Автор Тема: GI vs IH или какво става, като си вреш гагата, където не трябва.  (Прочетена 2715 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

newcomer

  • Гост
- Не разбирам - раздразнено изрече командира - Наземните ни сили понасят по-големи загуби от предполагаемите. Как е възможно това, та ние си имаме работа с диваци, въоръжени с копия и стрели.
- Изглежда туземците са усвоили начини за защита, непознати за нашите учени господарю - чинно рапортува лейтенанта, застанал в поза мирно.
- Суеверия - изсумтя командира и се обърна, скръстил ръце зад гърба към големия екран, заемащ почти половината от командната зала.
В далечината се виждаше строежа на огромната орбитална станция. Малките фигурки на строителите, облечени в блястящи скафандри се суетяха напред-назад по голямото й тяло.
- Започнете веднага с производството на изтребители. Сам Императора се интересува от този сектор. Не можем да го загубим. - като че ли на себе си каза командира.
- Да живее 1000 години - машинално изрече лейтенанта - А какво да правим с местните господарю?
Командира обърна лице към подчинения си:
- Ограничете до минимум населението. Колонистите са на път. Изследвайте ги, раздробете ги на атоми ако трябва, но разберете тайната им.
- Ще бъде изпълнено господарю.
- И запомнете Врагът е близко, не се отпускайте. Свободен сте.
Лейтенантът се поклони, обърна се кръгом и излезе. Командира се обърна отново към екрана. Зелената планета долу сякаш искреше под светлината на изгряващото слънце.
« Последна редакция: Септември 20, 2009, 12:54:40 pm от newcomer »

newcomer

  • Гост
Младоликия полковник крачеше с напрегната стъпка към Сектор "Проучвания". Преди час бе получил от щаба, или по-точно това което бе останало от него, текуща сводка за развитието на Войната. Новините бяха лоши. Много лоши. Самия имперски Титан, заедно с Главнокомандващия и половината от флота бяха унищожени. Императора заедно с свитата си, едва избягали от Столицата. Душата му копнееше да бъде на първа бойна линия, да се сражава с Врага, да защитава Империята. Не разбираше какво прави тук. Планетата, на която беше назначен, беше бедна на ресурси, едва успяха да построят Орбиталната станция и Корабостроителницата, а броя на Изтребителите беше непълен.
На входа го посрещна Главния учен, които се поклони и го съпроводи вътре в Сектора.
- Имаме голям напредък господарю. Наистина голям - ентусиазирано говореше той, докато крачеха из коридорите.
Влязоха в голямо помещение. Отсрещната стена бе прозрачна, покрита със защитно поле. Оттатък странно изглеждащо същество бе оковано на стоманена маса. Бе с по-белезникав цвят на кожата и структурата на лицевите му кости бе различна от тази на цивилизованите хора, но явно съществото бе човек.
-Туземец, господарю - услужливо отбеляза Главния учен - имаме редовни доставки от повърхността. Наземните сили са установили търговски контакти със най-развитата цивилизация долу, наричаща себе си Аярска империя. Те ни ги доставят. Наричат този - посочи с пръст окования - Еретик.
- Да - подканващо каза полковника - какво е толкова важно, че да ме извикате тук.
Главния учен направи жест към един от подчинените си, който натисна бутона на комуникатора: - Вкарайте тестовия обект.
В стаята с окования натикаха още един туземец. Цветът на кожата му бе по-червеникав от този на първия и си личеше, че човека е в паника. Набута се в един от ъглите на стаята, колкото е възможно по далеч от Еретика. Окования каза нещо и по дланите му започна да се образува черна мъгла, която се стрелна към жертвата. Червенокожия започна да се гърчи и крещи, кожата му буквално се разпадаше и след секунди се отпусна явно мъртъв. Полковникът неволно направи крачка назад.
- Няма заплаха за нас господарю - веднага изрече учения - защитното поле ни предпазва.
- Какво беше това? - поокопитил се каза полковника.
- Един от техните начини за защита, господарю - докладва учения - Както знаете изследваме ги от месеци. Интересното е, че колкото повече използват това ..ъъ..умение..толкова по-добри стават. Една от спънките бе, че след определено количество тестове имат нужда от презареждане.- Главния учен, разклати една колба, пълна с тъмносиньо вещество - Това ги презарежда. Химиците успяха да го индентифицират, а биолозите ни намериха бактерия, която го синтезира като остатъчен продукт. Оттам нататък щафетата поеха генетиците..
- Хм. Интересно - прекъсна словоизлиянието му полковникът - Някакво практическо приложение?
- Такива са ми заповедите, директно от Императора - сухо каза Главния учен. Полковникът го погледна изненадано. Този книжен плъх има заповеди от самия Император. - Ако имаме напредък трябва да Ви докладвам. Моля последвайте ме.
Отново дълга поредица от коридори. Стигнаха пред огромната врата на един хангар. Вратата бавно се отвори. Полковникът любопитно погледна вътре. Хангара беше ярко осветен. Очертанията на силуета на масивното тяло вътре приличаха, приличаха ...
- Органичен изтребител - триуфиращо изрече учения - Това е прототипен образец, но резултатите са много добри..
- Но, но - полковникът беше останал без думи.
- Защитното поле го предпазва от космическите лъчи и ниските температури в космоса. Напълно автономен е - продължи речта си учения.
- Поздравявам ви. Негово Императорско Височество ще бъде доволен - Полковникът беше дошъл на себе си -Уведомете Корабостроителницата. Започнете веднага, когато сте готови, със серийното им производство..
Полковникът остави зарадвания от похвалата учен и се насочи към командната зала. Трябваше да уведоми веднага щаба по свръхсекретната връзка. Главата му щеше да се пръсне от възможностите. Органични изтребители, органични кръстосвачи, органични Титани, органични Oрбитални станции. Раждащи се, сражаващи и умиращи с една единствена цел. Да служат на Императора. Врага щеше да съжалява. Горко да съжалява.
« Последна редакция: Септември 20, 2009, 12:54:55 pm от newcomer »

newcomer

  • Гост
Главнокомандващия, Главния учен и Главния икономист на Империята, бяха паднали ничком пред седящата на трона фигура на господаря им.
- На Федерацията не може да се вярва господарю - изрече с плътния си нисък глас икономиста - Тя приема кралства под опеката си и веднага ги асимилира, било то икономически или военно.
- Това няма значение.Флотът ни е навсякъде в този клон на галактиката - възрази също с тих глас командващия. - Само да направят погрешна стъпка и ще ги изравним със земята.
Императорът ги погледна изучаващо. Познаваше Главния икономист и Главния учен отдавна. Те му служеха още когато бе млад и Империята му се състоеше само от една единствена планета. Главнокомандващия бе млад, амбициозен генерал назначен неотдавна.
- Каква е ситуацията с нашите органични приятели - обърна се той към учения.
- Плодят се като зайци господарю - позволи си шегата възрастния човек - Подчинените ми работят върху начини за намаляване на възпроизводството им, тъй като може да представлява проблем за в бъдеще.
- Това е като манна небесна, господарю - намеси се със сияеща усмивка икономиста - Сега когато перото за военни разходи е сведено до нула, поданиците ви просперират. Главнокомандващия презрително изръмжа. Военните сили последната година бяха съкратени до обслужващ персонал на живите кораби.
Императора замислено кимна. Хазната беше пълна. Нови и нови планети очакваха колонистите му.
- Унищожете всяка съпротива - обърна се той към командващия - искам само като чуят Моето име враговете да треперят. Свободни сте.
С ниски поклони тримата излязоха от тронната зала.
« Последна редакция: Септември 20, 2009, 12:55:14 pm от newcomer »

newcomer

  • Гост
Малкия Титан стоеше скрит зад майка си и стреляше по враговете. По малките му събратя и братовчеди умираха един по един. Врагът бе многоброен. А най-опасно бе това огромно стоманено чудовище, което продължаваше да къса плът от тялото на майка му. Смъртно ранена тя се хвърли към своя мъчител. "Защитавай Империята"- долови той последната й мисъл.
Последващата огромна експлозия го изхвърли на километри от битката. "Майко" проплака той. Нямаше отговор. "Мисията приключена! Връщане в базата!"-пристигна заповед от Командването. Мъст, крещеше цялото му същество. Мъст. Извика оцелелите си събратя и бавно и методично започна да сипе огън и жупел върху градовете на враговете.
« Последна редакция: Септември 20, 2009, 12:55:55 pm от newcomer »

newcomer

  • Гост
Младия титан летеше в стратосферата на завладяната планета и мислеше. Покрай него объркано се щураха по-малките му събратя. Бе нарушил заповед на Господарите. Това досега не се беше случвало и не знаеше какво да прави. "Ела при нас" мисълта беше силна и ясна. Идваше от негов по-голям събрат. Титана определи посоката, прегрупира остатъците от флота и изчезна в хиперпространството.
« Последна редакция: Септември 20, 2009, 12:56:40 pm от newcomer »

newcomer

  • Гост
Светлите магове бяха изпаднали в транс. Бяха много, всички оцелели от някогашната Аярска империя се бяха стекли тук в една стара вила, принадлежаща на изчезналия вече род Фаролин. Бяха призовани от Главния Маг и имаха една едничка цел. Да пропъдят демоните, дошли от небесата, които със своите метални зверове, бяха опустушили благоденстващата империя, бяха отнели достойнството на жителите й и ги бяха превърнали в роби.
Бяха усетили високо горе, откъдето бяха дошли техните поробители, сродни души с които можеха да обменят мисли и чувства и сега цялата им надежда беше насочена натам. "Убийте демоните. Убийте металните им зверове. Спасете ни. В замяна ще ви дадем цялата магия и всичко което имаме" в едно обединиха телепатичния си призив маговете. И бяха чути.
« Последна редакция: Септември 20, 2009, 05:09:38 pm от newcomer »

newcomer

  • Гост
Малката флотилия излезе от хиперпространството и застана в орбита около зелената планета. Никога досега не бяха виждали толково много от събратята си събрани на едно място. По-големите събратя Титани и  по-малките Унищожители, кръстосващите около тях многочислени Рейдери и Изтребители. "Слушайте планетата" доловиха мисълта на огромния Имперски Титан над тях. Младия Титан се заслуша. "Убийте демоните. Убийте металните им зверове" крещеше зеленото кълбо. Долови като свеж полъх, как планетата го дарява с живот, оръдейните системи работеха по-добре, старите рани заздравяваха.
В момент на проникновение младежа разбра. Господарите и техните стоманени чудовища бяха като болест за тези огромни космически тела. Носеха единствено смърт и разрушение. Мисълта му се разпространи със скоростта на светлината сред събратята му. "Те трябва да бъдат унищожени. Унищожени до крак" додаде Имперския Титан над него. Най-сетне Рода имаше цел. Младия Титан вече знаеше съдбата си. Да пътува от система до система и да ги изпепелява. И така докато умре.
« Последна редакция: Септември 20, 2009, 12:57:14 pm от newcomer »

Неактивен Boliarin

  • Категория 4
  • ****
  • Публикации: 263
  • Karma: +80/-55
  • proud member of МРАЧНИТЕ
    • Профил
    • http://www.picvalley.net/v.php?p=u/1549/4880096092698914491259340293Fv4JL7lOO6kZXubvBlGP.GIF
Впечатляващо!Може да издадеш Бестселър така както си започнал!Много,ама много добра творба! :hooray:

newcomer

  • Гост
Впечатляващо!Може да издадеш Бестселър така както си започнал!Много,ама много добра творба! :hooray:

Благодаря ти за добрия отзив. Galactic Imperia и Imperial Hero са собственост на Imperia Online, така че публикуването на един такъв кратък разказ извън форумите на Imperia Online, би било нарушение на авторските права на IO. Пък и не мисля, че друг освен феновете на GI и IH биха разбрали и оценили написаното. Желая ти приятна игра.

Неактивен AACC

  • Категория 4
  • ****
  • Публикации: 314
  • Karma: +32/-143
  • колкото добър ,толкова проклет
    • Профил
Изключителна история направо ме завладя а не чета фантастика! Трябва да станеш писател ,ще си намериш спонсор !
Знам къде продават много удобни пешкири за забърсване на олигавени и просълзени тинейджъри... :D :D :D