Може би и ги лекуваш безплатно, след като си отблъснал нападателя, но са ти убили 1 , 2 или 3ма наемници.Тук не става въпрос колко би загубил, ако загубиш, а защо нападателя при загуба не губи нищо.Нападателя плащал надници, изразходвал точка за действие, ми остава да му платиш и лечението на убитите наемници, ако имаш неблагоразумието да го отблъснеш и той си тръгне с пръст в устата, така ли.Щом е решил да те нападне, естественно е да си плати. Щом загуби е още по естественно също да си плати, толкова колкото и ако спечели и те ограби.От кадето и да го погледнеш няма логика да е така като е сега.
Горд си- гордостта е грях и за нея се плаща. Смел си- смелост без малко предвидливост си е глупост. Така че- който ходи в опасните зони без да е готов за това, да си носи последствията.
А аз мога да погледна нещата така, че логика да има.
При загуба губиш 40% здравина- симетрично.
Трябва да лекуваш наемници- симетрично.
Атакуващият хаби точка за действие (покрай охранителите и т.н по повече от една точка за действие, отвари и т.н), но може да заграби ресурсът, за който другията е дал няколко точки за действие- риск печели, риск губи. Но охраната не дава нито една точка. Ако не е калпава, на плячкаджията ще му е малко зор да си получи наградата.
Атакуващият плаща надници за всяка една битка. Защитниците- не. Ако пък целта е имала благоразумието да не тръгне с всичките си спестявания в джоба- атакуващият не може да покрие разходите си. Ако пък джобовете са били по-пълни от главата на ограбения- атакуващият получава мотивация да продължи.
Но да нападнеш някого е въпрос на избор. Да ходиш в опасна провинция- също. И за двете неща трябва да има мотивация. А рискът като фактор при атаката си е достатъчно балансиращ.
