Бяха славни времена когато се сражавахме с Номадите. Макар и да не съм бил в челните редици рамо до рамо с победелите, винаги съм играл играта с удоволствие и много хъс. Сега вече нямам време за нея. Пожелвам успех на всички които ще участват. И нека силата бъде с Вас.
Това е разказ написан от _LadyBlack когато участвах в ерите. Благодарение на нея се научих как да се справям с атаките.
…Lord_Seven бързаше към дома си…Животното под стегнатите му хълбоци едва си поемаше въздух от умора, но напрягаше всичките си сили в шеметния бяг…
Очакваше се номадите да атакуват твърде скоро. Преди още да свърши денят щеше да се чуе за пореден път онзи тътнеж, предизвестяващ приближаването им…злокобният звук от удари на мечове в номадските щитове и злокобният вой от странно извитите номадски рогове…Скоро всичко отново щеше да бъде само метал, огън и кръв…Номадите щяха да прииждат на талази към скромната му империя….Но, той нямаше да им позволи да завладеят тази прекрасна земя, която наричаше свой дом…Щеше да живее свободен в нея до края на живота си, ако и този край да бе предначертан да настъпи скоро…