Малко неаярска поезия

[FatJIm]

    
Недоизказани копнежи
 

Твърде млад навярно бях
и не стигна ми кураж.
Затова не те .....
на онзи див, самотен плаж

После времето изми
моя свян и моя страх.
Споменът до днес шепти:
„Ах, защо не те .....?”

И затворя ли очи
днес залива ме вълна
а в душата ми горчи –
трябваше да те ......

Сред лалета, лилии, крем,
сред от килими от цветя
двамата да се ..... –
ах, мечта, мечта, мечта...

Вярвам в този благослов –
във забързания ден
ще се срещнем със любов
и ще се ....., .....!

Знам - ръка ще подадеш,
ще разпръснеш таз мъгла
във копнеж да се .....
и тогаз ще те .....!

Случайно открих ученическата си тетрадка по литература от гимназията и на предпоследнната страница се мъдреше това стиховорение с недоизказаните копнежи. Мисля, че е първият ми литературен опит. Бях го написал като експеримент по една сцена от „Фауст”. Веднъж тетрадката ми беше попаднала за малко в ръцете на моята учителка и колкото и да се молех Богу, тя все пак я разлисти. Попадна на него и ме изгледа много странно след първия прочит. Тя, разбира се, нямаше как от „прима виста” да знае, че многоточията всъщност са предназначени за различните спрежения на „поспра”, което бях уточнил в пояснителните бележки по-долу и което правя и сега. Но се надявам първата дума, с която въображението ви ги замести, да не е тази, с която може би ги замести нейното!

[Sheremetev]

От 15 минути се чудя какво да напиша... Засега +к, надявам се да публикуваш тук още от творбите си.

[lo11o]

  Евала

[pithtath]

Списвай име на 'каунт да ти спратя диамантена благодарност....че още се усмихвам

[FatJIm]

Същият е - FatJIm. А това е по "О, миг, поспри!", но се получи едно такова...

[pithtath]

Успешно изпратихте 50 диаманта на FatJIm.

[FatJIm]

О! Благодаря!

[ozonedeep]

Браво, ще го покажа това на приятели, за да си доставят същия кеф, какъвто си доставих и аз, докато го четох .

[infinityyy]

ее това наистинаа ме развеселиии многоо 

[burzata_strela]

трябва да отидеш при Слави Трифонов
ти и Деса Поетеса можете да направите чудеса
 

[Ma3oXucT]

Изключително интересно  Много ме зарадва 

[Mitbul]

Но се надявам първата дума, с която въображението ви ги замести, да не е тази, с която може би ги замести нейното!

надежда всяка остави

[FatJIm]

трябва да отидеш при Слави Трифонов
ти и Деса Поетеса можете да направите чудеса
 

Творчеството на Деса Поетеса е доста натуралистично и прямо, а еклектиката при нея се получава прекалено първична и груба. Затова с нея просто няма как да намерим общ език. Моята лира е твърде нежна и възвишена и проблематиката при мен е сложна, амбивалентна, полирезонна и мултифункционална.

Ето например още едно стихотворение:

Аз искам да те помня все така –
на раменете ми отпуснала ........!
Спомням си как двама с теб в гората бяхме –
там дълго, дълго се .........
И седнала пред мене на тревата
със трепет ти разтвори си .........
Но бях аз притеснен и плах
затуй докрай не те .........
Изпратих те и без да спирам
самичък тръгнах у дома да .........
Далеч зад нас остана този час...
Ти дълго мислеше, че може би съм .........
но аз не бях – аз исках да се скрия,
самотен в къщи правех си ........
и дните си летяха като птици –
изгаряше мe споменът за твоите .........
И ето – аз днес дойдох, от плам обзет
ти ме прие, направи ми ........
и както някога тогава на тревата
отново ти разтвори си ........,
но аз отдавна за това узрях
и най-накрая те ........!

Не знам какво си помислихте, но всъщност в пълния си вид то звучи ето така:

Аз искам да те помня все така –
на раменете ми отпуснала ръка!
Спомням си как двама с теб в гората бяхме –
там дълго, дълго се поспряхме.
И седнала пред мене на тревата
със трепет ти разтвори си душата.
Но бях аз притеснен и плах
затуй докрай не те разбрах.
Изпратих те и без да спирам
самичък тръгнах у дома да се прибирам.
Далеч зад нас остана този час...
Ти дълго мислеше, че може би съм в Хондурас.
но аз не бях – аз исках да се скрия,
самотен в къщи правех си ракия
и дните си летяха като птици –
изгаряше мe споменът за твоите къдрици.
И ето – аз днес дойдох, от плам обзет
ти ме прие, направи ми омлет
и както някога тогава на тревата
отново ти разтвори си душата,
но аз отдавна за това узрях
и най-накрая те разбрах!

Тази тънка проблематика се губи у Деса Поетеса. Тя вижда първичното, грубото, но и изначалното. Докато моят творчески поглед може да намери красота дори у обикновената краварка (например) и да я възпее в хайку - ето така:
Краварке бяла
колко е вълнуваща
тежката пазва!

или

Стадото следвам
краварката прекрасна
стъпвам в лайното.
 
Ето този нежен естетически нюанс го няма у Деса Поетеса! 

[burzata_strela]

 
 
 
 

[SILENT_KILLER]

Стадото следвам
краварката прекрасна
стъпвам в лайното.

Ех това беше яко
Иначе първото стихотворение ми хареса.