...Някъде над мен се чува причудливата песен на непознати птици. Долавям също и шумоленето на тревата и листата от лекият ветрец, носещ се из гората. А може би не е гора? ... Къде ли съм ?... Отварям бавно очи и една красива гледка се разкрива пред мен. Всичко е обагрено с ярки пъстри цветове. Отдавна не бях виждал такава прелест, такава чиста, неопоречена природа. И отново един въпрос изпълни съзнанието ми. "Къде съм ?" ...
Сега май се питате кой съм. Мдааа. Трудно е да Ви отговоря само с няколко думи. Ами, тук местните ме наричат "Някой си". Странник , дошъл незнайно откъде. Ще ви издам една тайна , но моля ви, не я споделяйте с никой друг! Запазете я за себе си. Аз съм пътешественик през Времето и Пространството. Не се смейте! Колкото и странно да Ви звучи, Аз съм бил на такива места , на които Вие дори неможете и да си мечтаете да видите. Водил съм космически битки с раси много по-развити от вашата, живял съм сред най-миролюбивите същества във Вселената, виждал съм раждането и гибелта на Галактики. Но нищо не може да се сравни с чувството да си част от една неопетнена, чиста, като изворна вода, Природа. Природа, която има само тук, на Вашата планета. Просто Ви завиждам за това Райско кътче от Вселената , което си е само ваше. Пазете си го , защото докопат ли го осатналите доминиращи във Вселената , ще го превърнат в прах и пепел.
Удивен съм! Причудливи растения и дори смешни животни. Вървя с часове заобиколен от цветен разкош. Искам да прекарам остатъкат от животът си тук , на тази планета ... Това е моята мечта...
Намериха ме някакви местни обитатели. Странно , но ние много си приличаме външно , а и отвътре сме си почти еднакви. Крехки като изсъхнали клонки , но с твърд и непоколебим характер. Приютиха ме. В продължение на година, по вашият календар, изучавах езикът ви. Странен е. Пълен е с толкова много излишни думи , а всичко си е толкова просто, дори за изказване. Видях истиски дъжд. Радвах се , като малко дете. Подскачах и виках от радост и щастие. Смеехте ми се, защото дъждът за Вас си е нещо нормално, но за мен не е така. Бил съм къде ли не , но такъв дъжд има само тук. Бих дал всичко за да могат и други раси да го видят. Естествено после бях болен, и трябваше да се грижите за мен. Благодарен съм Ви за вниманието, с което ме обградихте.
Така времето вървеше своя ход. Изучих няколко ваши езика. Научих се да ловувам с оръжията , които изработвахте сами. С познанията , които ми дадохте , Аз вече сам можех да се справя с всичко застанало на пътя ми. Питате се какво Аз ви дадох в замяна. Опитах се да Ви науча да използвате хармонията, но малцина са тези от Вас , които успяха да усвоят това познание. В интерес на истината, вашата раса си е доста примитивна по отношение на ,как му казвахте Вие ... "Вътрешният мир". Не искам да Ви засегна. Просто забелязах, че сте много импулсивни, и винаги действате преди да сте убедени в истиноста на нещата. Избивате се по между си. Вие се ръководите от идеята , че всеки се справя сам , независимо дали ще навреди на други. Това няма да доведе до нищо хубаво. И този рай, в който живеете, след време ще го превърнете в развалина. Казах , че искам да изживея животът си в тук при Вас, в това Райско кътче от вселената. И се надявам да не видя разрушаването му.
Както и да е. Вече съм на път, и имам за цел да обиколя вашият свят. Искам да науча колкото се може повече за Вашият вид, за същноста Ви, кое Ви прави толкова силни и непредсказуеми, кое Ви дава сили да се изправите отново след падение , и да продължите...
Имам цел , и ще я изпълня. Вие имате в мое лице приятел, на който можете да се доверите...
...Следва продължение...
