Из хроники византики.
Блаезиус Клайнер.
И беше ден горещ и арабскя халиф готвеше клане,над праведни Ромеи.
И сякаш бог беше оставил веруйщите само на здравената на дебелите стени,на свещенният град Константинопол.
-Но хората очакваха смърта си,защото спасение се невиждаше.
-И дойде обед и се появи облак прах.Голям и черен като огромен демон и се приближаваше секаш да погълне Градат Константиов.
И ето от там се появи голяма конница.Страшна и черна на главите им опашки конски,на знамената им череп.
Водеше ги Тривели-ХАН Български.
И разтрепереха се защитниците,защото краят им беше вече сигурен.
От де да знаят,че този страшен човек дето ги тормози толкова много,сега в помощ им иде.
7578-bulgar.jpg
Инокенти от цезареа:
„И завъртя се тая дива конинца и връхлетя пряко Халифа и арабскя стан покри се в прах и после реки от кръв потекоха.”
Рзгоря се битка още щом варваският цар Тервел пристигна.И не губи време-връхлетя ги и започна да ги посича.
Забиха тогава царските камбани в града Константинов.
И беше Тервел жесток и нямаше милост.
379968.jpg379968.jpg379968.jpg
Абул Абзи везир на султан Шкирлизи благоверния:
Не човеци, деца на зли дуове и вещици бяха тези зверове,наричащи себеси българи.
И телата им бяха покрити със остри стели,а те не умираха и се биеха.Телата им горяха от нашите огньове,а те не умираха,и се биеха.
И на десет убиваха ,един водеха в плен и го пренасяха на техният Бог Тенгри.
Жесток беше тоя Бог –жестоки бяха и Те.
И настъпи глад в стана,а те пристигаха ден по ден и не знаеха милост.
„На втория месец откак дойдоха,хвърлиха огън.Петата от благоверните наши войни изгоряха,и после мина Тервел и посече оцелелите.
И тогава искахме да се спасим и да си тръгнем,но отказа Тоя варварин,каза,че дошъл за стръв,а в очите му гореше невиждана ярост.
