Денят на Дерек.
Той влезе в почти празната стая, която ползваше като спалня, на едната стена имаше двойно легло, върху което завивките бяха смотани в средата, а една от двете възглавници беше паднала на пода, а на мястото където би трябвало да бъде имаше някакъв лист хартия, но дори от входа на стаята си личеше че пише нещо.Дерек се приближи до леглото, но първо вдигна възглавницата и чак после взе листа в ръка,трябваше му малко време за да фокусира какво пише, тъй като обикновено ползваше очила за четене, но не му се търсеше в момента.
Написаното на белия лист си личеше, че е от жена и все пак беше кратко:
"Съжалявам, че трябва да си замина така внезапно, но ме извикаха спешно в "Хоуп" /това беше името на болницата, в която тя работеше/
Прекарах страхотно снощи.Надявам се и ти също. Анна.."
Истината беше, че той искаше още от нейния аромат, искаше я до себе си.Бяха излизали заедно вече седмица, но той имаше чувството, че тя е жената за него.
Беше все още 7 сутринта, а току що излезият от банята мъж беше само по кърпа и все още мокра коса.Имаше добро телосложение, но все пак спортуваше когато намери свободно време.
Трябваше да е в 8:30 в адвокатската кантора на ъгъла на 7-мо авеню и 158-ма "Ървинг и съдружници" , в която той работеше от почти две години беше неговата крепост.Той влагаше големи надежди в нея и за това и се стремеше да достигне до старши съдружник, позиция от която не беше толкова далеко, но Ървинг отлагаше това за следващата година.
Дерек наметна едно кожено яке, което хвана от гардероба, а след това и тъмно сиви дънки, който доста си подхождаха.Но взе и един опакован кустюм, тъй като все пак това е облекло което всеки адвокат трябва да има.
Отивайки към гаража се почуди дали да не тръгне с колата, но погледна часовника на лявата си ръка и забелязвайки, че вече минава 8 се отказа и седна на мотора, до който вече беше застанал, знаеше че с колата никога няма да стигне на време до кантората, а с мотора щеше да му остане време да си вземе кафе от кафетерията на отсрещната страна страна на 158-ма.
Трябваха му не повече от 15 минути докато стигне началото на 7-мо авеню, а кантората беше на около 5 преки по-нагоре, за това той понамали скоростта, а и все пак гъстото движение не му позволяваше да бърза толкова.Имаше 10 минути за да стигне на време, а той знаеше че само ако някакво чудо се случи можеше да закъснее.
Както всеки път той влезе първо в кафенето и си поръча черно кафе.На излизане се усмихна на Сузи, 19 годишното момиче което работеше там също му отвърна на усмивката.
Влизайки в асансьора на сградата, в която беше кантората той все още беше в добро настроение, въпреки че не получи целувката за довиждане от Анна.С отварянето на вратата го посрещна неговата секретарка, с купчинка папки, а първото което му каза беше :
–Ървинг свиква съвещание в 9, трябва да си там, а ти си с... тия дрехи..
–Не се тревожи за мене,Ви!Ей сега съм готов. - Каза й той с лека усмивка.
–Знаеш, че си ми като брат, Дерек, няма как иначе - отвърна му Вайълет.
–Добре, добре.. След 5 минути среща в моя офис да прегледам набързо този куп дето го държиш!
–Окей, така да бъде.
Бяха добър екип с нея, и за това той я ценеше толкова много, но отношенията им бяха повече професионални, макар и да се шегуваха от време на време, а и точно тя го бе запознала с Анна, която й беше нейна приятелка от колежа.Той влезе в офиса си точно в уговореното време и Ви се обърна с лице към него:
–Ървинг ти е възложил няколко големи дела, а очакванията са още по-големи... - каза му тя.
–Аха.. не ми казвай, заради това е и събранието, нали? - попита повече себе си той.
–Така е , прав си, но това може да е още една крачка към мястото което желаеш във фирмата.
–Да.. все още съм с репутация, че не съм изгубил и едно дело, а имам около 30 спечелени.
Слуховете се носеха и в съдилищата за него, даже му бяха сложили прякор Хамелеонът, тъй като много бързо се нагласяше за всяко свое дело и независимо от обстоятелствата успяваше да го спечели..
–Всички говорят за теб.. Особено след скандалното дело, което беше повдигнато срещу онзи милионер О'Конър от бившата му съпруга.
–Не беше кой знае какво, а и все пак тя го лъжеше.. и имаше любовник..
–Време е да ходим на заседанието,Дерек!
–Хайде, да не ги караме да ни чакат. - каза й той докато задържаше вратата на офиза за нея.
Заседателната зала се намираше в дъното на един голям коридор, а точно до нея беше офисът на Ървинг, вече мъж на възраст , но все още кипящ от сили.В залата имаше 11 стола, от който 7 вече бяха заети от старшите и някой от младшите съдружници.Дерек беше единственият който винаги идваше със секретарката си, за това никой нищо не каза, освен обичайните поздрави и един любопитен поглед хвърлен му от Добс /Старши съдружник и син на Ървинг/.
Те седнаха, а минута след тях влезе Илайза, една от малкото жени адвокатки и съдружници във фирмата, както винаги тя изглеждаше изумително, и всички погледи се обърнаха към нея. Беше понеделник - началото на тежка седмица която очакваше всички адвокати.Тъкмо когато тя седна Ървинг хлопна шумно вратата и всички млъкнаха в очакване на неговата реч, как има големи надежди за някои от тях и за делата които са им възложени.Той се обърна първо към Дерек :
–Знаеш колко много се разчита на победа от теб и този път.. Ако успееш може би ще пренебрегна думите си, че няма да станеш старши съдружник преди да дойде идната година.Не знам дали си успял да прегледаш делото и кой е свързан с него?
–Разбрах само, че е свързано с кмета и втората му жена, но нямах време да го прегледам по-обстойно.
–Делото ни е възложено от жена му, имали са предбрачен договор, но той е нарушил обета, да й е верен и тайно се е срещал с някаква си блондинка.. - отвърна му Ървинг, при което беше стрелнат с поразяващ поглед от Илайза,тъй като и тя беше блондинка и не й хареса как прозвуча това, което той каза.
–Аха.. - каза Дерек - и тя иска да вземе всичко, което той има и да направи един от най-големите скандали в града?
–Нещо такова.. Иска и попечителство над двете им деца. - отсече Ървинг.
–Знаете че никога не пренебрегвам дори маловажните дела, а това е доста огромно и ще се постарая да постигна максимума от него!
–Дано да е така,Дерек , дано да е така.. - отвърна Ървинг - С това мисля че заседанието свършва за днес и не забравяйте , всеки ден е борба за нас!
Залата започна бавно да се изпразва, Дерек изчака Ви да излезе и останаха сами с Илайза, която нарочно го чакаше, тъй като искаше да разбере коя е била жената, с която го е видяла вчера,а той още си събираше мислите от вечерта.Илайза го харесваше, но той никога не я поглеждаше по същия начин както тя него, бяха излизали няколко пъти на кафе в обедната почивка, но за него си беше само това , явно за нея е било нещо повече.Не че не й се възхищаваше.. тя си беше сексапилна, чаровна и млада, макар и младши съдружник като него.
–Хмм.. вчера те видях с една жена в ресторанта на О'Дойл.Май имаше нещо между вас.. как така не съм я виждала преди?
–Това е била Анна, с нея ходим от една седмица, но е по-сериозно от колкото си мислиш и не искам да се месиш.. знам че си способна да развалиш всяка моя връзка, но тя е нещо друго, не мисля че е поредната, а по-скоро последната!За това моля те не ме преследвай повече, излизахме на кафе.. да, но беше само това.. не искам да ме разбираш погрешно, онази целувка между мен и теб беше неволна, съжалявам наистина.. Ти си прекрасна жена, но аз обичам друга!
–Добре... само че да знаеш губиш много като не искаш да си с мен. - каза му остро тя.
–Губя? Та аз мисля че вече съм спечелил нещо повече.. не искам да те обиждам, но тя е тази която искам, тя е моят свят!
–Разбрах те... все пак ще останем ли приятели?
–Не по принуда, ще бъдем приятели разбира се, стига да се придържаме само към това.
–Благодаря ти, Дерек , беше важно за мен.
Когато дойде време за обедната почивка Дерек, реши да звънне на Анна.. Първо пробва на мобилният й, но след 3-тото неотговорено обаждане реши да пробва в болницата.Отговори му женски глас :
–Окръжна болница "Хоуп", да моля?
–Ъъ.. д-р Анна Джоунс там ли е?
–В момента е в операционната господине, да й предам ли нещо? -отвърна гласа
–О, ами.. кажете й само, че Дерек я е търсил.. Съжалявам , че ви загубих времето. - след което затвори без да дочака отговор.
Денят му мина по бързо от колкото той очакваше, макар и да не се беше срещнал все още с жената на кмета във връзка с "Голямото дело", неговата практика беше такава че винаги отлагаше срещите докато не се запознае по-подробно с делото, така го гледаше от своят ъгъл, а не от този на клиентите си.Беше около 6 и половина когато той реши да тръгне към болницата за да види дали тя е още там."Хоуп" се намираше на около 5-6 километа от кантората на изток по 158-ма и той запали мотора,на няколко пъти докато се движеше се размина на косъм с няколко коли, но не им обърна внимание, мислеше отново за нея.Беше му обладала мислите, но и той нейните, макар и да не го знаеше.
Тъкмо като влизаше я забеляза, косата и беше събрана нагоре, но няколко кичурчета се спускаха по раменете й, изглеждаше невероятно, макар и с болнична манта, имаше невероятно излъчване.Тя влезе в някаква стая, за която той предположи, че там си отпочиват и тръгна към рецепцията за да помоли момичето, което вероятно беше гласът от телефона, да я извика.Тя изчезна за минута в същата стая в която влезе Анна по рано, след което се върна и му каза :
–След минутка ще бъде при вас.
–Благодаря! - отвърна кратко той.
Седна на едно от столчетата в чакалнята и затвори очи, но не след дълго усети нечий устни върху свойте, знаеше че това е тя и й отвърна на целувката все още със затворени очи.
–Май си по-уморен от мен,а ? - дочу закачливият й тон, Дерек.
–Нищо подобно, просто исках да се оттърся от умората, но ти ми я отне много бързо. - каза й той докато отваряше очите си. - Много набързо си заминала сутринта, мила..
–Да.. за съжаление. Наложи се.. имаше много пострадали.. Знам че ти бях обещала да остана повече, но знаеш как е при нас - лекарите.. нямаме голям избор..
–Знам, знам, не се тревожи - каза й той и я целуна нежно. - Свободна ли си вече?
–Тъкмо ми приключи смяната, но първо искам да мина през къщи да се изкъпя и преоблека и чак тогава да ходим където пожелаеш.Става ли? - рече Анна.
–Разбира се.За теб може. - усмихна и се той. - Да те закарам ли или си с колата?
–С колата съм.Благодаря все пак. - всъщност имаше и друга причина да му откаже, но не беше готова да му каже.
–Добре,кога да мина да те взема? - попита я той
–Амм.. мини към 8 и 20.Тъкмо ще имам време да се пооправя, че на нищо не приличам.. - въздъхна тя. - Ти да не си пак с онзи твой мотор?Знаеш, че ме е страх.. много са опасни, а не искам да те видя на моята или на нечия друга маса..
–Закъснявах и нямах голям избор.. Казах ти че фирмата е важна за мен.
–Да.. Добре, но карай по бавно и внимателно. - каза му тя и го целуна, докато той я беше притиснал в себе си. - Ще се видим като дойдеш да ме вземеш.
–Непременно, Ани.. А къде ще ходим? -попита Дерек.
–Незнам.. искам да се забавлявам, искам да забравя за болницата и всички онези ранени хора.. Ще ме заведеш ли в някой клуб?
–Където си ти там съм и аз, мила.Щом искаш да потанцуваме, добре.
Те се целунаха страстно преди да се разделят и двамата се обичаха и всички около тях можеха да го видят това, имаше и любопитни погледи които ги гледаха, но те не им обръщаха внимание.