Автор Тема: Българи юнаци  (Прочетена 969 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен marto_mart_1

  • Категория 2
  • **
  • Публикации: 68
  • Karma: +10/-9
  • serra Angel
    • Профил
    • Ел. поща
Българи юнаци
« -: Декември 18, 2009, 12:21:45 pm »
Из хроники византики.

Блаезиус Клайнер.


И беше ден горещ и арабскя халиф готвеше клане,над праведни Ромеи.

И сякаш бог беше оставил веруйщите само на здравената на дебелите стени,на свещенният град Константинопол.

-Но хората очакваха смърта си,защото спасение се невиждаше.

-И дойде обед и се появи облак прах.Голям и черен като огромен демон и се приближаваше секаш да погълне Градат Константиов.

И ето от там се появи голяма конница.Страшна и черна на главите им опашки конски,на знамената им череп.

Водеше ги Тривели-ХАН Български.

И разтрепереха се защитниците,защото краят им беше вече сигурен.

От де да знаят,че този страшен човек дето ги тормози толкова много,сега в помощ им иде.

7578-bulgar.jpg



Инокенти от цезареа:

„И завъртя се тая дива конинца и връхлетя пряко Халифа и арабскя стан покри се в прах и после реки от кръв потекоха.”

Рзгоря се битка още щом варваският цар Тервел пристигна.И не губи време-връхлетя ги и започна да ги посича.

Забиха тогава царските камбани в града Константинов.

И беше Тервел жесток и нямаше милост.


379968.jpg379968.jpg379968.jpg


Абул Абзи везир на султан Шкирлизи благоверния:

Не човеци, деца на зли дуове и вещици бяха тези зверове,наричащи себеси българи.

И телата им бяха покрити със остри стели,а те не умираха и се биеха.Телата им горяха от нашите огньове,а те не умираха,и се биеха.

И на десет убиваха ,един водеха в плен и го пренасяха на техният Бог Тенгри.

Жесток беше тоя Бог –жестоки бяха и Те.

И настъпи глад в стана,а те пристигаха ден по ден и не знаеха милост.

„На втория месец откак дойдоха,хвърлиха огън.Петата от благоверните наши войни изгоряха,и после мина Тервел и посече оцелелите.

И тогава искахме да се спасим и да си тръгнем,но отказа Тоя варварин,каза,че дошъл за стръв,а в очите му гореше невиждана ярост.

„Войнът не знае болка, ни умора. Той не знае страх, нито отстъпление. Бие се, дори да остане сам. Бие се, докато умре.''-http://forum.imperialhero.org/bg/index.php?board=20.0