Автор Тема: Какво да очакваме .  (Прочетена 29470 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен krest

  • Global Moderator
  • *
  • Публикации: 2254
  • Karma: +312/-472
    • Профил
Re:Какво да очакваме .
« Отговор #15 -: Септември 30, 2009, 01:07:39 pm »
Предстоят промени при изработените брони в Категория 3 и 4.
Броните за торса и щитовете, изработени от редки камъни, ще увеличат своите бонуси, а бонусите за екипировката за останалите слотове ще намалеят почти двойно.
Вече изработените предмети от променените рецепти ще запазят сегашните си бонуси.

Неактивен krest

  • Global Moderator
  • *
  • Публикации: 2254
  • Karma: +312/-472
    • Профил
Re:Какво да очакваме .
« Отговор #16 -: Септември 30, 2009, 01:50:45 pm »
Подготвят се нови бонуси към предметите.

- бонуси към пораженията в проценти
- фиксирани бонуси към минималните поражения
- бонуси към пораженията срещу определен вид противник
- бонуси към умения
- бонуси към защитата срещу определени противници
и т.н.
Бонусите ще се генерират напълно произволно в предметите, които се продават в магазините, както и при изработка на редки, легендарни и епични предмети.


Неактивен krest

  • Global Moderator
  • *
  • Публикации: 2254
  • Karma: +312/-472
    • Профил
Re:Какво да очакваме .
« Отговор #17 -: Октомври 05, 2009, 02:39:28 pm »
Въвеждат се минимални изисквания за сила при екипирането на различните видове брони .

                         
кат/броня          леки       средни      тежки

T1                       5            20             -
T2                      10           30              -
T3                      15           40             80
T4                      25           50            100
T5                      35           60            120


п.п. Героите с брони които не отговарят на този критерий най-вероятно ще им бъдат свалени и поставени в раницата или склада.
« Последна редакция: Октомври 05, 2009, 02:47:39 pm от krest »

Неактивен krest

  • Global Moderator
  • *
  • Публикации: 2254
  • Karma: +312/-472
    • Профил
Re:Какво да очакваме .
« Отговор #18 -: Октомври 05, 2009, 03:26:52 pm »
 Ще има допълнителен джоб за героите, достигнали 40-то ниво.

 т.е. без Премиум след 40-то ниво - 2  , с Премиум - 4.

Неактивен Oton

  • Community Manager
  • *
  • Публикации: 1589
  • Karma: +547/-292
    • Профил
Re:Какво да очакваме .
« Отговор #19 -: Октомври 08, 2009, 11:54:36 am »
Бариерата

Всичко е отдавна забравено.
Голяма част се е загубила, когато суверените са се сменили. Част от него съзнателно е била премахната от съображения за сигурност, заклеймена като апокрифа.
Но това, което е останало, разказва как преди десет хиляди години Номадската орда нападнала Аярската империя.
Като всепоглъщащ горски пожар Всепобедната степна армия преминала през южните кралски провинции, обсаждайки, посичайки и опожарявайки всички селища и твърдини, които били на пътя й.
И там, сред грубата, насечена от остри скали, бурна земя имперците се изправили срещу многочислената Степна армия. Тук, на тази земя, номадското копие посрещнало гвардейския меч. Притиснати сред острите скалисти склонове, морето и неизброимите номади, имперците се биели за своя живот, за своята родина и за обичната им кралица, която героично паднала в битката при опит за пробив на предния номадски фронт.
Степните синове не успяли да покорят провинцията.
И продължили да се провалят... в следващите петдесет години. Докато накрая не се оттеглигли.
Бариерата се превърнала в символ на имперския кураж и могъщество, а войниците, които се сражавали на нея, били обезсмъртени, поставяйки светъл пример за идните поколения за това как трябва да се сражава човек за свободата си и, даже, да даде живота си за нея.
Ордата така и не успяла да подчини Аярската Империя. Благодарение на храбростта на Войниците от Бариерата.
Но сега всичко е забравено.

Стани почитател на ИО във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperia-Online/114814521869565?ref=mf

Стани почитател на Империален герой във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperial-Hero/125685717935?ref=ts

Неактивен Oton

  • Community Manager
  • *
  • Публикации: 1589
  • Karma: +547/-292
    • Профил
Re:Какво да очакваме .
« Отговор #20 -: Октомври 19, 2009, 11:15:02 am »
1. След въвеждането на новия геймплей модул, ще има промени и при добиването на редки скъпоценни камъни.
Рубинът, сапфирът, перлата и обсидианът няма да могат да се копаят по начина, по който са се копали досега.
Те ще са добавени като допълнителен шанс да се паднат, докато копаете стандартните скъпоценни камъни.

Тоест - Отивате да копаете опал, а към него се прибавя % шанс да изкопаете и рубин заедно с опала.

2. Ще се въведат рецепти с рубин и сапфир за горните занаятчийски категории, а също така и някои рецепти с перли ще минат на рубини и сапфири.
Стани почитател на ИО във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperia-Online/114814521869565?ref=mf

Стани почитател на Империален герой във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperial-Hero/125685717935?ref=ts

Неактивен Oton

  • Community Manager
  • *
  • Публикации: 1589
  • Karma: +547/-292
    • Профил
Re:Какво да очакваме .
« Отговор #21 -: Ноември 06, 2009, 01:23:48 pm »
Те вече излязоха от анонимност!

Няколко медии са успяли да заснемат новите врагове на Аярската империя, докато са били на почивка това лято по Българското Черноморие.
Представям ви "Лошите новини" за всички империални герои, които дебнат по бърлоги, изоставени замъци, тъмни доби, сокаци и храсталаци - Хуманоидите Категория 4!

Тъмен призрачен преследвач


Тъмен яростен боец


Тъмен яростен боец стрелец


Следовник на мрака стрелец


Следовник на мрака


Тъмен призрачен стрелец


Скоро и във Вашата провинция!
Стани почитател на ИО във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperia-Online/114814521869565?ref=mf

Стани почитател на Империален герой във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperial-Hero/125685717935?ref=ts

Неактивен Oton

  • Community Manager
  • *
  • Публикации: 1589
  • Karma: +547/-292
    • Профил
Re:Какво да очакваме .
« Отговор #22 -: Декември 18, 2009, 02:28:31 pm »
Вечно белите краища





Тук Аярската империя вече не съществува. Както в географския, така и в културния смисъл.
Земите вечно бели са винаги сковани от мраз и изключително студени. Остри и високи скали пронизват тежко увисналото сиво небе, а северните, никога неспирни ветрове, буквално могат да откъснат плътта от костите ти и да те убият за няколко минути, независимо колко добре си екипиран. Слънцето се показва само няколко пъти годишно.
Местните казват за този район: „Ако има ад и ако той е замръзнал, ние живеем в него.” И са прави – природата е толкова сурова и екстремна, че трудно може да бъде определена като истинска. Така се раждат легендите.
Легенди за гигантски чудовища, кръстосващи далечните северни бели полета. Легенди за кошмарни същества с човешки тела и вълчи глави. Легенди за страшни варвари, ловуващи призраци, прилични на големи котки.
Преди много векове само най-силните мистици в Аярската империя били пращани тук, в Снежната кула, за да приключат обучението си и да получат своята първа бойна тояга. Последният изпит се състоял в това да изпълнят Последната разходка - да изкачат Планината на виелиците и да останат в нея шест месеца. Без храна и екипировка. Само един на всеки десет се завръщал.  Снежната кула вече я няма, погълната от безмилостния север.

Земята тук си има свой собствен живот, свой собствен пулс. И този живот по нищо не си прилича с този в империята.

Тази земя ревностно пази тайните си.
Стани почитател на ИО във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperia-Online/114814521869565?ref=mf

Стани почитател на Империален герой във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperial-Hero/125685717935?ref=ts

Неактивен Oton

  • Community Manager
  • *
  • Публикации: 1589
  • Karma: +547/-292
    • Профил
Re:Какво да очакваме .
« Отговор #23 -: Януари 19, 2010, 04:10:54 pm »
Империален герой, версия 1.0: Ерата на хаоса

Две хилядолетия хората вярваха в една химера – че величието на Аярската империя може да продължи вечно.
Две хилядолетия хората се раждаха и умираха с мисълта да отдадат живота си на това величие, да са част от него.
Уви, мечтата умря.
Не стана изведнъж.
В продължение на поколения силата, която обединяваше хората около тази мечта, отслабваше. Отслабваше, защото хората позволиха това да стане – те не вярваха, че мечтата може да има трайност, не допускаха, че сред тях може да има такива, които да се отвърнат, да искат да стъпчат всичко онова, за което техните предци се бяха борили повече от две хиляди години.
Няколко поколения вече цивилизацията безмълвно наблюдаваше как – един по един, бастионите на светлината, на познанието, на силата и на духа – рухваха, затулени от мрака.
Чернотата, забравата и празнотата бавно, но сигурно сковаваха душите на имперските поданници.
Страхът започна да властва над хората.
А там, където има страх, там започват да виреят гнева, завистта, злобата, яростта, омразата. И хората започнаха да страдат.
Скверни култове, бандитски сборища, зловонни жертвени ями, светилища на мрака и безброй други мрачни човешки организации започнаха да никнат по лицето на земята Аярска, петносвайки същото това лице като гноясали рани, които не спираха да кървят.
Имперската власт, този ярък символ на визията за величието на тая земя, отслабна, сви се в себе си като малко дете, хилаво, неспособно и слабо да предизвика злите сили и да се възправи срещу тях. Императорът не посмя да запаше фамилното острие и да излезе в открит бой. Никой от големите кралски родове не го подкрепи – отдавна бяха изгнили отвътре и те.
Държавата се разпадна.
Една по една – най-отдалечените, неопитомени и диви провинции (Фалар, Етерния, Тъмногория, Безкрайната гора, Скалните кули, Пустинята на отчаянието, Прерийното море и Остров Караганда), се откъснаха от централната държавна власт и заживяха по свои закони, преследвайки свое собствено бъдеще.
И в това време, в което отчаянието бе най-голямо, а надеждата – най-малка, безпомощните люде отправиха своя взор към героите – ония дивни и могъщи мъже и жени, които кръстосваха земята, вършейки нечувани подвизи. Те бяха последната надежда на империята, преди тя окончателно да потъне в забрава и мрак.
Те трябваше да спасят мечтата.

Трябваше...

Ала в замяна героите поискаха да бъдат новите управници на същата тая земя, която ги молеше за помощ.
Те искаха да са новите суверени, те искаха да са тези, които да разпределят благата между хората. Те да решават кой да се издига, кой да пада, кой да живее и кой – да умре.
Те поискаха всичко. Събраха се в могъщи гилдии и посегнаха към абсолютната власт в империята.

Мощни твърдини започнаха да се издигат в граничните ничии провинции. Флагове и бойни щандарти, с гербове на герои започнаха да плющят под напора на ветровете, забити високо на кулите на тези твърдини. Малцина дръзваха дори да припарят в провинциите, в които имаше замъци на геройски гилдии.
Чудни работилници, леярни, дърводелски лагери, магазини, съкровищници, постови и наблюдателни кули заизникваха навсякъде, демонстрирайки военната, финансова и икономическа мощ на новите Цезари в Аярската империя.
Плъзна мълва за някакъв кристал, открит на остров Караганда след последното голямо земетресение там. Мълвата се усили, все повече хора говореха за това, че кристалът може да се намери навсякъде, че може да бъде обработван и че от него могат да бъдат създадени реликви, артефакти, оръжия, брони и какво ли още не, притежаващи невиждана и нечувана досега мощ.
Съдба ли бе, че местата, където тези кристали могат да се добиват, съвпадаха с ничиите земи, стопанисвани от героите, или не – на този въпрос едва ли някога ще бъде отговорено.
Който притежаваше кристала, притежаваше безкрайна мощ.

Започна войната между героите - тотална, безмилостна и кървава война.
Война за контрол над най-ценното нещо в земята Аярска – кристала.
И така, настъпи най-черният период от историята на тази благословена от Таткото държава  – Ерата на хаоса.
« Последна редакция: Януари 19, 2010, 05:21:31 pm от Oton »
Стани почитател на ИО във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperia-Online/114814521869565?ref=mf

Стани почитател на Империален герой във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperial-Hero/125685717935?ref=ts

Неактивен Oton

  • Community Manager
  • *
  • Публикации: 1589
  • Karma: +547/-292
    • Профил
Re:Какво да очакваме .
« Отговор #24 -: Януари 25, 2010, 03:14:38 pm »
Провинция Фалар

“Стига толкова”, възкликнал последният управител на провинция Фалар и издал декрет, с който провинцията се отделя от Аярската империя и се обявява за независима.
Жителите на провинцията го разбрали.
Защото и на тях им дошло до гуша.
Дошло им до гуша имперските власти да нехаят за това, което става в родната им провинция. Дошло им до гуша от алчността, корупцията и кражбите, в които официалните властници били затънали. Стотици хора били умрели от глад през последните две години, а централното правителство не направило нищо, за да разреши проблема или да помогне.
И така... някога изтъкнатата Фалар, „Северното Аярско Бижу”, член на Морската гилдия, осигуряваща половината от добива на риба в империята... се сгромолясала. И когато прахът се разсеял, на всички хора... просто им дошло до гуша.
Случило се преди петдесет години. Водени от последния губернатор на Фалар, жителите на провинцията превзели кметството и казармите на имперската милиция, арестували и даже убили някои от официалните имперски управници и обявили независимостта на провинцията.
Но, както става с почти всички мечти в живота, свободата им не изтраяла дълго. Имперската власт не приела много добре предизвикателството.
Отрязаната глава на губернатора, заедно с тези на съпругата му и на двете му деца, били намерени от слугите в една студена утрин. Шокираните и смразени от ужас фаларци не очаквали, че правителството може да стигне толкова далеч и, под страх от нови брутални убийства, напуснали провинцията. Завинаги.
В наши дни Фалар, официално обявена за „зона извън контрола на Аярската империя”, е едно от най-опасните места в света. Място, което новите господари в империята – героите – определено биха обявили за своя нов дом.

Стани почитател на ИО във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperia-Online/114814521869565?ref=mf

Стани почитател на Империален герой във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperial-Hero/125685717935?ref=ts

Неактивен Oton

  • Community Manager
  • *
  • Публикации: 1589
  • Karma: +547/-292
    • Профил
Re:Какво да очакваме .
« Отговор #25 -: Януари 27, 2010, 01:36:26 pm »
Провинция Тъмногория

„Ако си роден в Тъмногория, лъкът ти никога не пропуска.”
Така казват местните всеки път, когато ги попиташ какво е да живееш тук.
И наистина, това е земята, която е родила и отгледала най-изтъкнатите майстори на лъка в Аярската империя. Това е земята, която ще превърне в елитен стрелец всеки, който... е достатъчно корав, за да издържи многобройните предизвикателства и трудности, които му предстоят.
Според легендата много от елитните стрелци на Черния рицар се оттеглили от активна служба и като знак на благодарност императорът ги дарил с тези земи за всеотдайната им служба и изключителната им вярност.
И така, когато войскарите най-сетне се установили и основали първато общност в провинцията, решили, че трябва да оставят някакъв завет за идните поколения, тъй че децата им, а и децата на децата им да си спомнят за делата им. Скоро силуетът на бъдещата Академия за Стрелци започнал да се очертава. Мнозина били запленени от възможността да станат Елитни стрелци. Трудни били изпитите, твърде много били онези, които не притежавали нужните качества, за да завършат суровото обучение, което траело цели десет години.
Но имало и такива, сред бившите имперски ратници, които смятали основаването на Академията за твърде помпозо и претенциозно деяние. Те не желаели имената им да се помнят, защото не било това, заради което проливали кръвта си. Дори не искали да се установяват, вярвайки, че ако окачат лъковете си на стената, това ще отнеме истинската им същност. И затова напуснали Тъмногория и станали Стрелци. Пръснали се по всички краища на империята и останали завинаги бдителни за външни заплахи срещу държавата. И все още разпалват искрици в умовете на младите кандидати за слава Стрелци.
Пристъпвай внимателно в тази провинция... Нещата в наши дни не са такива, каквито са били. Тъмногория е безмилостна към онези, които искат да разкрият тайните й. Повече от всякога.

Стани почитател на ИО във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperia-Online/114814521869565?ref=mf

Стани почитател на Империален герой във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperial-Hero/125685717935?ref=ts

Неактивен Oton

  • Community Manager
  • *
  • Публикации: 1589
  • Karma: +547/-292
    • Профил
Re:Какво да очакваме .
« Отговор #26 -: Януари 28, 2010, 04:32:54 pm »
Елайна кървеше зле.
Знаеше, че е зле, защото цялата долна лява част на туниката й, под кожения й нагръдник, беше вече подгизнала. Губеше кръв прекалено бързо и в твърде големи количества.
Ако продължаваше така, скоро щеше да загуби съзнание. Разполагаше с не повече от десет минути, за да се измъкне от това проклето място. Защото иначе щеше да умре тук.
„Това е толкова сигурно, колкото е сигурно, че утре отново ще се натряскам в оная дупка, наречена „Отровните изпарения” и отново ще се събудя във всяко друго легло, само не и в моето.”
Неволната мисъл я накара да се изсмее, но кръвта от раната й шурна още повече. Главата й леко се замая. Съвсем леко, но бе достатъчно, за да наруши бойния й транс.
Грамадният базилиск сякаш усети мигновеното й разсейване, нададе див и ужасяващ рев, разтвори пастта си, в която вероятно имаше един милион остри като бръснач зъби и направи мълниеносен и абсолютно невъзможен скок напред. Намерението му беше очевидно – да отхапе главата на Елайна. Ако може – до кръста й.
Крехката мистичка леко изпъшка от болката, но завъртя ловко адамантиевата си тояга и едното от остриетата й с грозен и раздиращ звук прониза гърлото на базилиска, излизайки от външната част на главата му.
Побеснялото и тежащо сто и петдесет килограма животно се стовари върху героинята, издавайки предсмъртен рев, който премина в грохот и накрая – в хъхрене. Парчета кървав мозък, примесени с части от черепа му, удариха Елайна по лицето. От устата му се носеше тежка, органична смрад. Мистичката и звярът зрелищно се пльоснаха на земята в гротескна, оцветена в кръв любовна прегръдка.
„Предполагам, че съм се прегръщала с къде-къде по-отвратителни мъже”, помисли си малката жена, докато пъшкаше и се мъчеше да излезе изпод туловището. Не беше лесно, а и от усилията губеше още повече кръв.
Най-сетне успя да се изправи, подпря се на тоягата си и се опита да нормализира дишането си и да забави сърдечната си дейност, за да спре поне от части загубата на кръв.
Забеляза нещо в тъмния ъгъл на помещението. Пещерата беше студена, тъмна и влажна, но пък и зрението на Елайна бе зрение на герой. Нещото представляваше малко и светло петно.
Мистичката се приближи и петното се очерта като кост. Човешка кост. Нечий пръст се подаваше от рохката почва.
Човешките скелети не бяха нещо необичайно в Пещерата на крилатите демони. Гигантските прилепи и базилиски не се свеняха да нападат хора и да ги завличат навътре в кухините, където спокойно си ги дояждаха. Вероятно и този тук го беше сполетяла същата съдба.
Елайна изсумтя.
За разлика от много други герои тя не си падаше по претърсването на човешки останки. Все й оставаше някакво чувство, че ги осквернява. Но пък можеше да се окаже късметлийка и да намери нещо, което поне да й покрие двете кила кръв и метъра кожа, които остави в тая гнусна пещера.
Елайна приклекна и внимателно разрови пръстта около пръста.
От пръста се подаваше само много малка част. Цялата ръка на мъртвеца се предпазваше от композитна костена ръкавица.
„Какво, за Татко...”
Това не беше обикновена костена ръкавица...
Шокът от осъзнаването премина през цялото тяло на Елайна.
Като малко момиче баща й я беше завел веднъж в библиотеката на града на Ветровитите краища, за да разпали жаждата й за знания. И това, вероятно, бе една от най-големите му грешки. Защото, месеци наред след това, Елайна не излезе от тази библиотека. Бе погълнала тонове информация. Винаги се бе гордяла с това, че помни като мамут.
Затова си спомни и сега.
Спомни си в една от книгите рисунката на тази ръкавица. Изящните й, фино извити костни дъги, които плавно се съединяваха с перфектно ушита и изрязана бича кожа, припокривайки се и изцяло защитавайки ръцете на този, който носи тази ръкавица. Никой от съвременните майстори не бе способен да изработи подобно нещо
Елайна си пое дълбоко въздух.
„За Татко, освен ако не съм полудяла или загубила прекалено много кръв и главата ми ми играе някакви номера, аз държа в ръцете си част от бронята на Отон - Легендарният номадски пълководец!”
От свитъците, които бе чела, Елайна знаеше, че Отон е предвождал Номадската Орда, по време на кампанията й в Бариерата. И е загинал, когато финалният му щурм се е провалил. Никой не е могъл да открие тялото му в последвалия хаос. И така, вече две хиляди години. Бронята му, наречена „Гордостта на Отон”, се считаше за една от най-ценните военни реликви на старото време и мнозина бяха прекарали целия си живот в търсенето й, вярвайки, че тя ще дари този, който я носи, с неуязвимост и че ще можеш да убиваш по петдесет човека с един удар, докато си с нея. Но никой не е имал късмета да я намери.
До днес.
Забравила за света около себе си, Елайна започна внимателно да разравя пръстта. Ръцете й трепереха.
След няколко минути „Гордостта на Отон” се показа в целия си блясък, облечена на дребния скелет на страшния номадски генерал.
„Представях си го висок три метра”, налудничаво си помисли Елайна, докато внимателно сваляше частите от бронята. Бяха така добре запазени, все едно бяха изработени вчера.
„Или светлината в тая пещера не е както трябва, или тази броня грее с някаква своя светлина. Вероятно Отон може да е бил някакъв демон. Кой знае какви са били хората преди две хиляди години.”
Дали защото бе развълнувана или невероятно красивият кожен нагръдник на Отон притежаваше някакви наистина свръхестествени способности, не знаеше, но щом го докосна, моментално се почувства по-добре.„Крепостта на Отон”. 
Бронята за торса й пасна идеално, сякаш бе правена точно за нея. Притисна добре и раната й, явно, защото кръвотечението спря. Внимателно нахлузи и ръкавиците, последваха ги и ботушите. „Ръцете на Отон” . „Маршът на Отон”. Коженият, завършващ с тънко острие шлем, макар на пръв поглед да й се струваше нелеп, също прилепна на главата й, вдъхвайки й изключително чувство за сигурност. „Протекторът за глава на Отон”
Остана само още една част.
Елайна се протегна, взе ярко червения легендарен плащ на страшния Касапин, който е всявал смъртен страх в сърцата на противниковите ратници, виждайки го да се развява на бойното поле. Изтърси го леко, разгъна го и го преметна на гърба си.
„Гордостта на Отон е моя! Проклета да съм!”
Мисълта, че притежава може би най-великата броня, създавана някога в историята на Аярската империя, я накара да се почувства всемогъща. Усети как мускулите й се издуха, напрежението и тревогата я напуснаха, бе по-концентрирана от всякога.
И макар никога да не бе го правила и да го ненавиждаше, крехката мистичка нададе яростен вик, който накара пещерата да затрепери и който бе чут на мили разстояние.
Нищо вече нямаше да бъде същото.
« Последна редакция: Януари 28, 2010, 04:55:36 pm от Oton »
Стани почитател на ИО във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperia-Online/114814521869565?ref=mf

Стани почитател на Империален герой във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperial-Hero/125685717935?ref=ts

Неактивен Oton

  • Community Manager
  • *
  • Публикации: 1589
  • Karma: +547/-292
    • Профил
Re:Какво да очакваме .
« Отговор #27 -: Февруари 01, 2010, 04:42:55 pm »
Приключението в Ничиите земи, категория 4

В търсене на доспехите на Черния рицар


Преди две хиляди години Черният рицар свалил бронята си окончателно, за да демонстрира на своите поданници, че от тук насетне ще бъде само мир. И никога повече не ще има битки, кръв и хората няма да се убиват помежду си. Суверенът дарил доспехите си на току що създадения тогава музей по история, след като близките му се противопоставили на идеята бронята му да събира прах в някой сандък, в някое забравено мазе в имперската цитадела. И макар владетелят на земята Аярска да бил против подобна показност, аргументите (или по-скоро силата на изговарянето на тези аргументи) на неговите придворни надделели, и, с въздишка, самодържецът бил принуден да участва в пищни презненства по случай „Великото Сдаване на Императорската Броня на Музея” и на ред други, носещи помпозни заглавия, събития.
Празненствата, предназначени да отбележат създаването на Аярската империя, продължили цяла година. А през цялата тая година... се намерили и хора, които смятали, че бронята на техния владетел би стояла по-добре, окачена над камините им, вместо да остарява в някакъв си музей. И, същите тия хора, потърсили други хора, които пък да откраднат императорските доспехи.
От тогава тая броня има от интересна по-интересна история. След като на няколко пъти сменила собствениците си, тя най-сетне попаднала в ръцете на един от кралските родове – Сонория. Наследниците на Арманд Сонория я пазели ревностно в продължение на няколко поколения. Даже, от съображеня за сигурност, изработили няколко фалшиви копия и им измислили различни имена. Къде явно, къде тайно – продали копията на различни търговци, позволили на крадци да откраднат някои от тях и по този начин много хора се оказали собственици на „Бронята на Черния рицар”, „Черната броня на Рицаря”, „Рицарската Черна броня” и прочие разновидности и всеки един от тях претендирал, че тази, която той притежава, е оригиналната. Споровете прераснали в открити конфликти. Даже няколко човека изгубили живота си. Замесено било и кралското семейство, обвинено от мнозина, че съзнателно е допуснало бронята да бъде открадната и поругана. Един от наследниците на Суверена, замесен в конфликта със собствеността на доспехите, бил обвинен в заговор за злепоставяне и уронване на престижа на имперската фамилия и бил обезглавен (удобен мотив за тогавашния император да се отърве от един от най-яростните си опоненти по това време).
В крайна сметка, доспехите на Черния рицар останали в ръцете на фамилията Сонория в продължение на цели хиляда и деветстотин години.
От къде и от кого изтекла информацията, че бронята е притежание на благородния кралски род, не се знае. Вероятно и никога няма да се узнае. Това, което се знае, е, че крадците са били шестима: Caxo (Сахо), Commoner (Обикновения), Mala (Мала), Flinstoun (Флинстоун), Robust (Робуст) и The Blue (Синия). Предполага се, че са разполагали с информация от вътрешен човек. Някой много близък до рода Сонория, а може би дори и член на кралското семейство, който да им каже от къде да минат, кога и как да преодолеят многобройните препядствия, скритите капани и алармени инсталации, които пазели помещението, съхраняващо безценната броня. Легендарните крадци замисляли удара в продължение на години. Според разследването (което, дори и след сто години, все още не е приключило) професионалистите били ангажирани от главата на друг кралски род, който по това време бил в люта битка за политическо върховенство в империята. Целта била Сонория да бъде дискредитирана, след като фактът, че е крила от обществото, че притежава чудната реликва, станел реалност.
И така, по-лесната част от цялото упражнение била самата кражба. По-трудно било, обаче, да убедиш най-добрите скрадци в Аярската империя, че златото, което ще им се плати, е достатъчно, за да ги накара да се разделят с доспехите, които биха ги направили несметно богати.
Речено сторено, вместо работодателят им да получи бронята, както се били уговорили, получил острие между ребрата и заминал за среща със Съдниците на Таткото. Последвала кървава вътрешна война за наследството на обезглавения фамилен трон, но това била по-малката новина. Сензацията, че Сонория са притежавали една от най-свещенните за аярските поданници вещи, и, че, на всичкото от горе, шестима крадци са успяли да откраднат тая вещ, обиколила държавата като горски пожар. Петното, което останало върху благородния кралски род, било огромно. От тогава наследниците на Арманд Сонория са се заклели да си върнат доспехите на всяка цена.
А крадците...
Крадците се разделили на две групи.
Сахо, Робуст и Мала се отправили на север и следите им се губят във Фалар.
А Флинстоун, Обикновения и Синия препуснали на изток и изчезнали в пределите на Тъмногория.
С тях изчезнали и Доспехите на Черния Рицар.
« Последна редакция: Февруари 01, 2010, 04:51:08 pm от Oton »
Стани почитател на ИО във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperia-Online/114814521869565?ref=mf

Стани почитател на Империален герой във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperial-Hero/125685717935?ref=ts

Неактивен Oton

  • Community Manager
  • *
  • Публикации: 1589
  • Karma: +547/-292
    • Профил
Re:Какво да очакваме .
« Отговор #28 -: Февруари 22, 2010, 02:35:34 pm »
Прерийното море



Няколко изпечени от жаркото прерийно слънце камъни, полу-покрити с пясък, са останали от това, което някога твърдината на Каменния лагер е била.
Пустинята отдавна е превзела последния административен център на Аярската империя в тази провинция. Поне това мислят тези, които са далеч от събитията, случили се през последните сто години.
И в пряк, и в преносен смисъл.
А истината е далеч по-страшна.
Всичко започнало с амбицията на един млад свещеник на име Айвън, който не бил доволен от това, в което Църквата на Светлината се била превърнала. И затова решил да я реформира. Да я направи такава, каквато той мечтаел да я види – да бъде близо до вярващите и да обслужва всички, а не само тези, които са богати, превилигировани, алчни и властолюбиви.
Уви, висшето духовенство не било благоразположено към подобни идеи, защото всячески се стремяло да запази статуквото, което толкова дълго време му осигурявало невиждан разкош, политическа мощ и богатство.
И отговорът на клира бил бърз и безмилостен.
Преподобният Айвън бил обвинен в разпространение на ерес и бил предаден на Зелотите – войнствената и фанатизирана тайна църковна милиция.
Липсват сведения за това как свещеникът оцелял след години мъчения. Това, което се знае, е, че накрая успял да избяга от мрачните църковни тъмници. Но нещо се случило. Нещо пречупило душата му и я преобърнало. Преподобният Айвън решил, че Църквата на Светлината отдавна вече не била това, което трябвало да бъде. И че трябва да бъде унищожена. Заедно с всички, които вярват във „фалшивия псевдо-бог на Бащата”.
Светлина вече няма и не може да има, твърди преподобният. Единственото върховенство над света и вселената се държало от мрака.
Отправил се Айвън към Прерийното море, защото знаел, че в дивата, изгаряща от безмилостното слънце пустиня, той ще може необезпокояван да основе своя орден – Култът към мрака.
Обсадата на Каменния лагер продължила точно... един ден. Като черна чума войската от еретици преминала през защитата на града. Не пожалили никого.
И ето, вече сто години Катедралата на Култа към мрака се извисява насред пламтящата жарка пустиня. Легендата мълви, че мракът е дарил Преподобния Айвън с нечовешко дълголетие и водачът на най-злата организация в света крои своите скверни планове да завладее цялата земя Аярска.
« Последна редакция: Февруари 22, 2010, 02:37:36 pm от Oton »
Стани почитател на ИО във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperia-Online/114814521869565?ref=mf

Стани почитател на Империален герой във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperial-Hero/125685717935?ref=ts

Неактивен Oton

  • Community Manager
  • *
  • Публикации: 1589
  • Karma: +547/-292
    • Профил
Re:Какво да очакваме .
« Отговор #29 -: Февруари 23, 2010, 11:44:18 am »
Провинция Етерния



Етерния или „Вечната”, както я наричат всички, е място на старини.
Тихата песен на древното време, за което история няма, се носи над безкрайната северна тундра. Мнозина от учените и историците са на мнение, че по тези места е живял чуден народ. Било е много, много преди местните да дойдат по тези земи. Хората от този народ не били като нас. Били различни. Според легендите и митовете тези хора владеели природните стихии, направлявали посоката на ветровете, предизвиквали бури, когато и където пожелаели. Били способни да издигат планини там, където ги нямало и да пресушават цели морета, когато пожелаели. Но отишли твърде далеч в силата си и предизвикали гигантски катаклизъм, който унищожил могъщата им цивилизация. Стената – Мъртвият вулкан, издигащ се досами северната граница на провинцията, бил създаден от същите тези хора. И именно той изригнал преди десетки хиляди години и погубил създателите си. Според пророчеството Стената ще изригне отново някой ден... и този път ще погуби всички човеци. И светът ще престане да съществува. Според други тълкувания тук живеел народът, от когото е произлязъл Таткото. Той бил единственият оцелял от този народ след изригването на гигантския вулкан. Таткото се скрил в дупка в земята и останал там хиляда години, докато вулканът най-сетне угаснал. Когато всичко свършило, той излязъл от скривалището си и създал света отново. Такъв, какъвто го познаваме сега. След това създал своите деца и с тяхна помощ после създал и човеците, с които населил земята Аярска.
Не била лека съдбата на провинция Етерния в годините на мрак и на религиозен фанатизъм, които стискали душите на поданиците аярски. Обявени за еретици, жителите на тундрата били постоянно преследвани от Зелотите на Светлината, измъчвани и убивани.
Така, година след година, поколение след поколение... Етерния, „Вечната”, потъвала все по-дълбоко и по-дълбоко в мрака.
Такава е и днес – обвита в мистицизъм, дива и пропита с чувство на далечост и безкрайност.
Стани почитател на ИО във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperia-Online/114814521869565?ref=mf

Стани почитател на Империален герой във Facebook!
http://www.facebook.com/pages/Imperial-Hero/125685717935?ref=ts