Много ме радват всички с това "й" и изрових нещо по темата
След раковото заболяване „незнам“, метастазирало из всички кътчета на съвременната българска граматика, напоследък се е появил нов тумор. Става дума за явлението „Й“.
За „незнам“ все пак има някакво обяснение. Хората, поставили рекорд в овчарския скок и по този начин прелетели над повечето уроци по български език и литература, имат известно оправдание да не знаят как се изписва отрицателната форма на произволно избран глагол. С други думи, човек изговаря по един и същи начин „не знам“ и „незнам“, и когато му се наложи да го изпише, трябва да прибегне до граматичните си познания. Ако с такива не разполага, те ти го и добилото широка популярност напоследък „незнам“, придружено от „неискам“, „немога“, „нехаресвам“, вървящи ръка за ръка със сума ти още свои братовчеди.
За „Й“ обаче липсва каквото и да било обяснение. Например слухово има доста голяма разлика между „полицай„ и „полицаи„. Как тогава, дявол да го вземе, се раждат бисери като „искам дазнам кой полицай са били там!“?! „Дазнам“ е братовчед по съребрена линия на „незнам“, там работата е ясна. Но „кой полицай са били там“ е творение, което би могло да се припише на зимбабвийски студент по медицина, започващ първия си семестър в България. Кой е тоя самобитен народен гений, който е родил гениалното прозрение, че формата за множествено число се получава, като накрая на думата се прибави вездесъщото „й“?! А? Познава ли го някой? Много искам да си поговоря с този човек. Това, да не можеш да различиш гласната „и“ от полугласната „й“ и съответно да прецениш кога се използва едното, и кога – другото, е просто някакъв абсурд.
Примерно, знаете ли, че множествената форма на „боя“ е „бой“? Ако не знаете, да се научите, че като ви питат следващия път, да не се изложите. По същия начин вече е правилно да се пише и изговаря „резолюций“. Една резолюция и много резолюций. Или еврей. Да не говорим за евъргрийна змия – змий. Много ми харесва думата змий. Спомням си, че като бях малка, питах нашите дали мъжът на змията е змий и те много се смяха. Да им се чуди човек. А ето ти нá дума с двустранно приложение. Змийът е хем мъжка змия, хем са много зми… Щях да напиша „змии“, но ще се поправя на „змийове“. Значи, много женски змии (с извинение) са змий, змий също вероятно е и мъжка змия, а много мъжки змии (да ме простите) са змийове. Хубава дума е това „змий“.
Разбира се, новата граматика си върви заедно с някои, ох, извинете, с някой минуси. Говоря за полицая от началото на статията. Ако за думата „статия“ няма особени съмнения, тоест „статия“ е женската статия, „статий“ са много женски… статии, като обаче е логично думата „статий“ да е също и мъжка статия, поради което много мъжки ст… статии вероятно са „статийове“, какво тогава правим с „полицай“? Това е дума, която по рождение си е в множествено число. Като „сценарий“ например. Как ще обясним, че имаме предвид един или много полицай? Например, ако човек каже „видях полицай“, това какво означава? Колко полицайове е видял човекът? Един или много такива? Как хубаво звучи „Кой са тези полицай?“, нали? Прелест просто. Почти колкото „Петър Петров е автор на един сценарий, Светослав Светославов – на два, а Стоян Стоянов е написал четири сценарий“. Гениално изречение. Ма как ми дойде на ума просто! Направо съм гений! Много гений дори! Осем гений не могат да се сравняват с моя гений!
Това обаче не е всичко. „Й“ настъпва бавно, но за сметка на това окончателно. Така например безличното „наистина“ напоследък все по-често се обогатява с байраче и започва да се трансформира в „найстина“. Няма съмнение, че произлиза от „йстина“. И тъй като народният гений (един гений в случая, не много генийове) граници не знае, пък и има хора, който все някога са се обърквали и са влизали в час по български и по тази причина знаят, че след „най“ се пише тире, клетото слово „наистина“ започва да прилича на нещо, минало през „Пълна промяна“ и тук-таме се появява като „най-стина“. Стина, по-стина и най-стина. Чудно.
Понеже е явно, че е непосилно за все повече хора да асимилират някой идей, а именно, че в българския език няма форма за множествено число, която да завършва на „й“, предлагам изобщо цялото множествено число да се сдобие с едно китно и росно „й“ в края си. Или поне където е възможно. Примерно на „дървета“ няма къде да им сложим й-то, но за сметка на това винаги можем да уточним, че нашата страна е богата (все още) на гъстй, китнй горй и красивй плажовй ивицй. А бе, да сте живй и здравй вий, който сте измислилй тезй чудесий. Направо сте невероятнй.
Източник:
http://marfieta.wordpress.com/2008/04/02/y/
