Помещението бе широко, по стените имаше гоблени, изборазяващи най-различни древни същества. Пода бе покрит с кожи от диви животни, а по тавана се виждаха резби и сребърни орнаменти.
В средата до огромна маса, инкрустирана със злато и слонова кост седеше мъж, с подпряна на ръцете си глава- широкоплещ и дълбоко умислен беше. При всяко помръдване се очертаваха мощните му мускули, присъщи за истински боец. Движенията му бяха твърде спокойни, лишени от всякаква превзетост. Беше почти неподвижен, но всеки миг бе готов да скочи като дива котка.
Дрехите му бяха от скъп плат, явно приндлежали някога на тигър., но въпреки това семпли. Това издаваше, че не е от тези части на кралството. Бе по скоро от планински и ветровити части, отколкото от тази пищна обстановка.
Остави сребърния писец, с който допреди малко пишеше върху потъмнен от времето свитък и повдигна мъжественото си лице- скулите му бяха необикновени, издаваха че бе преживял повече от всеки друг, очите му бяха неодикновено бодри, а на главата си имаше златен обръч с инкрустирани скъпоценни камъни. Те притискаха гъстата му черна като катран коса и се спускаха по силните му рамене.
До него, от лявата му страна, седеше млад, не много силен на вид младеж, който се занимаваше с някаква борня, необичаино занимание, когато седиш до краля
- Ивалдо, твоята суета ме изморява повече от всички битки- проговори мъжът зад маста, а гласът му издаваше властност
- Господарю, дори и да е така, играта трябва да продължи- заяви младежът- сега си крал и трябва да продължиш да играеш ролята си.
- Изгарям от желание да потегля с теб към планините на Простеро- завистливо изрече краля Кагор- забравих вече какво е да препускаш с верния си кон, какво е истинска езда... но Бирне твърди, че съм нужен в града. Проклети да са всички. Когато победихме старото кралство и завзехме властта, това ми се струваше непосилна задача, а сега трябва да седя тук, в скуката на студената кула- продължи кралят с онази интимност, която си позволяваше само пред своя доверен приятел Ивалдо- някога ми трябваше само меч, с който да сразявам своите врагове, а сега това не помага, приятелите трудно се различават от враговете.
Когато свалих стария крал от трона бях наричан Кралят на грифоните, кралят Освободител, а сега всички плюят на сянката ми.
Хленчат за стария крал и го възхваляват в песните си. Някога не бях чужденеца от планините, а сега съм варварина от Дивото. Глупаци. Възхваляват онзи, който нареди да бъдат осакатени, а бащите и дедите им - избити. бащите на синове, загинали в неговите подземия-Кралят поклати лъвската си грива- това не може да продължава повече.
- Но, господарю, не забравяите, че все още не сте официално коронясан. Все още Дарил ви застрашава, споменете си, че той е пряк наследник на стария крал Рамонд, убеден съм, че той стой зад тези песни- отвърна Ивалдо и протегна ръката си към кинжала на пояса му- неговите песни бунтуват населението, господарю, обесете го час по-скоро!
- Не, Ивалдо, обещах си да съм по-справедлив и честен от Рамонд, няма да падна на нивото на стария крал. Аз съм боец, но не и убиец- приглади копирненото си наметало и оправи подгънато крайче- в цялото кралство има някакво вълнение, усещам го дори в съня си. Нещо замислят и аз ще разбера какво е то. Сега умирам от яд, че не тргнах с войската, когато пратихме помощ към Черната стена- точно сега ли намериха да нападнат границата- протегна към меча си и го извади от ножницата- само да знаех към кого да го насоча и от чие гърло да бликне кръв.
- Дарик смята, че има пъклен заговор от старите последователи на Рамонд, може би целят да те отблъснат по някакъв начин от града.- отговори Ивалдо- но все пак на наша страна са грифоните, наемниците от твоята страна също ни подкрепят. Драконите в планината Драленд също биха се притекли на помощ. Бъди спокоен, докато сме тук нищо не може да се случи.
- Точно това ме притеснява- отвърна Кагор и ставайки завъртя меча си във въздуха, симулирайки бой- точно това ме притеснява, Ивалдо. Докато съм тук може да се случи всичко!
За кратък предзалезен миг, Слънцето проникна в обширното помещение, осветявайки полираната борня на Ивалдо.
Угасващите ми лъчи се отразяваха в огромния меч на Кагор и се отразяваха по сребърните орнаменти на стените. Голямата, двукрила стена се отвори и вътре влезе огромен, дори по тукашни стандарти мъж. тялото му издаваше мощта и силата на далечните планински райони, родната земя на краля. От гърдите му стърчеше стрела и струйки кръв се стичаха от лявата му ръка
- Халит, Халит, приятелю, какво се е случило с теб- с бързи движения кралят се добра до ранения мъж, а мечът падна на пода захвърлен- кой ти причини това?
- Господарю, как се радвам да те видя- изрече той с много мъка и се строполи в краката на Кагор- за мен земния път приключва. Трябваше да дойда и да ти съобщя зловещата новина- Кентаврите са освободени и сега вилнеят сред грифонските стада, семейството ти...
- Господи, неееее- със страшна мъка изкрещя коленичащия крал- не, Халит, не... Кой е виновника?
- Намерихме само това- Халит му подаде златен медалион, с инкрустирана Химера- само това не, той е освободил Химерата.
- А тя е пуснала Кентаврите- намеси си Ивалдо- този проклетник не знае какво е направил...
- Ивалдо, бързо извикай знахарите... не, по-добре повикай Везир, само на него имам доверие- заповяда Кагор- приятелю, ще се оправиш, само потърпи още малко.
- Няма време, кралю, ето, вземи тази карта, на изток, запад и юг е точна, но ето тук, на север е пълна с грешки, затова се бях захванал сам да я поправя- изрече ранения с голяма мъка, а тънка строуйка кръв се стече от устните му- тръгвайм кралю, доведи Циклопите, само те могат да спрат Химерата.
- Но как да стигна до тях, тези места са непристъпни, човешки крак не е стъпвал там от времето на... Златния гроифон... Точно така, поемам към Дивото- изрече приклекнали до приятеля си Кагор- дръж се, когато се оправиш събери най-доверените ни хора и поемете към Северия Дял, в Асергард, ще ви чакам там.
- господарю, вземи меча от мен, сигурно ще го познаеш- изрече Халит
Кагор взе меча и го извади от ножницата. Блестящия меч представляваше единствен по рода си меч с три остриета. Легендата за него сочеше, че само истинския крал на варварите може да отовори третото острие- това е Нермизът, мечът на дивите крале.
- С този меч ще успея, благодаря ти приятелю, но как се сдоби с него?- Кагор разглеждаше меча с нескрито любопитство- той е изгубен вече много десетилетия.
- Историята е твъре дълга, сега тръгваите с Ивалдо, спрете проклетата Химера преди да е станало твърде късно
- Прав си, но първо трябва да свърша нещо- заяви варваринът пое към дългия коридор.
Целия коридор беше покрит с везани картини, изобразяващи отминали битки и събития. В дъното му се намираше стаята на Дарил- най-младия от синовете на стария и зъл крал Рамонд.
Тичайки, Кагор блъсна вратата и нахлу в стаята в мощен вик:
- Дарил, куче проклето- омразата беше изписана по скулите му и свитите устни- къде си проклетнико, зная че ти стойш зад това
Обикаляше стаята като дива котка и въртеше меча си на всички страни сипейки омразата си унищожавайки всичко в стаята
- Излез, куче, излез като мъж...
Внезапно тежка ръка падна върху рамото му:
- Кагор, успокой се- това беше Ивалдо- няма го, избягал е с цялата армия, сигурно се крие в близкото село. Има и лоша новина...
- Да, вече зная, Химерата е освободен, поемаме към Дивото, земите На Асергард
- Но каква работа имаме там- недоумяваше Ивалдо, свивайки учудено вежди.
- Ще помолим циклопите за помощ, те не биха отказали да спрат Химера, техния смъртен враг- изрече Кагор, прибирайки меча в ножницата- Тук ли е Везир?
- Доведох го, каза, че ще се оправи, но все пак някой трябва да остане и да пази кралството- допълни Ивалдо и се наведе да оправи ботушите си от телешка кожа- Ако Дарил се завърне ще се възползва от положението и ще завземе властта...
- Не се притеснявам сега за това, повече се притеснявам, че Химерата ще освободи всички Кентаври, а това значи край за Грифоните- отвърна Кагор- Трябва много бързо да поеме към Асергард, но преди това ще наминем за някои неща от оръжеината. Ти осведлай конете и се приготви за дълъг път. - заповяда кралят с червена мантия
- Ще подоготвя някои доверени трубадури, само те са срещу Дарил.
Разделиха се, като Кагор пое към подземията на кулата, а Ивалдо се отправи към конюшните.
В притиханлите коридори на двореца безшумно се прокрадваха десетина фигури. Голите им крака бяха обути в мека кожа и не издаваха никакъв шум нито по дебелите килими, нито по мраморните плочи. факлите, поставени по тъмните и голи стени, хвърляха червени отблясъци по килимите, мечовете и бойните им секири.
- Спокойно- изсъска краля- Аз съм вашия господар, пуснете ме да мина! Отстъпете назад!
Мъжете се скриха зад няколко колони и в същия миг той отмина покрай тях. По лицата м бе изписано недоумение защо краля слиза в подземията, където бе забранил да слиза който и да е.
Самият той бе пребледнял и като отмина охраната на подземието избърса с треперещата ръка потта от челото си. Забърза през скрития къс коридор и спря пред позлатена врата с изрисуван Грифон- символът на дивите варвари. Пое дълбоко въздух и удари вратата с рамо. Тя изскърца и поддаде, чу се трясък от счупени резета и падане на дъски.
Внезапно всичко пред него се завъртя, стаята се стопи в хиляди разноцветни дъги, краката му се вцепениха и той падна на пода. Чу глас като отникъде, като ехо в планината "ИЗВАДИ МЕЧА СИ!"
Пред него се появи старец в тъмна роба:
- Чуй ме- запояда старецът- зибяха те за велики дела, по земята се стене гибел и твоят меч е безсилен срещу злите сили
- Не ми говори със загадки, покажи ми моя враг и аз със собствения си меч ще го разсека на две
- Не от хора трябва да се пазиш- изрече старецът- по земята съществуват далеч по зли същества от тези, срещу които се каниш да се изправиш, те само ще отворят портите на злото. Но ти трябва да си готов да се изправиш срещу всяка черна сила.
- Но защо аз?- попита коленичащия крал- защо избра мен- с какво съм по-различен?
- Защо мислиш, бе обучен от кралската академия, единствен от всички варвари? Сърцето ти е чисто, само това ще ти отговоря! Товята съдба е свързана със стдбата на света, такъв какъвто го познаваш.
Съдбата заражда велики събития и не бива да позволиш на един самозабравил се наследник да застане на пътя ти! Изправи се!-
Изненадан, Кагор се изправи не по собствена воля- старецът начерта с костеливата си ръка някакъв символ и сребърни сенки заобиколиха варварина. Смяан, забеляза че от пода се издига олтар с формата на Феникс- Жар птицата бе символ на надеждата и живота. На олтара бе гравирано същото, което като че ли против волята си бе изписал в кралската тронна зала, а точно до статуетката на Феникса се намираше златна броня със символа на Златния Грифон, заобиколен от пламтящи феникси. Целият настръхна като си помисли, че легендарния Златен войн от "онези" бе носил тази броня. тогава си припомн, че бе виждал този символ, но върху камък. При този спомен го побиха тръпки. Без да се замисля Кагор облече бронята и отново се превърна в онзи подозрителен и бдителен варварин, какъвто беше преди да свали от власт стария крал. Беше като притиснат до стената вълк, готов всеки момент да разкъса своята жертва.