Зловещите полета
- Тръгвайте, господарю – извика капитанът през рамо, докато изтегляше меча си и даваше знаци с ръка на хората си да се разположат по протежение на коридора. – Не зная колко дълго ще можем да ги задържим, но ще направим всичко възможно да ви спечелим няколко минутки!
Лорд Верикс, имперски наместник в провинцията и управител на Самотния замък, стоеше неподвижно и гледаше строяващите се войници с празен поглед. Капитанът на личната му охрана отвори уста, за да го подкани отново, но в същия момент ужасяващ нечовешки рев разтресе целия замък. Лицата на войници, слуги и оръженосци пребледняха от ужас.
Хората-зверове идваха.
- За Татко, тръгвайте най-сетне – повтори нервно капитанът, гледайки своя господар в очите.
Лордът кимна за сбогом на своя верен телохранител, обърна се и побягна.
Премина през няколкото делящи го от двора коридори и почти изкърти врата... Само за да види, че конете, с които трябваше да избяга, ги нямаше.
Задавено ръмжене се разнесе някъде от дясно и управителят тръгна да се извърта, но в същия момент осъзна колко безкрайно бавни са реакциите му, сравнени с тези на чудовищата, които превземаха твърдината.
Грамадна и възлеста ръка го удари рязко зад ухото, пред очите му блеснаха звезди и след това настъпи тъмнина. Верикс моментално изгуби съзнание и се свлече на земята тихо и без фанфари.
Първото нещо, което усети, когато се събуди, бе, че дрехите му бяха съблечени, някой здраво го държеше за единия крак, а гърбът му се влачеше по мокра и не много гладка каменна повърхност. В следващия момент усети и болката и започна да крещи с все сила.
Пещерата бе тясна, воняща и слабо осветена, но след малко, когато пелената на агонията малко се повдигна от очите му, той успя да огледа силуета на този, който го влачеше. Облечена само в препаска, фигурата бе висока поне два метра и половина, огромните и яки крака правеха широки и бързи стъпки, а гърбът на това изчадие бе толкова масивен, че вероятно би могъл спокойно да нарами две каруци с хора и да ги носи всички наведнъж. Лявата му ръка стискаше глезена на лорда, а дясната – грамадна двуостра бойна брадва.
Съществото внезапно спря на място и рязко се извърна към своя пленник.
Верикс видя лицето му и отново започна да крещи.
Този път – от ужас.
