трябва да отидеш при Слави Трифонов
ти и Деса Поетеса можете да направите чудеса
Творчеството на Деса Поетеса е доста натуралистично и прямо, а еклектиката при нея се получава прекалено първична и груба. Затова с нея просто няма как да намерим общ език. Моята лира е твърде нежна и възвишена и проблематиката при мен е сложна, амбивалентна, полирезонна и мултифункционална.
Ето например още едно стихотворение:
Аз искам да те помня все така –
на раменете ми отпуснала ........!
Спомням си как двама с теб в гората бяхме –
там дълго, дълго се .........
И седнала пред мене на тревата
със трепет ти разтвори си .........
Но бях аз притеснен и плах
затуй докрай не те .........
Изпратих те и без да спирам
самичък тръгнах у дома да .........
Далеч зад нас остана този час...
Ти дълго мислеше, че може би съм .........
но аз не бях – аз исках да се скрия,
самотен в къщи правех си ........
и дните си летяха като птици –
изгаряше мe споменът за твоите .........
И ето – аз днес дойдох, от плам обзет
ти ме прие, направи ми ........
и както някога тогава на тревата
отново ти разтвори си ........,
но аз отдавна за това узрях
и най-накрая те ........!
Не знам какво си помислихте, но всъщност в пълния си вид то звучи ето така:
Аз искам да те помня все така –
на раменете ми отпуснала
ръка!
Спомням си как двама с теб в гората бяхме –
там дълго, дълго се
поспряхме.
И седнала пред мене на тревата
със трепет ти разтвори си
душата.
Но бях аз притеснен и плах
затуй докрай не те
разбрах.
Изпратих те и без да спирам
самичък тръгнах у дома да
се прибирам.
Далеч зад нас остана този час...
Ти дълго мислеше, че може би съм
в Хондурас.
но аз не бях – аз исках да се скрия,
самотен в къщи правех си
ракияи дните си летяха като птици –
изгаряше мe споменът за твоите
къдрици.
И ето – аз днес дойдох, от плам обзет
ти ме прие, направи ми
омлети както някога тогава на тревата
отново ти разтвори си
душата,
но аз отдавна за това узрях
и най-накрая те
разбрах!
Тази тънка проблематика се губи у Деса Поетеса. Тя вижда първичното, грубото, но и изначалното. Докато моят творчески поглед може да намери красота дори у обикновената краварка (например) и да я възпее в хайку - ето така:
Краварке бяла
колко е вълнуваща
тежката пазва!или
Стадото следвам
краварката прекрасна
стъпвам в лайното. Ето този нежен естетически нюанс го няма у Деса Поетеса!