Рейнджърът няма свой дом. Неговият дом е природата. Всяка вечер той заспива под звездите и се събужда със слънцето. Рейнджърът прекарва целия си живот, скитайки. Него никога няма да го видиш на едно и също място два пъти. Нито пък ще го видиш да живее в град, да стопанисва ферма или да гледа семейство. Неговото семейство е гората. Или пустинята. На него и неговите братя.
Затова и главните им обиталища не са някакви монолитни и могъщи градежи. Две са средищата, в които можеш да видиш по-големи групи Рейнджъри, събрани на едно място – Арката, дълбоко в Тъмната гора и Оазисът в Пустинята на отчаянието.
Арката представлява сплетени по съвсем естествен начин клони на многовековни дъбове, които образуват огромен свод, разпрострял се над няколко акра ливада, на която Рейнджърите са построили масивни дървени къщи и павилиони. Всяка една постройка е вплетена в общия пезаж, без да нарушава хармонията и без да вреди по никакъв начин на природата.
Оазисът е създаден около подводно езеро в пустинята, което Рейнджърите са успяли да съхранят от жестоката жега. Първите фиданки са пренесени тук преди векове и благодарение на дългогодишни грижи, са успяли да порастнат и да се превърнат в гигантски дървета. Не е възможно насред пустинята да има гора, но Рейнджърите са го постигнали, като по този начни са внушили на всички, че животът, ако бъде запазен и ако за него бъде полагана грижа, може да вирее навсякъде.
Рейнджърите са тези, които охраняват границите на познатия ни свят. И не защото някой им е заповядал, а защото те са приели това като мисията на живота си. Тях можеш да ги видиш в райони, в които никой друг не би дръзнал да отиде.
Рейнджърът умее да използва и да живее от даровете на природата. Според него всичко живо трябва да бъде запазено и то ще ти се отблагодари, като ти даде всичко, от което имаш нужда. Той се слива със заобикалящата го обстановка, винаги намира най-прекия път в гъстата гора, винаги намира вода дори и в най-сухата част на пустинята, а уменията му да стреля с лък са почти легендарни.
Бърз, гъвкав и подвижен, Рейнджърът може да оцелее във всякакви условия, да се справи с всеки един опонент и да се появи точно там, където най-малко очакваш.
Когато династията на Черните рицари установила властта си в земите Аярски, имала нужда от хора, които да охраняват границите на Империята. Много от войниците били пратени далеч от Вечната крепост, във всички посоки, за да гарантират сигурността и спокойствието на Империята и да спрат евентуално нашествие.
С течение на времето връзките между централната власт и граничните части започнали да се прекъсват, снабдяването с продоволствие, което така и така било оскъдно, съвсем спряло. Граничниците били оставени на милостта на природата. Мнозина измрели.
Но една не малка част от тях успели да се адаптират към суровите и безпощадни условия и се превърнали в скитащи ловци и номади. Продължителният живот в пустоща развил до крайна степен сетивата им и уменията им да оцеляват дори и там, където всеки друг не би могъл.
Рейнджърите са тези, които виждат Чистотата в хармонията с природата. Те са онези, на които можеш да разчиташ, ако си тръгнал съвсем необмислено да търсиш приключения и си се озовал на място, на което изобщо не си очаквал да бъдеш. Неизброими са случаите, когато хора са се изгубвали в пустоща, без всякаква надежда за спасение и тъкмо когато отчаянито ги е завладявало, тогава забулените високи фигури на пазителите на природата са се появявали сякаш от нищото и са ги спасявали. После изчезвали по същия начин – без да оставят и след. Сякаш никога не ги е имало.
Рейнджърът броди в пустошта, за да могат всички други да са спокойни, че нищо нечестиво, чуждо и зло не би преминало границите на познатия ни свят, за да ни навреди. Той е първата линия на отбрана на Империята.
Да бъдеш рейнджър е ужасно трудна, почти невъзможна задача. Защото трябва да осъзнаеш, че природата не е твой враг, а твой приятел. Но това осъзнаване е свързано с изминаването на много дълъг, опасен и труден път. Дългите години, прекарани в самота, биха могли да подлудят всеки, който не е приел това начинание с нужната сериозност. Да не говорим за жестоките условия, в които трябва да оцелее.
Всеки начинаещ Пазител на природата получава правото да се нарича „оцеляващ”.
Оцеляващият се изправя сам срещу природата и единствените му оръжия са двете му ръце и умът. Тук той усвоява основните техники, които са му необходими, за да запази живота си, а също така и да опознае заобикалящия го свят, учи се да контролира своите сетива, емоции, дишане и движения, за да бъде едно с природата. Лъкът и късия нож стават неделима част от живота му. Бързината на реакциите, точното око, което намира винаги своята цел, стават нещо съвсем обикновено за него.
След като начинаещият Рейджър е доказал, че би могъл да оцелее, оставен сам срещу природните стихии, той може да избере два пътя за своето по-нататъшно развитие. Ловецът усъвършенства своята ловкост и бързина до така степен, че е способен да избегне всяка една атака срещу себе си, да се движи тихо и безшумно, сякаш е невидим, да стреля с лъка си по движещи се с голям скорост цели, да увеличава далекобойността си в зависимост от ситуацията и даже да изстрелва по няколко стрели една след друга толкова бързо, че да създава усещането, че ги изстрелва едновременно.
Когато Ловецът е овладял изкуството на стрелбата с лък, както и когато се е научил да използва природата за свой щит и за свое убежище, той преминава в третото и последно звание, което го превръща в истински Пазител.
Стрелецът никога не пропуска своята цел. Той също така е овладял и всички видове леки хладни оръжия, което му позволява да се справи с всеки един опонент в близък бой. Свръхбързите му реакции и съобразителност, му позволяват както да държи множество противници на разстояние, така и да поразява слабите им места в ръкопашен бой с по един удар. Стрелецът може да избегне всяка една атака срещу себе си и да се възползва от силата на противника си, като я обърне срещу самия него. Самата природа стои зад гърба му.
