Това ми е домашното по Литература на тема "Приказка подобна на Славеят на китайския император" или нещо такова
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Преди много, много години тогавашният император на Перу много обичал да ловува. Докато бил млад един ден в джунглата той намерил едно малко кондорче. То било още без пера. Вероятно буря била отнесла гнездото му и само то оцеляло. Императолът решил да го спаси, като го отгледа.
Минали години. Кондорът бил вече огромна птица с 10 крачки размах на крилата. Бил красив екземпляр. Императорът се грижел за него като за собствените си деца. Наемал хора да го обучават и огромната птица се превърнала в страховит ловец. Не пречела на господарят си като хващала дивеча му, а летяла над безкрайните поля, гори и планини. Когато се спускала рязко надолу, то значи там имало дребен улов. Ако се въртяла в кръг, означавало, че или има едър улов или стадо. Така много помагала на ловците.
Императорът започнал да ходи на лов сам, единствено със своя верен приятел – кондорът. Подчинените на владетелят много се ядосвали на птицата, че ги е изместила от местата за лов до императорът. Решили да потърсят нещо, което ще замени кондорът. В денонощно търсене те открили един селянин, който твърдял, че може да лети. Решили да видят дали е наистина вярно. Отишли до селището му и той ги посрещнал с по купа какао. Всеки се зарадвал и изпил почерпката си. След като свършили селянинът ги завел на един планински хребет, като взел със себе си едно странно устройство със себе си. То било изработено от дърво и кожа. Като стигнали до ръба на скалата, той закрепил устройството на себе си и скочил. Подчинените на императорът ококорили очи и си помислили, че той ще се разбие долу. Но той политнал и направил няколко кръга. След малко летене той се върнал и чиновниците го поздравили и му дали злато, като му обещали по още толкова на всяко пълнолуние. Той се съгласил. Облекли го в злато и много красиви дрехи и го завели при императора.
Владетелят много го харесал и го взел на лов. Ден след ден императорът все повече забравял за кондора. Птицата се обидила и избягала.
След няколко години императорът съвсем забравил за кондора. Но един ден се издигнала буря докато той бил на лов с изкуствената си „птица”. Селянинът с устройството си се завъртял от вятъра и паднал на земята. Това било краят на живота му. Императорът тъжил не за човека, а за своя вече не толкова интересен лов. Все повече си спомнял за неговият кондор.
Минало време. Императорът отново ходел на лов с чиновниците си. Един ден той намерил един кондор на земята. Птицата била със счупено крило. Владетелят почти веднага познал своят кондор в това ранено животно. Взел го със себе си и го занесъл в двореца. Грижил се за него, викал от всичките си владения най добрите лекари. Така кондорът се оправил. Но вече не можел да лети така добре като преди. Императорът пак го ползвал за помощник в лова, но както вече казахме, той не можел да лети така добре. Императорът се разсърдил на себе си и повече не излязъл от двореца.