„Войнът не знае болка, ни умора. Той не знае страх, нито отстъпление. Бие се, дори да остане сам. Бие се, докато умре. Няма по-достойна смърт от смъртта в битка.”
Тези думи са изписани с огромни златни букви на входа на Гилдията на Войните.
Домът на калените в битка се намира в Долината на Честта, в подножието на южните склонове на планините () и представлява една огромна арена, съградена от бял мрамор. В стените й, от външната страна, са изсечени ниши, приютили статуи на най-великите войни, живели в земята Аярска. От време на време, когато някой войн се прочуе с делата си на длъж и на шир, той получава своята ниша и по този начин бива обезсмъртен.
Гилдията е основана от група ветерани Гвардейци, малко след установяването на династията на Черните рицари като едноличен владетел на земята Аярска, които така и не могли да оставят меча, за да се превърнат във фермери, след Общия Имперски Декрет, който разпуснал огромна част от армията. Гвардейците отказали земи в замяна на заслугите им и предпочели да останат такива каквито са, та ако трябва – да се бият за това си право. Черният рицар, който не бил съгласен в пределите му да скитосват въоръжени до зъби ветерани, които отказват да изпълняват заповеди, изпратил експедиционна част, за да ги обезоръжи.
Имперската армия преследвала отцепниците в продължение на няколко месеца, докато най-накрая ги приклещила в Арганския проход, в един смразяващ зимен ден затваряйки ефективно всички възможни изходи за отстъпление. Или поне така си мислели имперските командири. Необмисления сигнал за атака изпратил зле обучените, гладни и уморени войници срещу не по-малко уморените, но обучени да воюват от деца елитни бойци. Клането било ужасяващо, а в тясното дере на Арганския проход се образувало езеро от кръв. Виковете на падащите войници все още оттекват в клоните на смълчаните вековни дървета, които растат по отвесните стени на тази зловеща гробница. За по-малко от половин ден Гвардейците изклали няколко десетки хиляди имперски войници и... армия вече нямало. Не загинал нито един отцепник. След бруталната саморазправа героите се отправили към своя бивш господар, за да се разправят веднъж и завинаги с него или да умрат, опитвайки се.
Изправен пред угрозата скоро създадената от него Империя да престане също толкова скоро да съществува, наред с неговата родствена линия, Черният рицар излязал сам срещу своите доскорошни войници, сложил меча си на земята и приел всичките им искания.
Така била създадена Гилдията на Войните – свободна и необременена от никакви имперски закони военна формация, която признава върховенството на Императора, но сама избира дали и до колко да му служи.
Гвардейците избрали за свой дом долината, намираща се на няколко левги в северна посока от Арганския проход – трудно достъпно, сковано от вечен лед място, сурово и гордо, точно каквито били и те. И точно какъвто е пътят на война.
Основополагащото учение на Гилдията е Кода на Война. Той е съставен от следните принципи:
1. Войнът носи и разпростира Чистотата на върха на своя меч.
2. Войнът никога не вдига своето оръжие срещу невинен човек.
3. Войнът няма господар и не се подчинява никому.
4. Войнът е длъжен да помага на беззащитните и на тези в нужда.
5. Съвършеният войн е изминал много дълъг път и е победил в най-важната си битка – тази срещу самия него и срещу злото в него.
Бидейки военна формация сама по себе си, Гилдията на Война обучава своите членове, спазвайки строга йерархия и изключителна военна дисциплина. Животът на всеки, мечтаещ един ден да се покрие с безсмъртна слава, преминава в изключително тежки и понякога – непосилни тренировки и обучение. Мнозина не успяват и не оцеляват в жестокия студ и още по-жестокото обучение на Арената.
Постъпвайки в Гилдията всеки начинаещ войн получава звание Кашик и започва своето базово военно обучение. Покрай безконечните маршове и строеви подготовки, кашикът се научава да борави с всички видове хладни оръжия, да използва своя щит като второ оръжие и да игнорира абсолютно всички неудобства, които бронята му носи, превръщайки я в своя втора кожа.
След успешно преминаване на базовото обучение и след като успешно е преминал през необходимите изпитания, Войнът получава звание Мечоносец, което му гарантира право да бъде обучен в тактически, стратегически и техники по оцеляване, както и да борави с по две оръжия едновременно, да игнорира болката по време на битка и да бъде боеспособен дори и понесъл вече много наранявания, при които някой обикновен човек отдавна вече да е паднал мъртъв.
Последното и върховно звание, което всеки един войн може да получи, е Гвардеец. Гвардеецът се обучава в това да превръща ръкопашния бой в нещо съвършено. Оръжието става естествено удължение на неговата ръка и всеки един негов удар е смъртоносен или почти смъртоносен. Гвардеецът не изпитва реална физическа болка и може да продължи боя дълго време след като е изгубил половината си кръв. На това ниво на своето обучение Гвардеецът използва своята броня и щит по оптимален начин, парирайки противниковите удари, без да бъде зашеметяван от силата им. Движенията му са толкова бързи, че може да създаде илюзията, че се намира и атакува от няколко места едновременно. Знаейки слабите точки, в които може да атакува своя противник, Гвардеецът е способен да нанася значителни поражения и то – на няколко противника едновременно, предугаждайки техните реакции и преценявайки мигновенно ситуацията, като по този начин осъществява своите удари с минимален брой движения и минимален разход на енергия.
