Стоя сам на брега.
Мисля си.
Чудя се как да забравя.
Спомням си за снощи.
Прилошава ми(бях пиййнал малко тази вечер)
Съвземам се и си докосвам главата.
Никога преди мислите ми не са били по разпилени.
Привижда ми се нещо.
Сякаш сънувам, но съм буден.
Виждам тъмен тунел.
После някакъв ангел, който държи кръст приближава към мен шепнейки нещо, сякаш на себе си.
Една вълна внезапно ме изкара от транса.
Вече беше вечер.
Погледнах към небето и видях лице.
Беше женско и ме гледаше.
Усмихваше се.
Припомни ми на майка ми.
Аз отдавна бях сираче.
Изведнъж в съзнанието ми изникна образ на друга жена.
Не я познавам.
Но после си спомних.
Почувствах че я обичам.
И беше вярно.
Имах чувството, че животът ми едва сега започва - тази хладна вечер.
Мислите ми отново потекоха нормално.
Вече се съвземах.
Постоях още малко така.
Вече съмваше.
Реших да тръгвам......
И с бавна крачка поех към дома.
