Не ми остана време и дописах последните редове преди минути . Не съм правил редакция , но истрията е тази .
Войната свърши . Не му остана дом и семейтво при които да се завърне , войната му ги отне. Вървеше от два месеца сам в компанията на собствените си мисли , а те се въртяха около Бог . Чудеше се дали го има , ако съществува какъв е , какво представлява . Водеше някакви измислени разговори с него и искаше да го пита за много неща . Представяше си как ще застане пред него и ще попита .
-Боже ,защо позволи да убият сина и жена ми ?
Отговор нямаше , но спомените нахлуха отново.
Преди войната беше лекар в голям град разположен на границата. Имаше хубав дом огласян от веселите гласове на жена му и детето му. Денят, в който започна войната го бяха повикали да прегледа ранен мъж . Бе приключил обработването на раната и миеше ръцете си в дървено корито на двора . Изведнъж се чуха ужасени писъци откъм улицата последвани от грохота на конски копита и дрънченето на мечове . Нямаше спомен как стигна до домът си . Видя разбитата порта , телцето на малкото му момченце скупчено върху това на жена му, проснати на двора в голяма кървава локва . Изтича светавично до тях , докосна ги с надежда да открие пулс , но бяха останали само безжизнени тела ,които обви в прегръдка .Нямаше представа колко време е стоял неподвижен , но някакъв шум го накара да погледне ръцете си покрити в ръждиви петна от засъхнала кръв , да усети студа на телата обгърнати в тях и осъзна , че те няма да се върнат при него . Погреба ги в градината под любимия на жена му розов храст и докато копаеше гроба с ръце, празнотата , която го беше обзела се запълни от ярост и желание да мъсти.
Записа се в армията с очаването да укроти бяса , който го ядеше отвътре . В началото в главата му имаше само една мисъл .
Убий виновните !Убий виновните !
Размахваше неукротимо своя меч . Съсичаше всеки застанал на пътя му . Ден след ден убиваше виновниците за нещастието му ,а труповете оставяха следа зад него. Желанието му да отмъщава го превърна в герой на бойното поле .Дните се нижеха и се превърнаха в години .
После нещо се прекърши в него и осъзна , че насреща му има човешки същества .
Мисълта , че това са хора подобни на него ,които имат семейства и представата за стотиците сирачета , които е оставил без бащи се заби като пирон в съзнанието му . В сраженията до поледния ден от войната се постара да не убива нито един от своите "врагове" .
Войната свърши в края на десетата година през есента.
Другарите му поеха към домовете си , а той се отправи към планината в желанието си да е сам.
Вървеше напред и спореше с Бог , времето бе изгубило значение . Не обърна внимание нито на падналия сняг , нито на вълците , които го следваха .
Вълците гладуваха , но инстинкта им подсказа , че е труден противник следваха мъжа от сутринта.
Падна нощта и те гледаха прегладнял поглед догарящия огън и спящия мъж . Чакаха търпливо да дойде техният час . Мъжът усети острите зъби как се впиват в плътта , болката го върна за миг на земята и хвана меча подпрян до него . Замахна и уби звяра захапал крака . Миризмата на прясна кръв озвери вълците, нападаха от всички страни и рани покриха тялото на героя .
Накрая усетили силата на мъжа задоволиха глада си със своите мъртви събратя , а мъжът бавно се отдалечи от тях .
Тихата нощ бе нарушена от звука на болезнено ридание . В мрака тъмна сянка се свлече на земята ,а в далечината се чу воя на вълци . Героя трепна и ръката му стисна по-здраво меча . Той знаеше , че рано или късно вълците ще го открият по кървавата следа .
Чувстваше как умората взема власт над него , клепачите му натежаваха , а усещането за болка намаля . Мина известно време и мъжът усети приближаването на глутницата , опита се изправи но силна болка го парна и светът , такъв какъвто го познаваше изчезна .
Беше изумен и объркан за кратко , а после осъзна , че е мъртъв.
Нямаше болка , нямаше емоция , а само мисъл и енергия .
Реалността менеше своята форма , можеше да види минало , настояще и бъдеще смесени в едно .
Виждаше катина след картина и един тунел от свелина , който го привлече като магнит .
Пътуването бе дълго или поне така изглеждаше . Трупаха се мисли за малко момченце , което рамахва пръчка като оръжие . Мисли за битки и мъртви другари .
Енергията знаеше , че това е нейният житейски път .
Нямаше време , но след като видя своето съществуване , снопчето енергия достигна края на тунела .
Пред него се откри кристален свят и бягащи топки енергия се утремиха към него . Те обедениха своята заряд с неговия и той разбра цялата истина .
Научи за измираща раса там далеч сред звездите , която в стремежа си за оцеляване се отправя на път в търсене на спасние . Видя как корабът достига земята и няма енергия да продължи . Разбра за трудните решения на представителите на своята раса , да ползват живите същества на планета като каквиди за да се запазят живи .
ТОЙ знаеше цялата истина за БОГ живота и смъртта и самия той беше част от БОГ .
Бе свързан със своите близки в едно .
В гората вълците спряха до безжизненото тяло . Погледнаха мъртвия мъж и отдадоха почест с вой .
