Мда ... обаче как да стане ? Смисъл тук се разчита на късмет.А ти ако си добър майстор в реалноста,всичките ти предмети ще са добри.А тук не е така !
Защо да не е така?
Всички знаем, че има хиляди майстори. Всеки един от тях може да изкове прекрасен меч, броня и всичко там, за каквото е учил цял живот.
С течение на времето, след много години упорит труд майсторът най-сетне успява да изкове един меч, който е съвършен (рядък).
През повечето време майсторът работи, за да изкарва ежедневната си прехрана - ту ще направи някаква екипировка по поръчка на армията, ту ще изработва ножове за местната ловна дружинка, ту ще направи меч за екзекутора, щото последния му се е строшил... все посредствени неща, от които майсторът просто се издържа.
Но когато има време...
Или когато се появи нуждата или волята... майсторът създава шедьовър, в който сякаш е влoжил частица от душата си. Това не е какъв да е предмет... с този предмет, примерно - меч - Генерал Дарил, начело на армията си, спира номадското настъпление при Бариерата. Според легендата генералът е бил несломим и е нарязал сто човека на парчета, удържайки сам една от атаките на Стената в продължение на цели два часа. Така се ражда легендарния меч. Самият меч не е магически. Самата история е магическа. Това не е какъв да е меч. Той грее със своя собствена светлина, към него всички се отнасят с благоговение, защото е чудна реликва. И бонусите, които са въплатени в него, отразяват неговото величие и това как се чувства героят, когато държи подобен меч в десницата си. Неудържим (+15 Сила), мощен (+15 Точност), могъщ (+15 жизненост)... и прочие. И този меч е изработен от майстор Хунлао, примерно.
Съществуват, обаче... предмети, които са били създавани в приказни времена.
Времена, в които хората са били други.
Времена, за които се говори, че майсторите са създавали магия.
Тези реликви са толкова древни и чудни, че за обикновените хора те са магически и свръхестествени (Епични).
Това е, примерно, "Острието на Патрокъл"... "Щитът на Ахил, изкован от самия Хефест"... "Веещият се шлем на Хектор"...
Това са предмети, които, разбира се, не са изковани от богове, хидри или кентаври...
Но са били в ръцете на могъщите герои и с тях тези герои са придобили безсмъртна слава...
И, за да обобщим... тези проценти, които са едни сухи цифрички... са просто една математическа метафора за стаеното могъщество и приказност на предметите, които един майстор би могъл да изработи.