Абаносовата кула, която символизира непрекъснатия стремеж на мистиците да извисяват своя дух, може да бъде видяна в ясно време от брега, макар и да се намира на 40 левги навътре в морето, на остров Караганда. Издигаща се на повече от една левга височина, опасана със спираловидни тераси, широка петстотин разтега в основата си, Кулата винаги е привличала погледа, създавайки усещане за хармония.
Кръгът на Просветените е основан преди 250 години от група монаси, отрекли се от официалната догма за вярата в Чистотата. Според тях Чистотата, сама по себе си, не е достатъчна, за да извиси човешкия дух. Това може да стане само и единствено посредством обръщане навътре, към себе си. Защото всичко тръгва първо от теб и само когато успееш да живееш в хармония със себе си, тогава ще можеш да живееш в мир с всичко друго. И само тогава ще можеш да допуснеш Чистотата. Пътешествието започва от границите на разума ти и слиза все по-дълбоко в душата ти, помагайки ти да „отключваш” нови, по-дълбоки и по-силни области на съзнанието ти. Посредством „слизането” самоконтролът на мистика се увеличава, докато той достигне до състояние, в което е поставил тялото и духа си под абсолютен умствен контрол. В този момент той е способен вече да проектира волята си и да манипулира реалността около себе си. Колкото по-силна е волята на мистика, толкова по-голямо е неговото влияние над реалността около него. Но може би най-важната способност на мистика е да упражнява влияние над духа – онази метафизична субстанция, която е присъща на всяко едно живо същество. Мистикът знае, че духа притежава безгранична сила и е способен да прави чудеса. Ако се концентрираш достатъчно, можеш да се „настроиш”и да чуеш как духът вибрира, да промениш неговата песен, да го контролираш, да го накараш да ти послужи.
Обявени извън закона от официалните религиозни власти, преследвани по цялата Империя и в крайна сметка – заловени – монасите били осъдени на вечно изгнание на остров Караганда, който тогава бил наказателна колония. Най-злите хора, убиици и престъпници били заточвани тук и оставяни на произвола на съдбата. Караганда бил най-ужасното място в цялата земя Аярска. Наричали го „Островът на смъртта”.
Няма точни сведения за това как монасите успели да оцелеят тук.
Но има една легенда, според която щом стъпили на чакълестия и неприветлив бряг на острова, монасите били посрещнати от тълпа разярени заточеници и били пребити почти до смърт. Оставили ги там, да лежат в собствената си кръв, едва дишайки.
На следващата утрин изгнаници, тръгнали по плажа да търсят някаква храна, намерили монасите... да седят с лице към морето и да наблюдават изгрева с отнесени погледи. По телата им нямало и следа от побоя.
Един от затворниците се приближил... и побутнал най-близкия до него монах по рамото. Монахът не помръднал. Тялото му било твърдо като гранит. Само се обърнал и тихо промълвил:
- Нищо не е важно. Само волята.
И продължил да съзерцава слънцето.
Тълпата се върнала по пладне и с диви крясъци се спуснала към седящите.
Напразно.
След като няколко ръце и крака били изпочупени в напразни опити да наранят сякаш направените от скални късове тела на монасите, паника и ужас обзела сърцата на всички затворници. Земята под краката им затреперила, кошмарни видения изпълзяли от близките дървета, протягащи хищни нокти и гледащи с ненавистни погледи, морето сякаш оживяло и от него започнали да излизат подпухнали и гротескни чудовищни форми. Слънцето изчезнало и небето станало кървавочервено. Всички паднали на колене и замолили за милост... А монасите продължили да гледат хоризонта, неподвижни, спокойни и с разсеяни погледи.
След известно време сковаващият страх, виденията и ужасиите започнали да избледняват, а клетите затворници бавно и разтреперено се изправили на крака. Заотстъпвали по хрущящия чакъл, с изкъклени от ужас очи, пребледнели и вторачени в неподвижните седящи фигури...
Това бил последният ден, в който на този остров човек посегнал на друг човек.
След няколко месеца силуетът на Абаносовата кула започнал бавно да пълзи към аярското небе.
От тогава, та до ден днешен Кръгът на Просветлението си е спечелил репутацията на източник на познание, мъдрост и самовглъбяване, навсякъде е посрещан с уважение, хората винаги търсят монасите в сиви роби за съвет, помощ и напътствия, макар и официалната религия все още да счита ученията му за ерес.
Манипулацията, бидейки свързана със способността на мистика да се самовглъбява и да поставя цялото си същество под тотален контрол, е организирана в концентрични кръгове.
Всеки начинаещ мистик започва своето обучение от най-външния кръг, символизиращ началото на неговото пътешествие към центъра на съществото му и към прозрението. Мистикът разбира, че по-силният ум има огромно влияние върху по-слабия и усвоява способността да внушава емоции, действия, страх или смелост в сърцата на другите.
Постепено, след неизброими часове на медитация, дихателни упражнения, концентрация и самоконтрол, представителят на Кръга получава правото да прекоси следващата граница на своето пътешествие, като достига до нови дълбини на своето „психе”. Отключените запаси от умствена енергия засилват и задравяват неговата воля и способността му да се „настройва” много по-бързо и успешно към хармоничните вибрации на реалността около него. На този етап мистикът вече може да „вижда” и да осъзнава същността, взаимовръзките и смисъла на заобикалящия го космос и, разбира се, да ги манипулира със силата на ума си.
Пътешествието към своето истинско Аз мистикът завършва в третия и последен кръг, където се намира центъра и смисъла на неговото съществуване. Тук мистикът вече е способен да контролира духа на всяко едно живо същество около него, хармонизирайки своята воля с неговата.
