0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Dокато загубим правото си да се наричаме Човеци...
Ще намериш този, който ти е нужен(,) или той ще открие теб...
Pратеникът ми ще прошепне нещо в ухото ти – запомни го добре!
Само името кара обикновенният пътник да потрепери от ужас, а теб...кара несъзнателно да посегнеш към оръжието си.
Табелата е стара, но това, което я е пречупило на две(,) се е случило съвсем скоро.
Подминаваш този факт, защото става все по-студено(,) и влизаш.
Приближаваш бара и най-после откриваш някой(го), който не изпитва страх да те погледне в очите.
- Какво те води, пътнико, в тази забравена от Таткото земя? – проговаря собственика(ът) на таверната след няколко безкрайни секунди мълчание.
Видял си навярно гората(,) дето е в покрайнините на градчето?
Ще ти показват неверни пътища и(,) докато на теб ти се струва, че те извеждат извън нея, ще те водят все по-навътре...
Какво ще кажеш, пътнико? Способен ли си да се справиш с няколко кръвожадни мамути(а)?
Приключение 2: Етернийската тундра
Обърнали се към мрака, за (да) потърсят там мир и изкупление.
Извадка от Писмото:Извадка от Приключение 1: Смразената гора:Извадка от :
Всички грешки са оправени, благодаря.При следваща синхронизация на езиковите пакети ще се покажат коректно.
