Фанатиците (a.k.a. Zealots)

[Elektra]

НАЧАЛОТО

   Родът на Фанатиците съществува от самото начало, когато светът все още бил млад. Съществува много преди появата на земите, които населяват сега.
   Едни от първите чеда на Боговете, представителите на този род били надарени със сила, пъргав ум и талант в занаятите в мирно време, а в размирно - в изкуството на боя...Личало, че били скъпи на създателите си... както всички първородни деца...
   Но никой не знае как и кога било поставено началото на Клана на Фанатиците.
   За това ще ви разкажа сега – за създаването на великия днес клан, към който принадлежа и аз, без да имам родствена връзка с Фанатиците, както и повечето от нас, в наши дни.
   Но нека все пак се представя...Аз съм Електра, летописец на клана на Фанатиците, единствена потомка на Рицарския род, живял във времето на Свободните Имперски владетели и Големите Номадски нашествия.
   Няма в архивите много сведения за тогава, но времето на Свободните имперски владетели било време на благоденствие. Войните за завладяване на територии били отдавна отминали и между представителите на най-силните родове било подписано споразумение за мир и взаимопомощ, здраво скрепено с приятелство.
   Владетелите на Свободния свят били Фанатиците, Кръстоносците, Рицарите и родът с екзотичното име България.
   С мъдрост и здрави десници управлявали те имперските земи. Икономиката им процъфтявала и поданиците им живеели щастливо.
   Но никое щастие не продължава вечно...От източните граници започнали да пристигат тревожни вести. Многобройни, добре въоръжени групи приближавали имперските земи. Неугледни, не добре организирани диваци, но нещо в тях карало и най-закоравелия от битки войник,  да потръпе. Това били Номадските племена.
   Още преди новината за тях да достигне всички краища на земите имперски, номадите започнали нападенията си. Грабежи, палежи, кланета...но най-силното им оръжие се оказало изненадата. Появата им била толкова ненадейна, че опитите на тогавашния предводител на рода Фанатиците, император Монгол, да обедини силите на имперците, бил увенчан с провал...Всеки владетел се оказал изправен пред ужасите на войната сам...
  Не след дълго от величествената империя останали само овъглени земи, покрити с руини от непревзети в миналото крепости. Цели родове били избити до последното беззащитно дете. Не само обикновени селяни били взети в робство, но и владетели на могъщи преди родове били отвлечени от номадските пълководци за собствено забавление и потънали в забвение.
   Но някои успели да избягат от безумието и поели в търсене на нови, по-безопасни земи...
   Гордите воини от рода Фанатиците не пожелали да изоставят родината си. Император Монгол събрал най-верните си приятели – все хора, потомци на петте рода, управлявали дотогава Свободните земи и тръгнали на поход.
   Така било поставено началото на клана на Фанатиците.
   Малко били на брой, но всички били калени от сурови битки бойци. Оръжията им прилягали като втора ръка и точно толкова добре си служели с тях. Гората станала техен дом. Тревата тяхна постеля, а небето и звездите – завивката им. Движели се като привидения и се превърнали в кошмар за преминаващи номадски групи. Избивали ги до крак, ограбвайки провизиите им. Палели и опустошавали лагерите им...
   Но...въпреки това...когато обърнели взор към земите имперски, уморените им очи виждали единствено обезлюдени, разрушени градове и пепелища сред кървава зора...
Затова, когато до тях достигнал слухът за новосъздадената империя, Фанатиците решили да поемат на един последен поход...
   Пристигането им в Аярската земя било като завръщане у дома. Сякаш земите, където били родени се били възродили от пепелта както феникса.
   Боговете отново били благосклонни към децата си.   

...следва продължение

[Elektra]

  За да придобие правото да живее в Аярската империя, да стане „герой”, новодошлият трябвало да премине през няколко изпитания. Изпитания, от които някои не успявали да се върнат...По-дивите места гъмжали от кръвожадни, невиждани досега зверове и страховити разбойници.
   На втория ден от пристигането си, Фанатиците се изправили пред императора, за да им бъдат възложени задачите им. Това ставало публично, на най-големия площад в града и мнозина се стичали да гледат събитието, за да имат после какво да разправят в местните кръчми.
   Мъчително дълго се проточило мълчанието на императора след кратка и суха  размяна на поздрави, както било прието дори между смъртни врагове. Не безизвестна била омразата и страха , които таял владетелят на Аярската империя към предишните господари на имперските земи. Тогава той бил техен подчинен, сега нещата се били обърнали...Тълпата притихнала в напрегнато очакване и даже въздухът сякаш зажужал.   
   Фанатиците, групичка от двадесетина човека, с уморени от кървави битки тела и пусти от видените ужаси в имперските владения очи, стояли гордо изправени пред императора, но всеобщото усещане било сякаш чакали да бъде изречена присъдата им.
И когато най-после била възложена задачата, наблюдаващите разбрали, че е точно така и вместо насърчителните викове, с които обикновено били изпращани бъдещите герои, площадът останал смълчан.
   Императорът изпращал Фанатиците в Абатството на мрака – там, от където досега жив не бил излизал никой, а мнозина изчезнали безследно в прокълнатото място. Императорът пращал хората на сигурна смърт.
Зрителите вече се разотивали мълчаливо, когато Монгол, тогавашният водач на Фанатиците излязъл напред и продумал с тих, но отчетлив глас:
-   Моите почитания, владетелю...Искам просто условията да са ясни – донесем ли главата на лидера на Абатството, всеки един от нас получава титлата „герой”, както и правото да живее, в който и да е край на земите Аярски и да практикува там свободно занаята и останалите си умения...Правилно ли сме разбрали?
   Императорът стиснал устни толкова силно, че чак побелели. Това било повече отколкото възнамерявал „падналите крале” да получат. Но тогава си спомнил, че завръщане от онова прокълнато място не е имало досега и кръвта се завърнала да порумени отново страните му.
-   Донесете ли ми главата на онова чудовище като доказателство за унищожението му, ще придобиете всички права на почетни граждани и Герои на Аярската империя. Имате думата ми на император! – със силен и ясен глас изрекъл той, та словата му достигнали и до най-отдалечениете места на площада, чути от най-низшестоящия до най-високопоставения.
   Монгол не отвърнал нищо, но с лека усмивка кимнал на хората си и след като изчакали да се оттегли императорът, както било прието, те се прибрали в хана, където били отседнали, за да се заемат с приготовленията за предстоящото приключение.
   Никой не видял потеглянето им, но на следващата сутрин не била останала и следа от тях. Никой не ги видял повече шест дни и шест нощи.
   Хората говорели, че Фанатиците се уплашили и избягали там, откъдето дошли. Други обаче били успели да ги зърнат от по-близо. Видели сурови, сдържани лица, покрити от многобройни белези, изтъркани от прекомерна употреба брони и щитове, но все още здрави и излъскани до блясък и тежки мечове, лъкове и тояги, които при всяко движение на Фанатиците проблясвали сякаш с предупреждение за това колко опасни биха могли да станат в уверените им десници...Тези, които били съзрели това, сърцато разказвали за геройствата им в битките срещу Номадските племена и уверено твърдели, че рано или късно ще се върнат с триумф.
   На седмия ден силно тропане разтресло градската порта и пазачът бил толкова слисан от видяното, че дори не помислил да зададе обичайните въпроси преди да допусне странниците вътре.
   Това били Фанатиците, променени почти до неузнаваемост, но...живи. Покрити целите в кръв, с изпочупени ризници и мръсни лица. В едната си ръка, водачът на групата държал прекършеното си на две копие, в другата бил хванал за косата нечия глава, от която още капела прясна кръв. Но това не бил Монгол, а синът му, когото всички наричали М.
   Монгол загинал в Абатството на мрака, давайки живота си в името на по-добър живот за клана си...Страшна била битката в Абатството, никой до този момент не се бил изправял пред по-страховити и кръвожадни врагове – в сравнение с тях номадите приличали на пеленачета...Но...това е друга приказка.
   В този вид се явили при императора, който пребледнял, почервенял и още няколко пъти сменил цвета на лицето си от яд и омраза, разказвали очевидци след това, но не можел да се отрече от думата си и дал на Фанатиците всичко, което им бил обещал.



                                                                            * М е реален акаунт в Имперски герой - лидера на Зеалотс, Митака

[Witch]

     

[sisko_95]

Много вълнуващ разказ личн на мен ми хареса,въпреки че не разбирам мого то литература...
  Поздравления !

[qdosahame]

Чакаме трета част