Според Отон днес определено щеше да бъде един... прекрасен слънчев ден.
Подходящ ден за убиване.
И ако някой се нуждаеше от убиване... то това бяха Рейдърите, съставляващи личния състав на бандата, сложила си помпозното име "Сивите Пазители".
Така че Мистикът на Мрака сложи най-хубавата си парадна кожена броня и, небрежно въртейки тояжката си, се отправи към бърлогата на бандитите, които тормозеха цялата околност.
Предвкусвайки богатия урожай от злато и екипировка, които след това щеше да предложи в аукциона, слабичкият възпитаник на Абаносовата кула сложи ръце на хълбоците си и се провикна като Иван Боримечката:
- Ехехехехееееееееййййй, излезте да премерим сили... майка му стара!
Околните дървета притихнаха от мощния му глас.
Птичките се сепнаха, сякаш ги беше разтърсила мълния, а няколко пчели извадиха главите си от цветчетата и учудено повдигнаха вежда.
Очакваше масивната дъбова порта на укреплението плахо да се отвори и от нея да изскокнат трима субекти, които още при вида му любезно да му предложат да легнат и да умрат, за да не вземе да "Мистър Непобедим Мистик" да разтегне някое от безценните си сухожилия, докато ги млати с тоягата си.
Портата не се отвори.
Никакви плахи субекти не излязоха от нея.
Вместо това Отон забеляза, че нещо не е наред със светлината.
Някаква сянка закриваше слънцето.
Вдигна глава... тъкмо за да види уголемяващата се със стряскаща скорост подметка на боен ботуш, която го цапардоса мощно по челото, изхвърляйки го няколко метра назад.
Мина дълго време, преди да се свести.
Когато най-после светът престана да подскача пред очите му като маймуна на пръчка, Отон тръсна глава и се повдигна.
На десет метра от него стояха трима рейдъри. Двама пехотинци и един стрелец.
Но нямаха нищо общо с парцаливите и опърпани окаяници, с които се занимаваше буквално до вчера.
Тези тук бяха облечени в чисто нови униформи, оръжията им бяха в превъзходно състояние, бяха яки и зли.
- Какво, в името на... - започна мистикът но не успя да довърши.
Защото стрелецът извади две стрели едновременно от колчана си и ги сложи с нечовешка бързина на лъка си.
След дова... започна да шепти.
След секунда двете стрели пламнаха.
В същото време пехотинците изкрещяха диво и хукнаха напред.
Отон пое дъх и опита да намери вътрешния си фокус, за да може да направи поне едно заклинание.
Не му остана време.
Първата огнена стрела се заби между очите му, а втората , точно в средата на гърдите му.
Мистикът зрелищно пламна като суха цепеница и се строполи мъртъв на земята, преди да успее да преброи копчетата на ризата си, както казват хората.
Определено беше един.. прекрасен, слънчев ден.
[attachment deleted by admin]