От 3-ти до 6-ти клас баща ми ме е държал до малките часове през вечер, докато не направя диктовката без грешка.
А правехме диктовки от по 3-4 днешни А4 страници.
После, когато се подготвях за изпити за гимназия, съм осъмвал, пишейки.
Учителката, която ме подготвяше, ме запали по литературата. Ама яко.
Пиша, от както се помня, не съм спирал никога.
В гимназията също получих желязна школовка.
Възпитан съм и съм учен в железни и даже, понякога - безмилостни условия.
Учеха ме и ме възпитаваха, че трябва да съм перфектен във всичко, да знам всичко, да мога всичко...
Учеха ме да имам високи цели и изисквания към себе си.
Всичко е до възпитание, школовка и дисциплина.
Иначе никога нищо не може да се получи.
Така, че...
Ако не се заемеш с възпитанието на детето си от рано... после вече ще е твърде късно за каквото и да е.
"Желязото се кове, докато е горещо", както гласи поговорката.
После... иди го гони Михаля. Човекът, колкото повече годинки трупа, толкова по-трудно се променя.