Когато бил малко момче Хитър Петър се цанил слуга у един господар. Една зимна вечер господарят му приготвил богати гозби и поканил гости. Било много студено, а господарят му казал:
Петре, иди при пътните врата, та като дохождат гостите, да им отваряш вратата.
Петър стоял зад вратата, мръзнал, отварял, затварял, но намислил да направи една хитрина. Заключил вратата и ато повиквал някой, той го питал: "Кой си ти? Кажи си името, та да ти отворя." Които си казвали името, отварял , а които не си казвали името, не им отварял и те се връщали разсърдени.
Петровият господар се ядосал на тия, що били поканени и не дошли, а пък те му се сърдели, че слугата му не ги скал да влязат. За да се сдобрят Петровият господар им направил угощение в друга къща, като не щели да дойдат ъщата му. Там пак Петър слугувал.
Като се наяли и напили, господарят му отделил от останалото ядене и му казал:
Петре, тези гозби ще занесеш у дома и ще ги дадеш на тоя, който ме наймного обича.
Петър занесъл яденето. Вкъщи го посрещнало кучето и от радост взело да си върти опашката. Петър помислил, че наймного обича господаря му, и му дал яденето.
Като се върнал покъсно господарят му, жена му казала сърдито:
- Толкова хубави гозби ядохте там, не остана ли малко, та да проводите и аз да накуся?
- Как, не ти ли донесе слугата?
- Не! - казала тя.
- Петре, ти кому даде снощи онова ядене? - попитал той слугата си.
- Дадох го на тоя, който те наймного обича отвърнал Петър.
- Че кой ме повече обича освен жена ми?
- Не. Кучето ти повече те обича! - рекъл Петър. После повикал кучето и казал на господаря си да го удари и той ударил. Кучето взело да квичи и избягало.
- Повикай го сега - казал Петър. Господарят го повикал. То дошло при него и взело да му се умилква.
- Иди сега и направи същото на жена си! - казал Петър.
Господарят му отишел и ударил на жена си една плесница, леко, на шега. Тя още повече се разсърдила и побягнала. Мъжът й я викал и казвал: "Върни се, ела си, това е шега!" Но тя не го слушала и избягала при баща си. Мъжът й пращал няколко пъти да я викат, но тя не искала да се върне.
- Е, Петре, имаш право, че кучето ме обича повече. Но сега какво да правим, като не се връща жена ми?
- Дай ми пет гроша и ще видиш, че жена ти ще се върне дори боса при тебе!
Господарят му дал пет гроша. Петър купил една кокошка и половин кило масло, минал из улицата, дето била господарката му, и почнал да вика:
- Купувам кокошки и масло! Който има за Продан, донасяйте!
Жената, като познала Петра по гласа, веднага излязла на пътя и го запитала:
- Какво е това, Петре? Защо ги купуваш тези кокошки?
- Какво ще е! Ти като не си дойде, приятелите на господаря го убедиха да си вземе друга жена, похубава от тебе! Довечера ще имаме сватба, та затова купувам масло и кокошки.
Тогава жената, без да гледа, че е боса, тичешком се върнала у дома си и се примирила с мъжа си.
И оттогава нарекли Петра Хитър Петър.
