Здравейте!
Много се двоумих дали да въобще да пиша, в коя тема да пиша.... после реших, да си кажа, пък който както иска, така да го разбира...
Реших и да е в отделна тема, защото засяга няколко различни аспекта, които се дискутират в различни теми.
Предупреждавам, че поста най-вероятно ще е доста емоционален, далеч не логичен, така че тези, които могат да възприемат света само в "точки и тирета" моля да не четат.
Първо.
Много се спекулира с това за какво се бори Морска гилдия всъщност. Нека да е ясно. Оказахме сме се в позиция на пряк конкурент на водеща гилдия по стечение на обстоятелствата. Защо и как е отделен въпрос. В интерес на истината, идеята ни винаги е била да играем без особен ангажимент. Без да влизаме в конфронтации и без да бъдем "велики". Да играем нашата игра без да пречим на никой. Ако можем да помогнем - ще го направим.
Това, че се оказахме в челните позиции в класирането, вероятно, се изтълкува погрешно. Не това сме искали и не за това играем.
Второ.
Борбата за замъци....
Ако зависеше от мен все още нямаше да имаме нито един замък. Не виждам смисъла от тях, поне за момента. Не е наложително и може да се играе съвсем спокойно, без да се тупаш в гърдите "Аз мога"... В един момент играта не предложи алтернатива. Или владееш замък или се съобразяваш напълно и изцяло с тези, които го правят. Е, ние решихме, че можем, тръгнахме да вземаме замък.
Моята лична грешка като част от ръководството на гилдията беше, че надцених опонента. По някаква причина се надявах на феърплей, който явно няма място, когато става въпрос за "власт", пък било то и виртуална. Някои го наричат стратегиля... вероятно са прави...
В прекия сблъсък с водещата гилдия всички знаят какво стана. За това също си има причини, къде обективни, къде не толкова. Събитията последваха лавинообразно. Хаотични атаки, недобра координация...
Искам да се извиня на всички мои съотборници, на всички, които ми повярваха.
Не за това, че нямаме замък в шеста категория и не за това, че ни биха.
Там е ясно, че за момента играта не ни дава друга алтернатива, освен гилдия от 100 човека, с цената на много реални средства, време, прекарано зад компютъра в организация и т.н.
А за това, че се оставих да ме увлече ентусиазма ви, за това, че нямам време за играта (не и за такава), за това, че нямам енергията да организирам адекватна защита...
Съжалявам!
Трето.
В следствие на "второ"
Моля ви, спрете! Спрете с драмите, спрете с личните нападки, спрете с квалификациите кой какъв е, защо и как. Никой няма полза от това.
Нека има критика, но конструктивна. Нека има обсъждане, но да се спазва добрия тон.
Всички сме тук, за да се забавляваме. Всеки по своему. Не го превръщайте в арена на личните си пристрастия, неуспехи и драми.
Не сме врагове. Опоненти - да, но не и врагове.
В заключение:
към ZEALOTS - на върха сте. Вероятно ще си останете там доста време. Аз лично знам с цената на какво сте го постигнали. Заслужавате го. Но прекрачвате много тънката граница, заради което много хора се обръщат срещу вас. Арогантността не води но нищо добро. Ако осъзнаете, че нищо не е постоянно, ще ме разберете.
към Морска - радвам се, че само единици са тези от нас, които се включиха в масовото и безразборно плюене. Надявам се, така и да си остане
Другото ще ви го кажа лично
към всички останали - разберете, че това е игра, в нея винаги има такива, които побеждават и такива, коиго все още се стремят към това. Нека този стремеж не "изяжда" човешкото. Той не е на всяка цена. Преценете силите, възможностите си и бъдете обективни.
С пожелания за една по-добра и приятна игра,
Скарлет
