НАЧАЛОТО
Родът на Фанатиците съществува от самото начало, когато светът все още бил млад. Съществува много преди появата на земите, които населяват сега.
Едни от първите чеда на Боговете, представителите на този род били надарени със сила, пъргав ум и талант в занаятите в мирно време, а в размирно - в изкуството на боя...Личало, че били скъпи на създателите си... както всички първородни деца...
Но никой не знае как и кога било поставено началото на Клана на Фанатиците.
За това ще ви разкажа сега – за създаването на великия днес клан, към който принадлежа и аз, без да имам родствена връзка с Фанатиците, както и повечето от нас, в наши дни.
Но нека все пак се представя...Аз съм Електра, летописец на клана на Фанатиците, единствена потомка на Рицарския род, живял във времето на Свободните Имперски владетели и Големите Номадски нашествия.
Няма в архивите много сведения за тогава, но времето на Свободните имперски владетели било време на благоденствие. Войните за завладяване на територии били отдавна отминали и между представителите на най-силните родове било подписано споразумение за мир и взаимопомощ, здраво скрепено с приятелство.
Владетелите на Свободния свят били Фанатиците, Кръстоносците, Рицарите и родът с екзотичното име България.
С мъдрост и здрави десници управлявали те имперските земи. Икономиката им процъфтявала и поданиците им живеели щастливо.
Но никое щастие не продължава вечно...От източните граници започнали да пристигат тревожни вести. Многобройни, добре въоръжени групи приближавали имперските земи. Неугледни, не добре организирани диваци, но нещо в тях карало и най-закоравелия от битки войник, да потръпе. Това били Номадските племена.
Още преди новината за тях да достигне всички краища на земите имперски, номадите започнали нападенията си. Грабежи, палежи, кланета...но най-силното им оръжие се оказало изненадата. Появата им била толкова ненадейна, че опитите на тогавашния предводител на рода Фанатиците, император Монгол, да обедини силите на имперците, бил увенчан с провал...Всеки владетел се оказал изправен пред ужасите на войната сам...
Не след дълго от величествената империя останали само овъглени земи, покрити с руини от непревзети в миналото крепости. Цели родове били избити до последното беззащитно дете. Не само обикновени селяни били взети в робство, но и владетели на могъщи преди родове били отвлечени от номадските пълководци за собствено забавление и потънали в забвение.
Но някои успели да избягат от безумието и поели в търсене на нови, по-безопасни земи...
Гордите воини от рода Фанатиците не пожелали да изоставят родината си. Император Монгол събрал най-верните си приятели – все хора, потомци на петте рода, управлявали дотогава Свободните земи и тръгнали на поход.
Така било поставено началото на клана на Фанатиците.
Малко били на брой, но всички били калени от сурови битки бойци. Оръжията им прилягали като втора ръка и точно толкова добре си служели с тях. Гората станала техен дом. Тревата тяхна постеля, а небето и звездите – завивката им. Движели се като привидения и се превърнали в кошмар за преминаващи номадски групи. Избивали ги до крак, ограбвайки провизиите им. Палели и опустошавали лагерите им...
Но...въпреки това...когато обърнели взор към земите имперски, уморените им очи виждали единствено обезлюдени, разрушени градове и пепелища сред кървава зора...
Затова, когато до тях достигнал слухът за новосъздадената империя, Фанатиците решили да поемат на един последен поход...
Пристигането им в Аярската земя било като завръщане у дома. Сякаш земите, където били родени се били възродили от пепелта както феникса.
Боговете отново били благосклонни към децата си.
...следва продължение