Боговете съществуват там, където е пресечната точка между материята и нищото.
Те са съградени от безкрайност и същевременно могат да съществуват като един мюон.
Създали са милиарди вселени и също толкова милиарди вселени са разрушили. Това, което съществува тук и сега за нас, това, което е било, това, което някога ще бъде, за тях просто... е.
Макар и голяма част от летописите за тези времена да са изгубени, измислени, преувеличени или пък смятани за ерес, някои секти и култове все още пазят свитъци с евангелиета, които свидетелстват за приказните божествени времена, в които били създадени вселената и света, в който се намира Аярската империя. Разбира се, всички тези евангелиета са твърде различни едно от друго, а и всеки един култ застъпва тезата, че неговият свитък е автентичния, а останалите са фалшификати. Въпреки това, в доста от текстовете се описват едни и същи събития, излагат се сходни факти.
Цяла вечност преди деня на Голямата печал (или преди една секунда) боговете били много.
Всеки един от тях отговарял за нещо определено и специфично. Някои от боговете били ангажирани в „програмното звено” (каквото и да означава това), други се грижели за „флаш анимацията”, а трети правели „level design” и се грижели за „баланса между единиците”. Имало даже и богове, които „превеждали съдържанието на различни езици”. Боговете използвали машини, които били почти също толкова умни, колкото тях и изполвали някакви безумни неща като „програмни езици”, за да съдадат небето, слънцето, земята, дърветата, животните, хората, героите...
Според някои схоластици боговете, създали вселената и света на Аярската империя, са замислили всичко като една голяма игра, в която създадените от тях хора били просто едни играчи, които трябвало да изживеят своя живот като всемогъщи герои, които се сражават с приказни чудовища и извършват нечувани подвизи. „Експериментът”, обаче, се увенчал с провал, тъй като божествените създания се опълчили на своите богове и ги избили до крак, защото вярвали, че по този начин ще вземат силата им и ще станат самите те безсмъртни богове.
Разбира се, схоластиците, които тълкували по този начин евангелиетата били преследвани от официалната църква и систематично били избивани. А самите евангелия били унищожавани в момента, в който били откривани.
В наши дни Църквата на Светлината, официалната държавна религия на Аярската империя признава само, че Боговете са били много, когато са създали вселената и че след това техните творения, хората, са успели да убият всички богове, с изключение на Таткото. Никъде не се споменава за „експерименти”, „игри”, „програмни звена” и „флаш аниматори”.
И все пак... някои стари свитъци са оцелели. И те разказват твърде интересни неща за събития, станали преди милиони и милиони години... на място, съществуващо извън представите на човешкото въображение. Там, където материята свършва и започва нищото...
В началото вселената съществувала само във въображението на Таткото.
Не бил спокоен родоначалникът на Светлината. Идеята да създаде вселената изгаряла цялото му същество. Не му давала мира. След хилядолетие, прекарано в безсъние и трескави мисли, главозамайващият план вече се бил оформил в главата му.
Но Таткото не бързал. Бил всичко друго, но не и припрян. Знаел, че за да се създаде нещо толкова невъобразимо и мащабно, всичко трябвало да бъде изпипано много добре.
Затова седнал пред своята deus machina est и започнал да пише. Писал в продължение на няколко милиона години, сам, затворен в собственото си квантово-вероятностно поле, там, където не можел да бъде открит от своите деца.
Въпреки задържащите полета, въпреки бариерите и предпазните мерки, които бил взел, написаното разтърсило безкрая. Силата на гения му изпратила вълни, които разкъсали мрака, изкривили същността на всичко, което съществувало и нищо вече не било същото.
Развълнували се децата му, като виждали как безкраят се изкривява и се опитва да се промени в нещо съвсем друго. Чудели се какво става с Таткото. Но нямало какво друго да правят, освен да го чакат сам да излезе от квантовото си яйце и да им каже какво е намислил.
И точно когато всяка надежда вече била загубена и когато божествените деца си помислили, че техният Създател никога няма отново да озари безкрая с присъствието си, гласът на Таткото разцепил като с нож съмненията им:
- ИЗМИСЛИХ Я! ВСИЧКИ ДА БЪДАТ В ЗАСЕДАТЕЛНАТА ЗАЛА В 12:00!
Разположили се всички богове в своите сътворени от фотони чертози. А Таткото взел да обикаля около тях, излъчващ чиста съзидателна енергия, от която децата му настръхвали.
- Ще я направим първоначално да е с три вида герои. Трябва ни кукла, която ще има няколко слота, в които ще разполагат екипировката, нали се сещате. Искам работеща първа провинция в алфа вариант до три месеца. След три месеца искам да вляза в сайта, да се регистрирам и да има нещо, което да мога да цъкам!
Потреперили божествените деца. Три месеца?!?! Та това е едно мигване на окото! Едно от тях, което в последствие щяло да започне да се нарича „програмист”, вдигнало бледата си, трепереща ръка:
- Някой трябва да разчертае базата...
- Базата ще я направи Майка ви – отвърнал Създателят.
Децата му се размърдали неспокойно на местата си.
- Но тя отдавна вече е затворена в яйцето си, татко... дали все още е с разсъдъка си – плахо попитало едно от децата.
- Аз ще имам грижата са това – усмихнал се Татко.
След това се спрял на мястото си, огледал своите рожби за последен път.
Неговите деца.
„Заедно ще създадем нещо велико!”, помислил си той и преди окончателно да се разнежи, отново възвърнал строгото изражение на лицето си, вдигнал ръцете си и извикал:
- Все още ли сте тук? Бягайте на компютрите!
Така започнало Сътворението.
