Автор Тема: Моята история  (Прочетена 6682 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

NightFiary

  • Гост
Моята история
« -: Януари 07, 2010, 05:21:42 pm »
Моята история разказана в приказен вариянт. Писана е по действителен случей.

Историята започва в горите на Сонория млад елф стрелец беше тръгнал на лов. Въоражена с лък в ръка и облечена в кожи тя дебнеше своята плячка – Кафява мечка.
Застанала зад един солиден камък тя се готвеше за своето нападание. Прицели се и стреля. Един истрел и мечката беше повалена. Взе едно въже върза я и я повлече към кланницата, където имаше свой познат. Остави му мечката и му каза че утре ще го посети отново. Прибра се изморена от лова и влаченето на голямата мечка. Съблече свойте брони и одежди и си легна. Заспа с усмивка на лице доволна от успеха който бе пожънала. На следващият ден тя стана рано облече се хапна малко и отиде до кланницата. Иван – нейният познат и даде част от одраните мечи кожи и 5000 злато за частта от тях която тя му остави. Излезе щаслива от кланницата, чудейки се какво да прави с толкова много пари ( по онова време беше опасно да се ходи с много пари не се знаеше кога някой крадец промъкнал се тайно в града ще реши да те нападне) Дали да ги внесе в банката при другите свой спестявания или да си похарчи още сега.След дълги размисли реши с парите да си кyпи някоя нова броня или бижу. Отиде на тържището където многоброните търговци я канеха в свойте занаятчиски магазини. Влезе в някой от тях и си купи каквото и бе нужно. На излизане тя съзря млад и красив момък, който и предложи да се присъедини към неговата гилдия. Помисли малко и прие предложението му. Заедно отидоха до домът и от който тя взе някой свой вещи, и подеглиха към замъка в който се помещаваше гилдията. Когато пристигнаха тя беше силно впечетлена от пракрасният замък.В своят нов дом тя се чувстваше много добре – сякъш бе у дома си. По случей нейното приемане в гилдията беше организирано пиршество. Всичко беше изпипано до последният детайл. По време на пищтната вечеря лидерът на гилдията – Владислав не сваляше очи от нея и доста нахално я сваляше, но тя не му откликна нито ведньж на неговите пориви. Нейното внимание бе привлечено от младият замесник лидер. Висок и строен с тъмни красиви очи от който си личеше безкраина доброта и милосърдие. Тя бе запленена от него, въпреки че знаеше че той е с Анита – елф от опитните членове на гилдията. Накрая събра смелост въпреки този факт и отиде да се запознаят лично.
-   Здравей.
-   Здравей. Ти си новата нали?
-   Да и много ми харесва тук.
-   Радвам се. А би ли ми казала името си.
-   Елвира се казвам.
-   Приятно ми е да се запознаем Елвира аз съм Виктор. Ако имаш нужда от нещо винаги можещ да се обърнеш към мен.
-   Мерси ще го имам в предвид.
И ето че дойде ден в който тя се нуждаеше от помощ и се обърна към него. Той с радост и помогна. Постепенно те се сближиха доста и започнаха да прекарват много време заедно, което силно дразнеше приятелката му. Една сутрин когато Елвира тъкмо се бе стегнала за лов Анита влетя в стаята и.
   - Какво си мислиш че правиш?
   - Е какво да правя стягам се за лов?
   - За лов на мечки или за лов на чуждите мъже?!? – и я блъсна към стената неподозираики колко силна е опонентката и.
   - Грешка!!! Сега ще си платиш за нея прескъпо!!!
Двете момичета се сбиха за сърцето на Виктор. Личеше си голямото преимущество на Елвира, която беше повалила Анита на пода и я налагаше доста здраво без да и мигне окото.
-   Стига спри! Моля те. – едвам едвам каза Анита
-   Казах ли ти че ще си платиш.
-   Да добре само моля те спри.
Елвира спря и и каза смееики се:
-   Добър опит, ама неуспешен.
Анита се разгневи от думите и и се опита да я нападне в гръб. Елвира подозираше че така ще стане обърна се сеткавичко и отново повали своята съперничка на пода. Срита я силно в корема изсмя се и тръгна на лов.
Постепенно Виктор се влюби в Елвира забравяйки своите предишни чувства към Анита. Той продължаваше да ходи по таверните и на веселията огранизирани от императора и други богатати личностти в месността заедно със Елвира. Когатo бяха заедно сякъш времето за тях летеше неусетно. И двамата усещаха как се влюбват един в друг, но нито един от тях нямаше смелостта да направи първата крачка докато една вечер когато бяха излезли до таверната да пийнат по нещо. След това решиха да идат в замъка където се помещаваше гилдията. Дълго говориха гледайки звездите. Около тях витаеше духа на романтиката и любовта. В един миг който те никога неще забравят той я целуна. Беше нежна целувка за която сякъш бяха мечтали цял живот. Целувка дълго жадувана и сънувана. Така започна техният романс.
Междувременно Анита беше напуснала гилдията посрамена, но продължаваше със жалките си опити да си върне Виктор – нито един от тях не се увенча с успех. 
Но не само това беше пречка за любовта им. Ето че се появи нещо което те не бяха очаквали. Гневът на Владислав - лидера който бе влюбен в Елвира. Тя не го желаеше, обичаше само нейният любим, но на него не му пукаше за това. Една вечер когато в замъка бяха останали само тя и лидера той реши да действа и да я има само за себе си. Тя усещаше че той ще направи нещо и предвидливо реши да се скрие в хранилището при броните и оръжията с надеждата че той няма да я открие там. Но за нейно огромно нешастие  той я откри и я попита:
- Какво правиш тук в 2 часа през нощта. Мислех че вече си заспала.
- Ами... Не ми се спеше и реших да разгледам какво има в хранилището.  Спокойно не съм искала нищо да открадна.
- Не съм си и помислял такова нещо – отвърна той – Просто се притеснявам за теб.
- Няма защо добре съм си.
Елвира тръгна да го заобикли и да излезе от хранилището. Но не стана така. Той я сграбчи и се опита да я целуне, но тя не му позволи.
   - Хей какво си мислиш че правиш? Чужда съм и го знаеш много добре.
- Тогава стани моя. – отвърна и той – Ще имаш всичко което пожелаеш злато и диаманти, рубини и сапфири, всичко ще имаш любов моя  дори ще те направя мой заместник, в замяна искам само да си с мен.
- НЕ! – отвърна му гневно тя и избяга е неизвесна посока.
На следващият ден Виктор се бе върнал от средношният си лов и започна да търси своята любима. Не я намираше никъде нито в стаята и нито в общите помещения. Накрая отиде при Владислав и го попита:
- Здравей. Как си?
   - Добре съм. А ти?
- Не много добре притеснявам се за Елвира никъде не я намирам, а се бяхме разбрали да ме чака в хранилището в 8 часа. Виждал ли си я?
- Да снощи имахме разговор след който тя побегна и аз незнам на къде.
- Какво и каза? Какво стана? Нали не си и направил нищо лошо?
- Не съм скойно. Просто и направих предложение което тя отказа.
- Какво предложение?
- Не е твоя работа! Това си е между мен и нея.
Виктор не издържа. С един удар го повали на пода и тръгна да търси Елвира. Обикаля къде ли не из града и в провинцията. Никъде не я намери. Накрая седна изморен в таверната и започна разговор с Кърк – собственика. От него той научи че снощи към 4 часа тя е била там, а после си е тръгнала.
В това време тя беше при своя стар приятел Иван. След като прекара там нощта тя реши да се върне в имението на гилдията и да потърси неиният възлюбен. Този път беше тежко екипирана с нови брони и арбалет готова да се защити при нужда. Върна се в замъка, където най-сетне се видяха с Виктор. Той я прегърна силно и страстно, целуна я нежно и я попита какво е станало. Тя му разказа всичко. Той беше бесен. Беше решен на саморазправа с лидера без страх че може да бъде понижен или дори изгонен от гилдията. Но тя го спря и му каза че не това е начина да решат проблема.
Виктор направи важна стъпка в своя живот и историята на гилдията. Стъпка която бе съдбовна. Обяви избори на Владислав. Това бе неговото отмъщение – да му вземе и другото най-ценно нещо в живота му а именно гилдията му. Виктор спечели изборите с убедително мнозинство пред своят опонент досегашният лидер Владислав. Посрамен от загубата си той напусна гилдията. Трябваше бързо да се намери нов замесник на лидера и какъв по добър избор от половинката му Елвира, която беше трогната и много поласкана от поста който и бе даден на пищтна церемония. 
След тази случка Виктор и Владислав престанаха да бъдат приятели. Гилдията се развиваше по добре от всякога, разширяваше се и ставаше все по богата и по богата. Любовта в сърцата на двамата влюбени никога не изгасна и те винаги бяха заедно и в добро и в лошо винаги си помагаха и подкрепяха взаимно. Анита и Владислав вече не ги безпокояха. Геройте жънеха успехи а славата им се носеше от уста на уста по сонорииските земи и отвът тях.

Пряката реч е нарочно за да има повече динамика.
« Последна редакция: Януари 07, 2010, 06:47:28 pm от NightFiary »

Неактивен burzata_strela

  • Loki
  • Категория 6
  • ******
  • Публикации: 1124
  • Karma: +93/-677
  • Yousei no Shippo
    • Профил
Re:Моята история
« Отговор #1 -: Януари 28, 2010, 09:58:19 pm »
прерасно-ако слъзливотоси целяла
бози по телевизията колкото щеш и туски и гръцки и всякакви
е явно има една и в играта
Boku wa nihongo ga daisuki.

Неактивен Bullterrier

  • Категория 6
  • ******
  • Публикации: 1417
  • Karma: +143/-356
  • I love Harry Potter books!
    • Профил
    • Ел. поща
Re:Моята история
« Отговор #2 -: Януари 28, 2010, 10:03:17 pm »
Моята история разказана в приказен вариянт. Писана е по действителен случей.

Историята започва в горите на Сонория млад елф стрелец беше тръгнал на лов. Въоражена с лък в ръка и облечена в кожи тя дебнеше своята плячка – Кафява мечка.
Застанала зад един солиден камък тя се готвеше за своето нападание. Прицели се и стреля. Един истрел и мечката беше повалена. Взе едно въже върза я и я повлече към кланницата, където имаше свой познат. Остави му мечката и му каза че утре ще го посети отново. Прибра се изморена от лова и влаченето на голямата мечка. Съблече свойте брони и одежди и си легна. Заспа с усмивка на лице доволна от успеха който бе пожънала. На следващият ден тя стана рано облече се хапна малко и отиде до кланницата. Иван – нейният познат и даде част от одраните мечи кожи и 5000 злато за частта от тях която тя му остави. Излезе щаслива от кланницата, чудейки се какво да прави с толкова много пари ( по онова време беше опасно да се ходи с много пари не се знаеше кога някой крадец промъкнал се тайно в града ще реши да те нападне) Дали да ги внесе в банката при другите свой спестявания или да си похарчи още сега.След дълги размисли реши с парите да си кyпи някоя нова броня или бижу. Отиде на тържището където многоброните търговци я канеха в свойте занаятчиски магазини. Влезе в някой от тях и си купи каквото и бе нужно. На излизане тя съзря млад и красив момък, който и предложи да се присъедини към неговата гилдия. Помисли малко и прие предложението му. Заедно отидоха до домът и от който тя взе някой свой вещи, и подеглиха към замъка в който се помещаваше гилдията. Когато пристигнаха тя беше силно впечетлена от пракрасният замък.В своят нов дом тя се чувстваше много добре – сякъш бе у дома си. По случей нейното приемане в гилдията беше организирано пиршество. Всичко беше изпипано до последният детайл. По време на пищтната вечеря лидерът на гилдията – Владислав не сваляше очи от нея и доста нахално я сваляше, но тя не му откликна нито ведньж на неговите пориви. Нейното внимание бе привлечено от младият замесник лидер. Висок и строен с тъмни красиви очи от който си личеше безкраина доброта и милосърдие. Тя бе запленена от него, въпреки че знаеше че той е с Анита – елф от опитните членове на гилдията. Накрая събра смелост въпреки този факт и отиде да се запознаят лично.
-   Здравей.
-   Здравей. Ти си новата нали?
-   Да и много ми харесва тук.
-   Радвам се. А би ли ми казала името си.
-   Елвира се казвам.
-   Приятно ми е да се запознаем Елвира аз съм Виктор. Ако имаш нужда от нещо винаги можещ да се обърнеш към мен.
-   Мерси ще го имам в предвид.
И ето че дойде ден в който тя се нуждаеше от помощ и се обърна към него. Той с радост и помогна. Постепенно те се сближиха доста и започнаха да прекарват много време заедно, което силно дразнеше приятелката му. Една сутрин когато Елвира тъкмо се бе стегнала за лов Анита влетя в стаята и.
   - Какво си мислиш че правиш?
   - Е какво да правя стягам се за лов?
   - За лов на мечки или за лов на чуждите мъже?!? – и я блъсна към стената неподозираики колко силна е опонентката и.
   - Грешка!!! Сега ще си платиш за нея прескъпо!!!
Двете момичета се сбиха за сърцето на Виктор. Личеше си голямото преимущество на Елвира, която беше повалила Анита на пода и я налагаше доста здраво без да и мигне окото.
-   Стига спри! Моля те. – едвам едвам каза Анита
-   Казах ли ти че ще си платиш.
-   Да добре само моля те спри.
Елвира спря и и каза смееики се:
-   Добър опит, ама неуспешен.
Анита се разгневи от думите и и се опита да я нападне в гръб. Елвира подозираше че така ще стане обърна се сеткавичко и отново повали своята съперничка на пода. Срита я силно в корема изсмя се и тръгна на лов.
Постепенно Виктор се влюби в Елвира забравяйки своите предишни чувства към Анита. Той продължаваше да ходи по таверните и на веселията огранизирани от императора и други богатати личностти в месността заедно със Елвира. Когатo бяха заедно сякъш времето за тях летеше неусетно. И двамата усещаха как се влюбват един в друг, но нито един от тях нямаше смелостта да направи първата крачка докато една вечер когато бяха излезли до таверната да пийнат по нещо. След това решиха да идат в замъка където се помещаваше гилдията. Дълго говориха гледайки звездите. Около тях витаеше духа на романтиката и любовта. В един миг който те никога неще забравят той я целуна. Беше нежна целувка за която сякъш бяха мечтали цял живот. Целувка дълго жадувана и сънувана. Така започна техният романс.
Междувременно Анита беше напуснала гилдията посрамена, но продължаваше със жалките си опити да си върне Виктор – нито един от тях не се увенча с успех. 
Но не само това беше пречка за любовта им. Ето че се появи нещо което те не бяха очаквали. Гневът на Владислав - лидера който бе влюбен в Елвира. Тя не го желаеше, обичаше само нейният любим, но на него не му пукаше за това. Една вечер когато в замъка бяха останали само тя и лидера той реши да действа и да я има само за себе си. Тя усещаше че той ще направи нещо и предвидливо реши да се скрие в хранилището при броните и оръжията с надеждата че той няма да я открие там. Но за нейно огромно нешастие  той я откри и я попита:
- Какво правиш тук в 2 часа през нощта. Мислех че вече си заспала.
- Ами... Не ми се спеше и реших да разгледам какво има в хранилището.  Спокойно не съм искала нищо да открадна.
- Не съм си и помислял такова нещо – отвърна той – Просто се притеснявам за теб.
- Няма защо добре съм си.
Елвира тръгна да го заобикли и да излезе от хранилището. Но не стана така. Той я сграбчи и се опита да я целуне, но тя не му позволи.
   - Хей какво си мислиш че правиш? Чужда съм и го знаеш много добре.
- Тогава стани моя. – отвърна и той – Ще имаш всичко което пожелаеш злато и диаманти, рубини и сапфири, всичко ще имаш любов моя  дори ще те направя мой заместник, в замяна искам само да си с мен.
- НЕ! – отвърна му гневно тя и избяга е неизвесна посока.
На следващият ден Виктор се бе върнал от средношният си лов и започна да търси своята любима. Не я намираше никъде нито в стаята и нито в общите помещения. Накрая отиде при Владислав и го попита:
- Здравей. Как си?
   - Добре съм. А ти?
- Не много добре притеснявам се за Елвира никъде не я намирам, а се бяхме разбрали да ме чака в хранилището в 8 часа. Виждал ли си я?
- Да снощи имахме разговор след който тя побегна и аз незнам на къде.
- Какво и каза? Какво стана? Нали не си и направил нищо лошо?
- Не съм скойно. Просто и направих предложение което тя отказа.
- Какво предложение?
- Не е твоя работа! Това си е между мен и нея.
Виктор не издържа. С един удар го повали на пода и тръгна да търси Елвира. Обикаля къде ли не из града и в провинцията. Никъде не я намери. Накрая седна изморен в таверната и започна разговор с Кърк – собственика. От него той научи че снощи към 4 часа тя е била там, а после си е тръгнала.
В това време тя беше при своя стар приятел Иван. След като прекара там нощта тя реши да се върне в имението на гилдията и да потърси неиният възлюбен. Този път беше тежко екипирана с нови брони и арбалет готова да се защити при нужда. Върна се в замъка, където най-сетне се видяха с Виктор. Той я прегърна силно и страстно, целуна я нежно и я попита какво е станало. Тя му разказа всичко. Той беше бесен. Беше решен на саморазправа с лидера без страх че може да бъде понижен или дори изгонен от гилдията. Но тя го спря и му каза че не това е начина да решат проблема.
Виктор направи важна стъпка в своя живот и историята на гилдията. Стъпка която бе съдбовна. Обяви избори на Владислав. Това бе неговото отмъщение – да му вземе и другото най-ценно нещо в живота му а именно гилдията му. Виктор спечели изборите с убедително мнозинство пред своят опонент досегашният лидер Владислав. Посрамен от загубата си той напусна гилдията. Трябваше бързо да се намери нов замесник на лидера и какъв по добър избор от половинката му Елвира, която беше трогната и много поласкана от поста който и бе даден на пищтна церемония. 
След тази случка Виктор и Владислав престанаха да бъдат приятели. Гилдията се развиваше по добре от всякога, разширяваше се и ставаше все по богата и по богата. Любовта в сърцата на двамата влюбени никога не изгасна и те винаги бяха заедно и в добро и в лошо винаги си помагаха и подкрепяха взаимно. Анита и Владислав вече не ги безпокояха. Геройте жънеха успехи а славата им се носеше от уста на уста по сонорииските земи и отвът тях.

Пряката реч е нарочно за да има повече динамика.

Бива, ама има мнооого правописни грешки! Пряката реч е прекалено проста и изреченията са къси

Draco dormiens nunquam titillandus
Свят 2
Предложеният от Вас на аукциона Шлемът на покварената душа бе купен. Получихте 14250000 Злато.

NightFiary

  • Гост
Re:Моята история
« Отговор #3 -: Януари 28, 2010, 10:17:01 pm »
Това е модерна приказка все пак. А простият е някой друг, а сети се сам кой.

Неактивен torkvemada

  • Jester
  • Категория 3
  • ***
  • Публикации: 138
  • Karma: +57/-73
    • Профил
Re:Моята история
« Отговор #4 -: Януари 28, 2010, 10:22:59 pm »
Това е модерна приказка все пак. А простият е някой друг, а сети се сам кой.
Това ти изказване съвсем ясно си го показа...

едит:
Цитат
Първо се научи ти да пишеш и тогава критикувай другите!!!
За изреченията- ти ваобще писал ли си есе или някаква история, за да знаеш колко трябва да са дълги изреченията?!?!
Аиде запази си мненията за себеси и не ми се прави на много знаещ!
Когато защитаваш някой, само защото ти е познат/гадже/нещо-си-там, поне се старай с изказването си да не изложиш и себе си.

Цитат
относно правописните грешки.....ми аз не откривам такива
Жалко за теб.
« Последна редакция: Януари 28, 2010, 10:32:57 pm от torkvemada »
Емпатия? Алтруизъм? И аз обичам научна фантастика.

Неактивен spirit95

  • Категория 3
  • ***
  • Публикации: 116
  • Karma: +66/-88
    • Профил
Re:Моята история
« Отговор #5 -: Януари 28, 2010, 10:24:19 pm »
Бива, ама има мнооого правописни грешки! Пряката реч е прекалено проста и изреченията са къси
Първо се научи ти да пишеш и тогава критикувай другите!!!
За изреченията- ти ваобще писал ли си есе или някаква история за да знаеш колко трябва да са дълги изреченията?!?!
Аиде запази си мненията за себеси и не ми се прави на много знаещ!
Колкото повече приятели- толкова повече предатели

pithtath

  • Гост
Re:Моята история
« Отговор #6 -: Януари 28, 2010, 10:26:22 pm »
Опааа, става страшно. Очевидно има някакъв талант момичето, но правописните грешки убиват 90% от естетическата наслада. И това е факт. От обиди полза няма.

Неактивен spirit95

  • Категория 3
  • ***
  • Публикации: 116
  • Karma: +66/-88
    • Профил
Re:Моята история
« Отговор #7 -: Януари 28, 2010, 10:31:03 pm »
Опааа, става страшно. Очевидно има някакъв талант момичето, но правописните грешки убиват 90% от естетическата наслада. И това е факт. От обиди полза няма.
Ами то талант се вижда, че има и то голям, относно правописните грешки.....ми аз не откривам такива, нали го разбирате по смисал...какво тогава се оплаквате и критикувате *hmm*
Колкото повече приятели- толкова повече предатели

Неактивен mortito

  • Alchemist
  • Категория 6
  • ******
  • Публикации: 1107
  • Karma: +146/-488
  • Събирам минуси ;)
    • Профил
Re:Моята история
« Отговор #8 -: Януари 28, 2010, 10:32:13 pm »
Аз не съм от хората които търсят правописни грешки и се насладих на ... разказчето напълно :) Само че както каза бултериер ... Пряката реч е прекалено кратка и твърде скована ... ако тои и се обяснява в лбов невярвам да го каже точно така ... или ако те нападнат ...

NightFiary

  • Гост
Re:Моята история
« Отговор #9 -: Януари 28, 2010, 10:38:12 pm »
Ето и кой кой е в тази история. Да разбулим тайната.

Елвира - това съм Аз
Виктор - Любимият ми - spirit95
Владислав - vladis89
Анита - бившата на приятелят ми
Иван - kvazimodo72

Неактивен spirit95

  • Категория 3
  • ***
  • Публикации: 116
  • Karma: +66/-88
    • Профил
Re:Моята история
« Отговор #10 -: Януари 28, 2010, 10:46:00 pm »
Това ти изказване съвсем ясно си го показа...

едит:Когато защитаваш някой, само защото ти е познат/гадже/нещо-си-там, поне се старай с изказването си да не изложиш и себе си.
Жалко за теб.
Тва че сам допуснал 1-2 правописни грешки с какво прменя смисъла на иречението?!?! Като критикуваш някои поне гледай да имаш основателна причина а не само да спамиш!!! *hmm*
Колкото повече приятели- толкова повече предатели

Неактивен torkvemada

  • Jester
  • Категория 3
  • ***
  • Публикации: 138
  • Karma: +57/-73
    • Профил
Re:Моята история
« Отговор #11 -: Януари 28, 2010, 10:52:13 pm »
Причината е, че очевидната ти липса на правописна и стилистично-езикова култура просто прави коментарите ти в "Лично творчество" смешни. Поне в този раздел се ограничи да не пишеш, докато не се ограмотиш.
Емпатия? Алтруизъм? И аз обичам научна фантастика.

Неактивен ageNt oraNge

  • Категория 6
  • ******
  • Публикации: 1031
  • Karma: +159/-289
    • Профил
    • Ел. поща
Re:Моята история
« Отговор #12 -: Януари 28, 2010, 10:52:46 pm »
Ако нямате какво да кажете по разказа не се изказвайте. Секцията не предполага спам. Всеки пост извън темата ще получи награда от 2 дена четене на форума без право на глас.

Неактивен Skarlet

  • Категория 6
  • ******
  • Публикации: 1222
  • Karma: +372/-182
  • заблудена...
    • Профил
Re:Моята история
« Отговор #13 -: Януари 28, 2010, 11:51:44 pm »
Щом трябва и седмица само ще чета... но...
Ако дъщеря ми, която тази година тръгва на училище, пише с толкова правописни грешки и демонстрира подобно отношение към правописа и граматиката - ще я накарам да препише целия правописен речник...
Горещо го препоръчвам и на голяма част от писалите тук!
Някои си имат ум, други нямат... и това е
                                                 Мечо Пух

Неактивен Sensei

  • Категория 4
  • ****
  • Публикации: 254
  • Karma: +43/-784
    • Профил
Re:Моята история
« Отговор #14 -: Януари 29, 2010, 12:14:06 am »
Аз искам да поздравя NightFiary за хубавия разказ  *FRIEND*
Доста от българите са най големите разбирачи по в по всяка една тема
Аз  лично не обичам да чета дълги разкази , романи и прочие.Нещо кратко разведряващо
прочитащо се на един дъх,ето това е харесвам аз, тук всеки си има вкус и предпочитания вече.
Но когато даден човек си е направил труда да напише нещо и да го покаже, най малкото е да покажете уважение към труда му.Никой не се е родил научен нито е безгрешен затова стига сте  се правили на професори по български език и правопис.
Когато не можете да покажете нищо ваше поне не оплювайте труда на другия макар и с 1 или 1000 грешки при писане се е постарал да го направи
Отново евала на NightFiary и не се отказвай имаш какво да покажеш още  *rose*