Моята история разказана в приказен вариянт. Писана е по действителен случей.
Историята започва в горите на Сонория млад елф стрелец беше тръгнал на лов. Въоражена с лък в ръка и облечена в кожи тя дебнеше своята плячка – Кафява мечка.
Застанала зад един солиден камък тя се готвеше за своето нападание. Прицели се и стреля. Един истрел и мечката беше повалена. Взе едно въже върза я и я повлече към кланницата, където имаше свой познат. Остави му мечката и му каза че утре ще го посети отново. Прибра се изморена от лова и влаченето на голямата мечка. Съблече свойте брони и одежди и си легна. Заспа с усмивка на лице доволна от успеха който бе пожънала. На следващият ден тя стана рано облече се хапна малко и отиде до кланницата. Иван – нейният познат и даде част от одраните мечи кожи и 5000 злато за частта от тях която тя му остави. Излезе щаслива от кланницата, чудейки се какво да прави с толкова много пари ( по онова време беше опасно да се ходи с много пари не се знаеше кога някой крадец промъкнал се тайно в града ще реши да те нападне) Дали да ги внесе в банката при другите свой спестявания или да си похарчи още сега.След дълги размисли реши с парите да си кyпи някоя нова броня или бижу. Отиде на тържището където многоброните търговци я канеха в свойте занаятчиски магазини. Влезе в някой от тях и си купи каквото и бе нужно. На излизане тя съзря млад и красив момък, който и предложи да се присъедини към неговата гилдия. Помисли малко и прие предложението му. Заедно отидоха до домът и от който тя взе някой свой вещи, и подеглиха към замъка в който се помещаваше гилдията. Когато пристигнаха тя беше силно впечетлена от пракрасният замък.В своят нов дом тя се чувстваше много добре – сякъш бе у дома си. По случей нейното приемане в гилдията беше организирано пиршество. Всичко беше изпипано до последният детайл. По време на пищтната вечеря лидерът на гилдията – Владислав не сваляше очи от нея и доста нахално я сваляше, но тя не му откликна нито ведньж на неговите пориви. Нейното внимание бе привлечено от младият замесник лидер. Висок и строен с тъмни красиви очи от който си личеше безкраина доброта и милосърдие. Тя бе запленена от него, въпреки че знаеше че той е с Анита – елф от опитните членове на гилдията. Накрая събра смелост въпреки този факт и отиде да се запознаят лично.
- Здравей.
- Здравей. Ти си новата нали?
- Да и много ми харесва тук.
- Радвам се. А би ли ми казала името си.
- Елвира се казвам.
- Приятно ми е да се запознаем Елвира аз съм Виктор. Ако имаш нужда от нещо винаги можещ да се обърнеш към мен.
- Мерси ще го имам в предвид.
И ето че дойде ден в който тя се нуждаеше от помощ и се обърна към него. Той с радост и помогна. Постепенно те се сближиха доста и започнаха да прекарват много време заедно, което силно дразнеше приятелката му. Една сутрин когато Елвира тъкмо се бе стегнала за лов Анита влетя в стаята и.
- Какво си мислиш че правиш?
- Е какво да правя стягам се за лов?
- За лов на мечки или за лов на чуждите мъже?!? – и я блъсна към стената неподозираики колко силна е опонентката и.
- Грешка!!! Сега ще си платиш за нея прескъпо!!!
Двете момичета се сбиха за сърцето на Виктор. Личеше си голямото преимущество на Елвира, която беше повалила Анита на пода и я налагаше доста здраво без да и мигне окото.
- Стига спри! Моля те. – едвам едвам каза Анита
- Казах ли ти че ще си платиш.
- Да добре само моля те спри.
Елвира спря и и каза смееики се:
- Добър опит, ама неуспешен.
Анита се разгневи от думите и и се опита да я нападне в гръб. Елвира подозираше че така ще стане обърна се сеткавичко и отново повали своята съперничка на пода. Срита я силно в корема изсмя се и тръгна на лов.
Постепенно Виктор се влюби в Елвира забравяйки своите предишни чувства към Анита. Той продължаваше да ходи по таверните и на веселията огранизирани от императора и други богатати личностти в месността заедно със Елвира. Когатo бяха заедно сякъш времето за тях летеше неусетно. И двамата усещаха как се влюбват един в друг, но нито един от тях нямаше смелостта да направи първата крачка докато една вечер когато бяха излезли до таверната да пийнат по нещо. След това решиха да идат в замъка където се помещаваше гилдията. Дълго говориха гледайки звездите. Около тях витаеше духа на романтиката и любовта. В един миг който те никога неще забравят той я целуна. Беше нежна целувка за която сякъш бяха мечтали цял живот. Целувка дълго жадувана и сънувана. Така започна техният романс.
Междувременно Анита беше напуснала гилдията посрамена, но продължаваше със жалките си опити да си върне Виктор – нито един от тях не се увенча с успех.
Но не само това беше пречка за любовта им. Ето че се появи нещо което те не бяха очаквали. Гневът на Владислав - лидера който бе влюбен в Елвира. Тя не го желаеше, обичаше само нейният любим, но на него не му пукаше за това. Една вечер когато в замъка бяха останали само тя и лидера той реши да действа и да я има само за себе си. Тя усещаше че той ще направи нещо и предвидливо реши да се скрие в хранилището при броните и оръжията с надеждата че той няма да я открие там. Но за нейно огромно нешастие той я откри и я попита:
- Какво правиш тук в 2 часа през нощта. Мислех че вече си заспала.
- Ами... Не ми се спеше и реших да разгледам какво има в хранилището. Спокойно не съм искала нищо да открадна.
- Не съм си и помислял такова нещо – отвърна той – Просто се притеснявам за теб.
- Няма защо добре съм си.
Елвира тръгна да го заобикли и да излезе от хранилището. Но не стана така. Той я сграбчи и се опита да я целуне, но тя не му позволи.
- Хей какво си мислиш че правиш? Чужда съм и го знаеш много добре.
- Тогава стани моя. – отвърна и той – Ще имаш всичко което пожелаеш злато и диаманти, рубини и сапфири, всичко ще имаш любов моя дори ще те направя мой заместник, в замяна искам само да си с мен.
- НЕ! – отвърна му гневно тя и избяга е неизвесна посока.
На следващият ден Виктор се бе върнал от средношният си лов и започна да търси своята любима. Не я намираше никъде нито в стаята и нито в общите помещения. Накрая отиде при Владислав и го попита:
- Здравей. Как си?
- Добре съм. А ти?
- Не много добре притеснявам се за Елвира никъде не я намирам, а се бяхме разбрали да ме чака в хранилището в 8 часа. Виждал ли си я?
- Да снощи имахме разговор след който тя побегна и аз незнам на къде.
- Какво и каза? Какво стана? Нали не си и направил нищо лошо?
- Не съм скойно. Просто и направих предложение което тя отказа.
- Какво предложение?
- Не е твоя работа! Това си е между мен и нея.
Виктор не издържа. С един удар го повали на пода и тръгна да търси Елвира. Обикаля къде ли не из града и в провинцията. Никъде не я намери. Накрая седна изморен в таверната и започна разговор с Кърк – собственика. От него той научи че снощи към 4 часа тя е била там, а после си е тръгнала.
В това време тя беше при своя стар приятел Иван. След като прекара там нощта тя реши да се върне в имението на гилдията и да потърси неиният възлюбен. Този път беше тежко екипирана с нови брони и арбалет готова да се защити при нужда. Върна се в замъка, където най-сетне се видяха с Виктор. Той я прегърна силно и страстно, целуна я нежно и я попита какво е станало. Тя му разказа всичко. Той беше бесен. Беше решен на саморазправа с лидера без страх че може да бъде понижен или дори изгонен от гилдията. Но тя го спря и му каза че не това е начина да решат проблема.
Виктор направи важна стъпка в своя живот и историята на гилдията. Стъпка която бе съдбовна. Обяви избори на Владислав. Това бе неговото отмъщение – да му вземе и другото най-ценно нещо в живота му а именно гилдията му. Виктор спечели изборите с убедително мнозинство пред своят опонент досегашният лидер Владислав. Посрамен от загубата си той напусна гилдията. Трябваше бързо да се намери нов замесник на лидера и какъв по добър избор от половинката му Елвира, която беше трогната и много поласкана от поста който и бе даден на пищтна церемония.
След тази случка Виктор и Владислав престанаха да бъдат приятели. Гилдията се развиваше по добре от всякога, разширяваше се и ставаше все по богата и по богата. Любовта в сърцата на двамата влюбени никога не изгасна и те винаги бяха заедно и в добро и в лошо винаги си помагаха и подкрепяха взаимно. Анита и Владислав вече не ги безпокояха. Геройте жънеха успехи а славата им се носеше от уста на уста по сонорииските земи и отвът тях.
Пряката реч е нарочно за да има повече динамика.
