Цък, личният пример играе роля само ако визираме приятелите. Те си подражават един на друг. С родителите е различно - има хиляди ситуации при които се приема, че родителите не са бъркали (възпитавали са по някакви стандарти), съвсем нормални са, начетени, а децата растат изроди...това как го обясняваш?
Обяснявам го се недобро възпитание.
Не е достатъчно да казваш кое как трябва да бъде. Думите не трябва да противоречат на постъпките. А по-важно е, както казах, изграждането на ценностна система още в ранна възраст. Тогава на детето ще е по-лесно да си подбере примери за подражание, които да импонират на тази ценностна система. Защото неминуемо идва периода на отрицанието. Но дори тогава няма да "кривне" сериозно от правия път
Това не е рецепта. Няма ясни правила.
Аз самата съм родител и в движение променям убежденията си и това, което съм мислила, че трябва да правя.