....и беше време ,когато вървяхме заедно;
.... и бяха дни ,когато всеки помагаше на всеки;
.....и настанали времена,когато настоящето поколение биха определили това като митове и легенди;
Живеем врата до врата- невърец и мрачен.
На гости и кафе си ходим
на пълна газ и без път спирачен;
Смях,мезе и мъничко пиячка -
посрещаме се ний приятелски
всеки цъка и търси ...поредната си плячка
-Кафе ще има ли за мен?!Вий така ли ме посрещате?
-дойде време Мрачния да ревне.
-Гледайте не аз ,а вие да се сещате!!!
Кафето Мрачно да е и горещо,
Захар от Фион-Фалар-място толкова зловещо!
Чашата ми да е от Полски порцелан,
а лъжичката ми да е правена от Аспарухска длан!
Всичко беше си наред дордето
На невърския роб му падна пердето:
-Виж к'во младежо мрачен,
не ме гледай така вторачен!
-С тез герои и пошли атаки
вадим дваж от наш'ти бараки
Героите умрели си вземайте
и други атаки не предприемайте!
Мрачния ехидно се изсмя
и на невъреца се присмя:
-Ние мъртвите си ги оставяме
и нови по-мощни прибавяме.
То вие кат не мрете,
поне от чумата да измрете.
Скоро аз ще ви поръчам и матраци,
за да нямате на мрачните мераци!