога да дам HOMM III. Така и не успяха да пресъздадат прелестта на именно тази версия и от любима игра ми стана никаква. Не съм я поглеждал изобщо повече, защото разочарованието бе голямо. Понастоящем ИГ 2 не доставя нужните предизвикателства и не поддържа интереса, който се очакваше да поддържа. Съобразявайте се с нас и може да потръгне с монетизацията. Надявам се, че американците, например, все още имат глави на раменете си, за да им доставя удоволствие мисленето в една игра, а не просто, захапали дебел отвъдорганичен хамбургер, да въвеждат номерА на кредитни карти и да цъкат ИГ 2 с гротескно безхаберие.
Играта трябва да предлага семпло многообразие. А всеки ден четем как се променят абсолютно несъществени неща и се прелива от пусто в празно. А едно време имаше дори текст базирани игри, които си бяха живо предизвикателство. "A picture is worth a thousand words" е важна сентенция само за игри, които се играят от дегенерати. Ако искате ИГ 2 да е такава - дерзайте. Няма да ви преча.