За приключението в ОФалия
Задачи Стъпка 4/10
Приключение 4:
Зов за оръжия
- Тук сме на война, какво си мислят ония идиоти в Столицата? Как може да изпратят някакви новобранци като ескорт на конвой за доставка на оръжия?!? Празноглавци! Некомпетентни празноглавци!
Почервенялото от гняв лице на Ремин е покрито с изпъкнали вени и това почти те кара да се размееш. Ремин забелязва това.
- Смешно ли ти е? Забавлявам ли те? Защо не излезем двамата навън и да се опиташ да се замееш, докато ти отсичам главата?
Един от мъжете в близост до Ремин го хваща за ръката, преди да е казал или направил още някоя глупост. Собственикът на таверната бавно се успокоява.
- Прости ми, юначе. Явно войната ми се отразява повече, от колкото искам. Ето каква е ситуацията. Поискахме подкрепления. И оръжия. Собственото ни производство е блокирано, саботирано и какво ли още не от бандитите. Централното правителство се отзова. Хората вече пристигнаха. Макар, че не мога да кажа, че очаквах точно такива подкрепления. Ще трябва да дундуркам хлапета, току що завършили военното училище. Но ще свършат работа засега. Оръжията трябваше да пристигнат тежко въоръжена охрана преди два дни. Но конвоят е попаднал на засада. Няма оцелели. И сега оръжията са в ръцете на врага. А аз какво да правя? Да инструктирам новите момчета да използват неприличен език срещу вражеските войници? Така, че трябва да ми помогнеш. Не ме проваляй. Чу ли?